Всяка нощ умирам...

Всяка нощ умирам...

На Г.

Толкова много тишини
натрупах в себе си.
В отронено, безмълвно време.
По ръба на острието пребродено.
Разпилените парченца тишини
с вкус на любов са нощите ми.
В които шепна името ти
на огъня в огнището
и на зимата през прозореца.
Когато капва сълза от очите,
там, в междувремието.
Където няма сенки и сънувам
късни залези и горещи лета,
пиша стих и бавно,
бавно умирам... от обичане.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

Декември

Декември

На Г.

Декември. Тихо и празнично.
Врабчета играят на перваза.
Въгленчета искрят в очите.
Огъня флиртува страшно влюбен
с дървата и съчките в камината.
Сладост. Канела. И вино.
Декември свършва времето
и открехва вратата на бъдещето.
Равносметки и нови надежди.
Тихо, бяло. Като снегът навън
декември дава на живота живот.
Тогава на любовта ѝ е уютно,
топло и разнежено, докосва, гали.
Събира усещания, чувства,
прошки, думи и много нежност.
В сълза. В снегостишие. И в обичане.
Толкова много любов има в декември...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

Тихи зимни усещания

Тихи зимни усещания

На Г.

Зимни усещания рисуват
бели пътеки онемели
с вкус на тишини.
Тихо е. Тихо вълшебство,
тихо като в онзи миг,
когато снегът се топи в очите
и капва мъничка сълзичка,
сгушила топлина за двама. 
През декември. Този декември.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

Зимно

Зимно

На Г.

Късчетата сладка зрялост
в уюта на отоплената стая
когато те целуне зимата,
пукота на цепеници в камината,
глътката разкошно, старо вино,
вкусът на топъл хляб.
Благодарността, че свети
погледа на човека до теб.
Всичко това се събира
в мъничка шепа обичане.
Тогава сърцето пие сълзи
и онемява от безвремие,
а тишината пее симфония.
Тази зима нежно подрежда
вселени с... любов.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

Поетът

Поетът

На Г.

Поетът е рана от разпятие,
думите му хапят хищно
и галят с пръсти нежно.
Драскат в душите.
Поетът замеря тишината
с вяра и с огън,
рисува с въглен
обичи за двама.
Чете поетът човека,
прочита сълзите му.
Тогава на листа
остава онемяла
само една, едничка
мъничка сълза.
От сърцето. Истинска.
В джоба на нощта...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

Всички думи в мен пишат стих.

Всички думи в мен пишат стих.

На Г

Всички думи и мълчания
в мен са щрихи от стих.
Всеки стих е късче от свят.
Парченце време преживяно.
Глътка разкошно старо вино,
с вкус на нежност и магия,
изпито с любов, с обичане.
Всички думи и мълчания в мен
пишат стих подир стих...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

Основание за съдба

Основание за съдба

На Г.

Светът жесток
и животът суров
можем да смирим
само с любов.
Основание за съдба.
Когато любовта
притежава времето.
Тогава в сърцето
светът се подрежда сам,
събран в шепа обичане.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼