Лятото си тръгва с любов ● и като узряло многоточие промъква се на пръсти есента. Почти по памет, още е сънена . Когато тишините болят от поезия. Тогава след мах на крилете, в дъжда остава ехото на разнежена октава.
Олтар, вяра и чифт крила ● Трябват ти олтар, вяра и чифт крила. За да дадеш мисъл и смисъл на думите. За да ги превърнеш в перце от поезия, което да притежава времето и душата.
Август си тръгва ● Август вече сънува есен, листопад и шепа тишини, пиян от сладост. И си тръгва разплакано лятото, натежало от чудаци, жадни за дъжд с обичане и лудост в дланите...
Белези от криле ● Кръстопътят тежи от посоки. В грапавите тишини се крият повече истини, отколкото в думите и капките. И белези. От криле. По които е минала болката...
Нещо мистично ● стои във времето и
пространството. Когато Бог е дал на хората словото и поезията, онова скъпоценно нещо пред което и ангелите пристъпват на пръсти. Тогава Бог сложил капка щастие в ръцете на избрани с ангелски
души, единствени поезия да пеят.