Вениамин-Боян Мага

Вениамин-Боян Мага

Изключително интересно е написаното от добре известния в средата на X век във Византия епископ Лиудпранд, който по това време е посланик и хронист на германския император. В съчинението си „Възмездие” той пише следното за Боян:

“Той (Симеон) имал двама сина: единият се наричал Боян, а другият, който и до ден днешен живее и здраво управлява българите, Петър. Боян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш... Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование”.

Спечелил завидна слава в целия средновековен свят, младият маг, както стана ясно от горния цитат, е български княз. Но въпреки че е син на цар Симеон, Вениамин е нещо много повече от принц – той е истинският водач на богомилите.

Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян, с чин архиепископ на движението. Освен него архиепископи и негови помощници са били Богомил и Гавриил Лесновски. По-нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери - още известни като съвършени и избрани, и завършва с верующи и оглашени. Разбира се не всеки достигнал ниво съвършен, е заемал епископска длъжност. Да си съвършен е значело да минеш през определени посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания. Някои от съвършените са заемали длъжността епископ – създавали са и са управлявали т.нар. богомилски църкви, наследници на църквите на Българската Апостолска Глаголическа Църква- първохристиянството

Знанията на младия княз наистина са били впечатляващи и това е било забелязано още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява научните богатства на средновековието. Но свръхчовешките му способности будят едновременно страх и неразбиране в един от учителите му в Константиниопол – философът и литератор Николай Мистик - главен възпитател в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.

Но тайнствената сила на Боян не поразява само човека на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадежно в потайния български принц. Тя е същата Мария, която по-късно ще се появи на историческия хоризонт, като българската царица Ирена и съпруга на цар Петър. Но Вениамин я отблъсква, сърцето му остава ледено, а любовта й – несподелена.

След смъртта на цар Симеон, с нежелание и едва 20 годишен, мекушавият Петър сяда на българския престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия, той се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.

През зимата на 927 г., няколко месеца след кончината на баща си, седемнадесетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Животът му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости, подклаждани най-вече от царица Ирена, чиято любов към него изобщо не е угаснала.

Още докато е бил в Магнаурската школа, Николай Мистик забелязва, как ученикът най-редовно се вижда с двама странници, с вид на сирийци. Това прави впечатление на византиеца, който се усъмнява, че младият българин крои нещо против Империята.

_{© Ванко Николов ©_Българионъ}° ^®˜☼

Понятието "Славяни"

Теофилакт Симоката, пише: "Sclavos sive getas hoc enim nomine antiquatis apelati sunt – Славяни, или още гети, защото това бе името им в древността" Т.е. седемте гетски племена са познати по-късно като 7 славянски племена.
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2011/08/05/geti-veneti-sarmati-i-kakvo-e-obshtoto-mejdu-tiah-avtor-merl.796714
Цитат Alexandra Delova : Това е понятие - славяни е измислено едва през 16 век от бенедектинския монах от хърватски произход Мавро Орбини в една негова книга, наречена „Царството на славяните“. Дотогава в нито един, повтарям НИТО един исторически източник не се споменава такова понятие. В историческите хроники се говори винаги за склави, склавини, изписва се Σκλάβίνοι. Старият историк Теофилакт Симоката, ни казва: "Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия...
Въвеждането на понятието, изобретено от Орбини, в употреба от руската дипломация и руската литература, представлява инструмент, възприети в услуга и за провеждането на дългосрочна експанзивна руска политическа завоевателна политика. Толкова са успешни, че 300 години по късно все още ги възприемаме като историческа истина, вместо като основа на външната политика на руския царизъм или по скоро на имперските амбиции на Екатерина Велика да излаз на Балканите до Дарданелите и на Адриатическо море...

Траки-българи

Траки-българи

Никой не отваряше и дума за това, че на север от Дунава, по време на римската окупация на страната ни, са живели огромен брой траки. Става дума за гети, беси, мизи, карпи, тирагети, костобоки и др. Траки са обитавали и Крим, земите на Стара Велика България. 
Ако за живеещите под римско подтисничество траки можеше да се приеме донякъде, че са асимилирани и са намалели като население, то как да се обясни “изчезването” на северните траки, тези които обитават Черноморските степи и земите край Карпатите, а и тези в земите на Стара Велика България? Какво направиха тогава “учените” – създадоха “нови” народи. Гетите станаха “германски” готи, а на смесените със скити мизи и гети бе сложен щемпел “монголски хуни”. Никой не се притесни, че от гледна точка на археологията, идване на германи и тюрки в Източна Европа не може да се докаже. Готските и хунски находки са типични за Добруджа още по времето когато Рим е бил малко селище

С напредването на науката стана възможно да се решат доста проблеми от историята. Благодарение на генетичните изследвания може да се установи какъв е етническия произход на дадена група хора. При изследването на материал от скелетни останки от старобългарски некропол стана ясно, че дедите ни нямат нищо общо с тюрките. При по-ранни изследвания бе установено, че сред нас българите се срещат носители на гени, които са присъщи на население обитавало Балканите още през Каменната епоха. Както бе споменато в някои публикации – ТРАКИТЕ НЕ СА ИЗЧЕЗВАЛИ. Според учени от IGENEA  50% от гените на българите идват от траките.Всички тези открития разбиха на пух и прах старите теории и зарадваха прогресивно мислещите българи. За жалост остана и доста неяснота – ако само половината българи са наследници на траките, то чии потоми са останалите наши сънародници? 
Нека разгледаме подробно коктейла от гени присъщ на нас българите. За J2 и EV-13 няма съмнение, че принадлежат на древното население на Балканите и Мала Азия, която е обитавана от тракийските племена витини, бебрики, фриги, бюснеи, медо-витини, меони, мейони, халиби, сарапари, а и мизите наречени през Средновековието българи. Заедно маркерите J2 и EV-13 са присъщи на 38% от населението на България.

Значителен брой от нас -18% са носители на R1b. Обикновено този маркер се определя като специфичен за хората от Западна Европа, но на Балканите той не се появава с идване на хора от запад по време на Античността, или Средновековието. Установено е, че разновидност на, по-точно R-L23 е на Балканите поне от края на Ледниковия период, т.е  представители на тази група са взели участие в оформянето на тракийския етнос. Заедно с носителите на J2 и EV-13 носителите на R-L23 (R1b) са наследници на народа на Орфей и оформят 56% от населението на България.

В определени изследвания, като носители на I2 са посочени 20% от българите. За типичният за територията ни вариант на маркера I2, по-точно I-m423 се смята, че негови носители са обитавали Балканите още в зората на възникването на организираното земеделие и скотовъдство и, че от Балканите тази група се е разпространила на други места. Заедно с другите автохтонни маркери се получава, че поне 76% от българите са наследници на траките.

По принцип това число е внушително, но не е крайно. Доста се спекулира по отношение на маркера R1a1, 18 % от нас го имат. Той е наричан арийски понеже 16% от индийците са негови носители. Наричан е и славянски поради това, че се среща в честота над 50% сред сорби, поляци и украинци. Някои даже вярват, че носители на този маркер са дошли на Балканите едва през VI-VII век.

Още през 2009 година обаче излезе резултата от генетично проучване, че в Европа най-стария вариант на R1a1 е на Балканите, като негови носители са били тук още през Палеолита. Някакви си 10 000 години се се връзват на тези, които се опитват да изкарат старите българи азиатски пришълци. Това, че сред траките е имало носители на R1a1 е ясно и от това, че този маркер присъства на доминирания от дедите ни в древността остров Крит. Там не са се заселвали нито индийци, нито перси, нито пък предци на поляци, сорби и украинци. За сметка на това, на най-ранните епиграфски паметници от Крит се срещат тракийските имена Арей, Диза, Питак, Резос.

Става ясно, че носители на R1a1 са взели участие в оформянето на тракийския етнос, а с това количеството на генетични маркери типични за траките и срещащи се при българите става 94%. Колкото и да им е неприятно на поддръжниците на тюркската и иранска теза, с фактите те не могат да се борят.

Няма да отричам, че според някои учени R1a1 е възникнал в Азия преди 25 000- 20 000 години. Възможно е, защо не, но ако се завърнем още по-назад в миналото ще се окаже, че предците на азиатските носители на R1a1 са живели в Африка.  Този период обаче не ни интересува. За нас е важно къде са били определена група носители на R1a1 в периода, в който е започнало оформянето на тракийския етнос, т.е. преди около 10 000 години.

Щом на Балканите преди повече от 10 000 години има носители на R1a1, друго не ни интересува.

Нека си има носители на същия маркер в Индия, Иран, Афганистан, че дори и Арабския полуостров, но какво от това? Носители има също в Русия, Полша, Украйна, Ирландия, че и в Дания, но какво от това? Касае се за различни групи хора, които обитават различни територии и имат различна съдба и история.

Нас ни интересува точно историята, по-точно историята на тези носители на R1a1, които са се смесили с носителите на R1b, EV-13, I2 и J2 на Балканите преди около 10 000 години. От тази амалгама се е получило нещо уникално – народът, който пръв ще види искрата на знанието – нашите деди наричани с името траки.

Поради това, че на Балканите са се смесили в незапомнени времена поне пет различни групи, се е родил народ с невероятно генетично богатство, което е донесло както крепко здраве, така и многобройни дарби. На наша територия няма генетични анклави, дори планините не са бариера. Това може да се обясни по един единствен начин – ние сме един от най-древните народи, може да се каже дори най-древния защото се искат хиляди години съжителство на различни групи, за да могат техните гени да се разпространят хомогенно на територията на страната ни.

Няма смесване дошли от Припятските блата хора с азиатски номади през прословутата 681 година. Няма изчезване на траки, промяната е само в имената на дедите ни, а това е един съвсем естествен процес. Завесата укриваща истината падна и е време да отпаднат и съмненията относно произхода ни, а с това и нашето делене.

Независимо дали сме руси, кестеняви, чернокоси, или рижи, ние сме потомци на едни и същи хора. Съвсем несправедливо предците ни бяха изкарвани войнолюбиви и разкъсвани от конфликти. Напротив, сред латини, гърци, келти и германи е имало в пъти повече деления и кръвопролития, но за това се мълчи. Мълчи се и за свидетелството на Демостен, че траките нямат обичай да се убиват един друг. Това се доказва от благородното поведение на цар Ситалк, а и от това на дошлия след него Котис I.

Враждите между дедите ни са били много по-малко отколкото при другите народи, а любовта и поддръжката на предците ни един към друг доста по-големи. За жалост ние бяхме залети от чуждата пропаганда, която внушаваше хитри лъжи, но ето нито траките се оказаха варвари и чужди на нас, нито пък разкъсвани от конфликти. Не случайно казват, че перото е по-силно от меча. Победиш ли съзнанието на хората, няма защо да мериш сили на бойното поле.