За Именникът на българските владетели и Авитохол

За Именникът на българските   владетели и Авитохол

Открит е от руския славист А. Попов в 1861г. като текст, изкуствено вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“, между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях.

Днес Именникът е известен от три независими преписа:

- Московско-Синодален (XVI в.) и Погодинов (XVI в.) - открити и издадени от А. Попов [Попов, А., Обзоръ Хронографовъ русской редакции,

               част I–II, М., 1866 и 1869 г.];

- Уваров (XV в.) - известен от 1894 г., публикуван през 1946 г. от М. Тихомиров [Тихомиров, М. Именник болгарских князей, Вестник

              Древней Истории, 1946, кн. №3, с. 81–90 ].

Хърватският историк Франьо Рачки през 1870 г., кръщава списъка "Именник на първите български князе".Маркварт го нарича по подобен начин - Altbulgarische Fürstenliste. Напоследък се утвърждава неутралното заглавие “Именник на прабългарските владетели”.


  1)  Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (за поемане на властта) диломтвирем;

  2)  Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му диломтвирем;

  3)  Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докствирем;

  4)  Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегорвечем;

  5)  Безмер 3 години, а родът му Дуло, а годината му шегорвечем;

        Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.

  6)  Есперих княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верениалем;

  7)  Тервел 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем;

  8)  твирем (название на месец или неясна дума) 28 години. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем;

  9)  Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тохалтом;

  10) Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегортвирем. Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун.

  11) Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му шегоралем;

  12) Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му соморалтем; И сiй иного рад. (Вмъкване с неясно съдържание).

  13) Умор 40 дни. Родът му Укил, а годината му диломтутом.

Ето ви копие на Уваровия, най-стария препис
малко общи впечатления:

1. вмъкнатият измежду другите текстове "именник" всъщност не е на отделен лист и не почва като нещо ново, а си върви направо в текста, без даже да е посочено поне като нова глава, което на мен, признавам си, ми е странно. а още по-странно е следващото изречение с "попрежде рекньих цре асирийскъ....", което идва без прекъсване към текста след поименното изброяване (многократно обърна внимание тук).

2. има някакво особено непостоянство в изписа на уж календарните термини
един път е днло (с омега) твнре с разни титули- от там явно им е М-то, после е днло (с омикрон) твернмъ, 
дохсъ втирем, шегоръ вечемъ, шегоръ вемъ, верениале (м), текучите(м) твире(м), после някво име липсва..., дваншехте(м), СевАръ, а не Север, тохалто(м), шегоръ твиримъ, имашегоралемъ, соморъ алтемъ, дило(м)туто(м),

на какво се дължи това непостоянство?

3. Как е възможно владетели, които ги делят намколко си години, да са в една и съща година, като първите двама, после 4 и 5-ти?

4. прави впечатление, че най-често повторимия от тези непознати термини е твирем (с разновидности и грешки); цели 5 пъти от общо 13, 3 пъти дило(м), 4 пъти шегоръ....

5. в чаталарския пък имаме сИгорелем, което не е шЕгоръ и не е Алем, макар и да прилича.

не че нещо ново казвам.

Последните изследвания на “Именика” показват,че той е написан по времето на  Умор, във връзка с 600 годишнината от основаване на българската държава в Европа. Като първи владетел в Именника на българските владетели, е представен

Авитохол. Някои смятат, че става дума за алтернативно име на Атила,  други дават тълкуване:  син на сърната, на бащата син, на дедите син, баща на народа и т.н. търсейки обяснение в езиците на алтайските народи (Б. Фон Арним, Г.Фехер, Х. Хаусиг, цитирани от Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008, стр.137-138

Тези тълкувания са твърде спекулативни и необосновани. Антропологично проучване от 1938 г. доказа европеския произход на народа ни. Наскоро генетиците установиха, че ние не само сме европейци, но и наследници на траките. Няма абсолютно никаква логика да се търси етимология  на Авитохол в тюркските езици. Напротив, трябва да се търси обяснение в езика на траките понеже Св. Йероним, Л.Дякон, Н.Хониат, М.Аталиат, Й. Цеца, Фулко, Н. Грегорас, Н. Кантакиузин и др. многократно са отъждествявали българите с траки…но никога с тюрки.

За нас българите особен интерес представлява откритата наскоро в един литовски летопис легенда за произхода на родоначалника на българите Авитохол. В нея се казва:”Ромул и Рем –основателите на Рим са отхранени от върчица, Парис сина на Приам и троянски княз бил отхранен в пущинака от една женска мечка. Също така и малкото князче мисикийско,сиреч българско беше откърмено от сърна,след като е било отнесено в горския пущинак за да загине” Действително името Авитохол съдържа две старинни източни думи – АВИ-сърна и ТОХОЛ-син,които се срещат и до днес в района на Памир (Имеон). Взети заедно тези две думи означават ЕЛЕНОВ СИН (син на сърна).
За да разберем смисъла на името на древния български владетел трябва да обърнем внимание на някои детайли. Авитохол е от рода Дуло, а дул(о) е тракйска дума за род, семейство срещаща се в тракийски лични имена катоДулас, Дулес, Дулазенис,Дуле-порис.

Авитохол е сложносъставно име, т.е. изградено е от няколко части: Ави-тох-ол. Нека видим какво може да означава частицата ави? Често в тракийските двусъставни имена се изпозлва име на божество. Примери могат да се дадат с Епта-пор, Епта-кентос, Дерзи-тралис, Вити-тралис ( Епта, Витюс и Дерзала са древни тракийски божества). Да видим какво е положението при Авитохол. B древните извори е спомената тракийската нимфа Ава. Тя била дъщеря на Хеброс и майка на Ергиск. Нейното име дава добро обясение на частицата Ави. Ави означава– на Ава. Втората част е ток(предадено от преписвачите като тох). Тя се среща в тракийски имена като Скитоток, Спароток, Аматок, Сараток. Значението на ток е потомък, думата е сродна на старбългарската токъ -течение и потекло. Сродна е гръцката дума (пеласгийска заемка) τοκεός – раждане, потомък, потекло. Следва наставка ол, срещаща се в тра-кийското лично име Орол и разбира се съвременните български имена Видол, Батол, Братол…Авитохол означава – потъмък на (тракийската нимфа) Ава. Виждаме, че както строежа, така и обяснението за името Авитохол има тракийски произход. Не само този български владетел притежава теофорно име. Атила е кръстен на Атис – древен тракийски бог. Името на Мундук (Муенчак) – бащата на Атила – показва връзка с това на Мундрито – тракийска богиня. Името на древния български владетел Сабин е вариант на Сабазий – тракийския бог на слънцето. Аспарух, наричан още Еспор, носи вариант на името на тракийския бог Еспис (Вед Еспис). Гостун е поредния владетел, чието име е свързано с тракийско божество, това на Сургаст (почитан от фригите).