Ха̀йку

Ха̀йку

Ха̀йку (на японски: 俳句) или хо̀кку (発句) е литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, навлязъл през 60-те години на ХІХ век и в повечето западни национални поезии.
Отличава се с изключително кратко изложение - в своя класически вид хайкуто се създава по схема 5-7-5 она (японският он е донякъде сравним със сричката в индоевропейските езици).
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки, че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 - 7 - 5 срички, стихчето трябва задължително да съдържа 17 срички, подредени на три реда в последователност пет-седем-пет срички;
- в стиха не се съдържат рими
Това най-общо са изискванията на класическото хайку , то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Притежава чистотата, завършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - падащо листо, сняг, муха - хайку ни насочва към дълбочинно възприемане живота на нещата. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална; хайку е кратко събитие, изразено в точна и непосредствена форма. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо.
_{© Ванко Николов ©_Българионъ}° ^®˜☼

Великата Богиня-Майка

Великата Богиня-Майка

Много преди разделянето на нещата на мъжко и женско, се е смятало, че мястото, от което всичко се ражда и където накрая ще се върне, се е наричало Светлината, Бога, Извора или
Богинята-Майка, т.е. съдържащата всичко енергия, без никакви различия.

Участието на Всемогъщата Повелителка е заложено в зачатието на нещата и се чувства навсякъде. Най-напред ТЯ е силата, от която зависи вечния кръговрат на възраждането и на умирането, на новото пролетно обновяване на потенцията на земните недра и на вегетацията - на стимулирането на нейното процъфтяване. Всичко, което се ражда и израства в природата, произлиза от НЕЯ, защото ТЯ е Майката-земя, която насърчава растежа, и едновременно всичко, което се връща в утробата ù, се сдобива с нов живот. ТЯ стои в началото и в края на всяко съществуване и е пълна със зародиши, които "зреят", т.е. растат и се развиват.

Анонимността на богинята се разчупва решително едва през римската епоха, когато съвместното съжителство на тракийските с елинските и с римските култове довежда до неизбежни взаимодействия. Върховната Повелителка на траките постепенно се елинизира и романизира, въплъщава се в образите на ред гръцки или римски богини, но никой не би се усъмнил, че под чуждата иконография местното население почита своята Велика майка.

Независимо от наименованията - преводи-означения, които има, те всичките обозначават най-вярната същностна характеристика на една Велика Богиня-Майка. Безименна - анонимна тя присъства и върху множество изделия на тракийското изкуство, макар и да има свои локални имена-прозвища като Зеринтия, като Брауро, като Котито, Хипта, Бендида.

Когато античните автори говорят за почитането на Великата богиня на траките, те винаги се стремят да представят името ù с аналогични гръцки или латински съответствия - преводи-означения, за да са ясни за сънародниците си. По този начин за Полиен ТЯ е Хера - господарка за тракийските племена кебрени и скаибои (скаи) и властва на Рескинтийската, т.е. на Царската планина [Polyaen. 7, 22]. Сравнението на древния автор със съпругата на Зевс, с царицата на Олимп, напълно отговаря на идеята за върховенство. Но така стоят нещата и с едно съобщение на Херодот, за когото тя е Артемида Басилея, т.е. Царица за тракийските и пеонски жени от зоната на Югозападна Тракия [Hdt. 4, 33].
За Теопомп ТЯ е дори Атина - богинята-майка и покровителка на едноименния елински полис, за която владетелят на одрисите  Котис І дори пожелава да се ожени и да Я направи своя съпруга та по този начин да демонстрира политическото си могъщество над атиняните в района на Тракийския Херсонес и на протоците [Athen. 12, 531e-532a].
ТЯ е Хестия, която пази дома и живия свещен огън в къщното огнище, и се приема като съответствие на Залмоксис [Diod. 1, 94, 2], за каквото впрочем се сочи по-късно и Хера [Suidas. s. v. Hera] - двете лица на единното цяло.

Персонифицираните функции на Великата богиня-майка не се изчерпват с господството над вегетацията, над животинския свят и над лова. В Тракия ТЯ е покровителка на хората и на човешкия род, бди над плодовитостта, плодородието и реколтата, пазителка е на нормите и на домашното огнище, защитница е на нравствеността и на справедливостта, закриля жените-майки и стопанки, но и девиците, на които предстои да се омъжат, хранителка е на обредите, с които избраниците се посвещават във вярата към нея, създателка е и на онези, с които се извършва инициацията и свещеното предаване на властта и на въвеждането в божествен владетелски сан. Съзидателните ù възможности са неограничени, но едновременно ТЯ е и богинята Смърт, която всява страх и ужас.

Присъствието й по-късно, от края на бронзовата епоха (ХVІ - ХІІ в.пр.Хр.), когато вече за местното население се налага наименованието траки, е закономерно явление. Тук ТЯ е господарка над всичко и всички - всеобемна и всемогъща сила, която определя ритъма на живота, цялата пъстроцветна мозайка на действителността, като покрива всички равнища и сфери на дейност, както в космоса, така и в обществото. Първоначално богинята не е разчленена функционално, а като системообразуващо начало е просто върховната господарка на траките и НЕЯ те честват в обредните си свещенодействия, при тържествените церемонии и празненства, при мистериите.
Макар и анонимна, Великата Богиня-Майка има многобройни лица. Това е естествено състояние за една религия. Персонифицираните възможности, които произтичат от задачите, стоящи пред женското начало, просто ù придават една трансфункционалност.

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼

Орфей на кръста

Орфей на кръста

Прикачвам тази информация с благодарност кем Рени и Мила за направения превод !
Орфей на кръста или връзката на траките с християноството

Посоченият артефакт ,както е известен"Орфей на кръста" е с неизвестен произход, датиран към 300г

Публикуван е в каталога от 1909г. на Берлинския музей.Закупен е през 1904г. от неизвестен антиквар и е включен под номер 1164.
В последствие след приключването на Втората световна война възниква пожар в бункера,където се съхранявали определени експонати от Берлинския музей и от този момент е изгубен безвъзвратно,а може би и скрит!?
Теориите са много и разнообразни,но всичките го свързват с Орфей и както обичаме да казваме решихме да го погледнем с други очи.
Това,което убягва на всички е начина на изразяване на траките.
За да разбереш замисъла първо трябва добре да вникнеш в детайлите .
Над кръста са изобразени 7 звезди .Всички знаем,че числото 7 е сакрално -Розетата от Плиска, 7 са нотите,7 са дните от седмицата и т.н.или в природата всичко е по 7.
Под звездите е посочен знак,който се интерпретира "луничка",но всъщтност е знака за Бог-Отец или Господар,а в руните звук О.Под него кръстът е оформен като Т-в руните Ти.На главата на въпросната фигура има Око,но най интересното е нетипичното положение на тялото -всъщтност е показан гърба и гръбнака-дървото на човека.Няма препаска,а при внимателно вглеждане се открояват още три човешки глави в утробата.Краката са стъпили на знака врата,в руните -О.И Завършва с Т-Ти и V-У-Ути-Бог-Отеца.Кръстът е равновесието на земята и небесата.Положението на ръцете е също особено -лявата е в поза поднасям,а дясната е прикована със знака за семе за хоризонталната черта на кръста,която изобразява Земята.
(подробно обяснено на снимка 1)
А текстът всъщтност не е нито Вакикос,нито Бакикоскакто го интерпретират всички любители и учени.
Ето посланието между идеята и писаното слово( буквеният израз се чете в двете посоки),а размислите оставяме на вас!
Деление:

Орфе ос
вак(бак) ки
кос
Сок ик кав
Со еф ро.

Седем звезди Господари-бащи,
поднесоха семето и очите на земята.
От вашето дърво(род)са първенците от утробата.
От извора хранилище.
Затвориха и повториха вървейки портата към възнесението и Господа!
За да продължите и излезете от ковчега!
Да се завърнете и продължите словото!


Мила Салахи и Рени Джунова