Размисли по никое време
неделя, 14 декември 2014 г.
Щрих...
Щрих...
На Г.
В сърцето ми
тихичко
като сълза
се стича
безвремие.
Едно такова-
парещо.
Шепнещо.
Болящо.
Разплакано.
Онемяло от поезия.
Жадно
обичане...
С вкус на теб!
©
Ванко Николов
(Starkmaster
°
®
vn
)
☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар