Мъжът Есен

Мъжът есен

Мъжът есен е като притихнала пейка сред есенни листа, на която да можеш да си починеш, да поседиш и да се насладиш на шарения листопад. Някога е бил лятна буря опустошаваща след себе си клонки и цветя, сега е тих есенен ветрец, научил се нежно да танцува със листата... 
Някога е бил и безпощадно слънце, безжалостно изгарящо зелeнината на женските сърца... Сега се е научил с топлината си да сгрейва тези, на които им е станало студено. 
Мъжът есен е притихнал и спокоен. Научил се е да цени вкусът на отлежалото женско вино, наситил се е на сладостта на гроздето, не изпитва нужда да наваксва пропилeни летни дни и нощи... 
Пръстите му вече докосват с тиха нежна обич.
Мъжът есен е намерил себе си. Той знае как да побеждава, но знае и да губи. Разбрал е, че достойнството и честта са корона, която с благодарност носи... благодарност към всички жени, които с много търпение са го учили  на това да бъде Мъж...
Мъжът есен има поглед на безоблачно небе, в което ти се иска да полетиш... Сърцето му е като топло огнище, от което ти се приисква да си вземеш огънче и светлинка... Мъдростта му е като есенната реколта, дълго е трябвало да зрее, но сега е готова в изобилност...
Мъжът есен е в крайна сметка творение на жената. Жена го ражда, жена го отглежда и възпитава, и пак жена го прави истински мъж.
Затова Жени, наслаждавайте се на есента и на реколтата си. Каквото си посеем, това ще пожънем. И ако все още мъжът, който е до вас  е лято, имайте търпение, поливайте го с нежност, напоявайте го с любов... Защото рано или късно и той ще се превърне в златна есен , с плодове от мъдрост и много пъстри като есенни листа чувства... 
Мъжът есен е като притихнала пейка сред есенни листа, на която да можеш да си починеш, да поседиш и да се насладиш на шарения листопад. Някога е бил лятна буря опустошаваща след себе си клонки и цветя, сега е тих есенен ветрец, научил се нежно да танцува със листата...

От нета