Столичани
Dimitar Spasov
Друго си е софиянецът. При мен, на Нове напоследък идва всякакъв народ, попремина жегата, а и празнично хората се пораздвижиха. Част от тях прости хора, пейзани от провинцията, но сегиз-тогиз ни ощастливи и някой столичанин и археологията чак грейва от щастие. Преди малко, занимавайки се с някакви простосмъртни, мернах с периферното зрение, че на паркинга пред Посетителския център спря софийско комби. Стегнах се, позагладих брадата и изчистих речника от несофийски ударения. Хората излязоха, огледаха ни пренебрежително и се пръснаха из обекта. Изчервих се, помислих - сигурно ме имат за пълен простак с тези туземци около мен, ама как да изгоня хората? Платили са си! Постъпих професионално и продължих беседата. В един момент настъпи пълна тишина. Ееей - рекох си - владея аудиторията, била тя и доста непретенциозна! Ама се огледах - хората не гледат мен, а някъде навън. Погледнах, достойна възрастна столичанка свалила панталона на букаи и облекчава малката си нужда. Мястото подбрала стратегически, да не се вижда от шосето, а единствено от туристите, които каквито и да са, все пак се занимават с културен туризъм, та заслужават да видят задника на възрастна столична дама. За миг помислих, дали да не подвикна, че разполагаме с голям брой тоалетни, но си рекох, с нашите селски колзети ли ще впечатля тази културна жена? Че то едно биде нямаме като хората, камоли зала за релаксиращ масаж и разхлабваща музика на живо! Премълчах. Две внучета на облекчената дама поблъскаха по парапета, родителите им огледаха римската вила до нас със сбърчени от погнуса носове, качиха се в комбито и отпрашиха. И пак се възцари селяния. Огледах се, някакви си студенти, лекари, учители и инженери. И с тези ли хора, питам се, ще стигнем Столицата?
Dimitar Spasov
Друго си е софиянецът. При мен, на Нове напоследък идва всякакъв народ, попремина жегата, а и празнично хората се пораздвижиха. Част от тях прости хора, пейзани от провинцията, но сегиз-тогиз ни ощастливи и някой столичанин и археологията чак грейва от щастие. Преди малко, занимавайки се с някакви простосмъртни, мернах с периферното зрение, че на паркинга пред Посетителския център спря софийско комби. Стегнах се, позагладих брадата и изчистих речника от несофийски ударения. Хората излязоха, огледаха ни пренебрежително и се пръснаха из обекта. Изчервих се, помислих - сигурно ме имат за пълен простак с тези туземци около мен, ама как да изгоня хората? Платили са си! Постъпих професионално и продължих беседата. В един момент настъпи пълна тишина. Ееей - рекох си - владея аудиторията, била тя и доста непретенциозна! Ама се огледах - хората не гледат мен, а някъде навън. Погледнах, достойна възрастна столичанка свалила панталона на букаи и облекчава малката си нужда. Мястото подбрала стратегически, да не се вижда от шосето, а единствено от туристите, които каквито и да са, все пак се занимават с културен туризъм, та заслужават да видят задника на възрастна столична дама. За миг помислих, дали да не подвикна, че разполагаме с голям брой тоалетни, но си рекох, с нашите селски колзети ли ще впечатля тази културна жена? Че то едно биде нямаме като хората, камоли зала за релаксиращ масаж и разхлабваща музика на живо! Премълчах. Две внучета на облекчената дама поблъскаха по парапета, родителите им огледаха римската вила до нас със сбърчени от погнуса носове, качиха се в комбито и отпрашиха. И пак се възцари селяния. Огледах се, някакви си студенти, лекари, учители и инженери. И с тези ли хора, питам се, ще стигнем Столицата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар