неделя, 14 декември 2014 г.

Щрих...

Щрих...

На Г.

В сърцето ми
тихичко
като сълза
се стича
безвремие.
Едно такова-
парещо.
Шепнещо.
Болящо.
Разплакано.
Онемяло от поезия.
Жадно
обичане...
С вкус на теб!

© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn )

Няма коментари:

Публикуване на коментар