Диря от обичане

Диря от обичане

на Г.

Парченцето време
е дъх от моменти,
изплакани и изживени
които пълнят живота.
А живота? Живота
е диря от обичане...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

* * *

* * *

На Г.

С парченца тишини
връзвам думите.
Пресичат се усещания,
трънчета и жажди
в сто измерения
с ударна доза
обичане и лудост.
Има те и ме случваш,
онемял от поезия...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

Фрагменти от интимности

Фрагменти от интимности

На Г.

В уюта на тихата
есенна вечер
се изгуби времето.
С всичките си
тишини и шепоти.
Намирам го
в най-простичките
и в най-красивите нещица.
В топлия ти дъх.
В капнала сълза,
натежала от доверие.
И в най-безумното обичане.
В теб и в мен...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

Не знаех...

Не знаех, че и мъжете на 50
може така да ги боли от обичане.
Когато тичат подир мечти и копнежи.
Когато времето онемява и в тишина
саксофона тъжно изплаква,
тогава пресичат се разстояния.
И идва сълзата, притихнала
в късче сладка зрялост.
Светлина, много светлина
пари в настръхналата тишина.
Една сълза-любов събрала.
И топлина. Усещане. И шепот.
В стих и мистерия.
Мъжете на 50 ги боли
от докосналата ги нежност
на онази чувствена жена,
завела ги до Ада и обратно...
и оставила им само парченца
за кърпене на пропуканото
от илюзии грапаво сърце.
От болка, от докосване,
от грях. И от обич.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}^{® vn}₎

Кърпено сърце

Кърпено сърце

След всяка болка,
след всеки погром.
След всяка
зашлевена тишина
онемяващо,
пропукано, кървящо,
Ранено,изгарящо.
От истини, от думи,
от отричане,
от предателства.
Като след Разпятие,
зашивам парченце,
след парченце.
Късче след късче.
Сълза подир сълза.
След Изкупление.
И то Възкръсва,
винаги по-силно,
винаги по-светло,
винаги по-обичащо.
Грапаво, чворесто,
ръбесто като калдъръм.
Чувствено, събрало
светлина, много светлина.
Пулсира наедряло от любов.
Кърпено сърце...


© Ванко Николов (Starkmaster® vn)

Усещания

Усещания

Разпилени парченца...
Усещания,
копнежи,
мечти...

Надежди.
И... обич.
Интимни мигове
съзерцания.

Разпилени мигове
в индигово безвремие...

Starkmaster ®™ © (Ванко Николов)

Пътят на Воина

Пътят на Воина

Воинът не може без път. Пътят е животът на воина Обикновените хора живеят, надяват се, страдат, вярват, борят се, а воинът прави това едновременно и това се нарича Път. Пътят не е абстракция. Да имаш Път означава да си в хармо

ния със себе си,да си събрал всичките си същности. Човек, който успее да живее чрез философията си, който се стреми към хармония и разбирателство със себе си, който се опитва да се слее с Вселенските принципи(Бог)-това е Път.
Пътят може да се живее, но не и да се следва.Пътят не съществува сам за себе си. Той не идва отникъде и не води наникъде. Пътят не е за вървене и преместване. Той не може да бъде изминат.
Път сам за себе си няма. Път без пътуващ няма. Много хора спорят кой е по-важен-Пътят или Пътуващият. Те двете са едно. Хората, които питат тези
неща, не познават Пътя и питат, защото искат да научат нещо, но без да са там.
Има ли пътуващ, веднага се появява Път. Пътят винаги е личен и никой не може да измине или да върви по чужд Път. Дори някой да върви напред, той е по собствен Път и никой не може да го следва. Пътят не търпи вярващи и последователи. Вярата убива Пътя. Страхът и стремежът да следваш някого също убиват Пътя.
Пътят може да се измине, но не и да се изживее като преживяване. В Пътя трябва да присъстваш, не можеш да го изминеш с разкази и въображение. Пътят не може да се сънува, не може да се прескача и заобикаля. Той не търпи никаква неискреност, притворство и щадене.
Пътя не понася спиране. Може би затова се нарича Път и тази алюзия е толкова близка до това нещо. Защото Пътят е нещо, което не търпи спиране и сигурност. Пътят отрича всички принципи, закони и всичко доказано и проверено. Той иска постоянно движение, енергия и промяна. Пътят иска всяко нещо отново и отново да се доказва, да се подлага на съмнение и преценка, да се проверява. Пътят е враг на спирането и застоя. И спреш ли, веднага губиш пътя. В Пътя спиране няма, всяко спиране е вървене назад и ти извежда извън пътя. Не не можеш да излезеш от Пътя и да си починеш. Загубиш ли Пътя, губиш го завинаги.
Някои казват: "Нали после пак можеш да го откриеш и да се върнеш?"
В Пътя няма после. Загубиш ли пътя, губиш го завинаги. Щом си в Пътя, значи си изцяло в него-искрено, докрай, без резерви и уговорки-с цялата същност. Дори и да можеше да се върнеш, това ще е друг Път.
Пътят не е нещо сигурно и на никой не е гарантирано че ще го постигне. Да се задържиш на пътя, изисква непрекъснато усилие. Пътят изисква пълно отдаване и не понася отлагане и очакване.
Пътят е това, което обикновените хора наричат религия. Воинът не се моли и не вярва, затова неговата религия и Бог се нарича Път. Пътят е душата на воина.
Обикновените хора не могат да да осъзнаят идеята за пътя и затова те разглеждат потребността на своята душа като религия. Те нямат силата да осъзнаят могъщото движение и затова разглеждат нещата схематично, стилизирано, статично и опростено. Тези хора смятат че има религия и Бог, защото не са способни да възприемат идеята за Път.

"Тохол" ; книга 1 от поредицата "Тангра" на Токораз Исто