Залезите на лятото
●
Облото краткостишие, в което
лятото тича по нестинарски
и прегръща залезите, натежали
от шепа грапави стихове,
дълги, колкото една цигара.
Това са залези в безвремието,
дето нахално бъркат в душата.
Залезите в които има само теб...
©Ванко Българионъ Николов©° ®●ВБН●
Няма коментари:
Публикуване на коментар