Много преди разделянето на нещата на мъжко и женско, се е смятало, че мястото, от което всичко се ражда и където накрая ще се върне, се е наричало Светлината, Бога, Извора или
Богинята-Майка, т.е. съдържащата всичко енергия, без никакви различия.
Участието на Всемогъщата Повелителка е заложено в зачатието на нещата и се чувства навсякъде. Най-напред ТЯ е силата, от която зависи вечния кръговрат на възраждането и на умирането, на новото пролетно обновяване на потенцията на земните недра и на вегетацията - на стимулирането на нейното процъфтяване. Всичко, което се ражда и израства в природата, произлиза от НЕЯ, защото ТЯ е Майката-земя, която насърчава растежа, и едновременно всичко, което се връща в утробата ù, се сдобива с нов живот. ТЯ стои в началото и в края на всяко съществуване и е пълна със зародиши, които "зреят", т.е. растат и се развиват.
Анонимността на богинята се разчупва решително едва през римската епоха, когато съвместното съжителство на тракийските с елинските и с римските култове довежда до неизбежни взаимодействия. Върховната Повелителка на траките постепенно се елинизира и романизира, въплъщава се в образите на ред гръцки или римски богини, но никой не би се усъмнил, че под чуждата иконография местното население почита своята Велика майка.
Независимо от наименованията - преводи-означения, които има, те всичките обозначават най-вярната същностна характеристика на една Велика Богиня-Майка. Безименна - анонимна тя присъства и върху множество изделия на тракийското изкуство, макар и да има свои локални имена-прозвища като Зеринтия, като Брауро, като Котито, Хипта, Бендида.
Когато античните автори говорят за почитането на Великата богиня на траките, те винаги се стремят да представят името ù с аналогични гръцки или латински съответствия - преводи-означения, за да са ясни за сънародниците си. По този начин за Полиен ТЯ е Хера - господарка за тракийските племена кебрени и скаибои (скаи) и властва на Рескинтийската, т.е. на Царската планина [Polyaen. 7, 22]. Сравнението на древния автор със съпругата на Зевс, с царицата на Олимп, напълно отговаря на идеята за върховенство. Но така стоят нещата и с едно съобщение на Херодот, за когото тя е Артемида Басилея, т.е. Царица за тракийските и пеонски жени от зоната на Югозападна Тракия [Hdt. 4, 33].
За Теопомп ТЯ е дори Атина - богинята-майка и покровителка на едноименния елински полис, за която владетелят на одрисите Котис І дори пожелава да се ожени и да Я направи своя съпруга та по този начин да демонстрира политическото си могъщество над атиняните в района на Тракийския Херсонес и на протоците [Athen. 12, 531e-532a].
ТЯ е Хестия, която пази дома и живия свещен огън в къщното огнище, и се приема като съответствие на Залмоксис [Diod. 1, 94, 2], за каквото впрочем се сочи по-късно и Хера [Suidas. s. v. Hera] - двете лица на единното цяло.
Персонифицираните функции на Великата богиня-майка не се изчерпват с господството над вегетацията, над животинския свят и над лова. В Тракия ТЯ е покровителка на хората и на човешкия род, бди над плодовитостта, плодородието и реколтата, пазителка е на нормите и на домашното огнище, защитница е на нравствеността и на справедливостта, закриля жените-майки и стопанки, но и девиците, на които предстои да се омъжат, хранителка е на обредите, с които избраниците се посвещават във вярата към нея, създателка е и на онези, с които се извършва инициацията и свещеното предаване на властта и на въвеждането в божествен владетелски сан. Съзидателните ù възможности са неограничени, но едновременно ТЯ е и богинята Смърт, която всява страх и ужас.
Присъствието й по-късно, от края на бронзовата епоха (ХVІ - ХІІ в.пр.Хр.), когато вече за местното население се налага наименованието траки, е закономерно явление. Тук ТЯ е господарка над всичко и всички - всеобемна и всемогъща сила, която определя ритъма на живота, цялата пъстроцветна мозайка на действителността, като покрива всички равнища и сфери на дейност, както в космоса, така и в обществото. Първоначално богинята не е разчленена функционално, а като системообразуващо начало е просто върховната господарка на траките и НЕЯ те честват в обредните си свещенодействия, при тържествените церемонии и празненства, при мистериите.
Макар и анонимна, Великата Богиня-Майка има многобройни лица. Това е естествено състояние за една религия. Персонифицираните възможности, които произтичат от задачите, стоящи пред женското начало, просто ù придават една трансфункционалност.
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар