Поетът

Поетът

На Г.

Поетът е рана от разпятие,
думите му хапят хищно
и галят с пръсти нежно.
Драскат в душите.
Поетът замеря тишината
с вяра и с огън,
рисува с въглен
обичи за двама.
Чете поетът човека,
прочита сълзите му.
Тогава на листа
остава онемяла
само една, едничка
мъничка сълза.
От сърцето. Истинска.
В джоба на нощта...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼