Траки на Римския престол

 Траки на Римския престол

Максимин Тракиец е  първият император носещ тракийска кръв. Роденият в земите ни Максимин е прочут със своята необичайна физическа сила и огромен ръст, около 2.40 м. Според летописеца Йордан, този тракиец произлиза от средите на гетите, които са познати и под името даки. Максимин властва от 235 до 238 година.

Тракийски е и произхода на император Регалиан. За него се твърди дори, че е от рода на цар Декебал, а мизите са тези, които му помагат да се качи на престола през 260 година.

Клавдий II е роден в семейство на обикновени хора, жители на Горна Мизия.  Властва кратко – от 268 до 270 година.

Според  Браън Гибонс, император Аврелиан (270-275) е роден в Крайбрежна Дакия и е прочут със своите умения на военоначалник.

От средите на същите хора идва и Галериий властвал в периода 305-311 година. Той е роден в тракийско селце в близост до Сердика (София). Подобно на своя сънародник Максимин, Галерий е известен с едър ръст и забележителна сила. Гордеел се е c произходa си съвсем открито и дори е възнамерявал да преименува империята от Римска на Дакийска.  

След време, на престола във Вечния град идва още един потомък на северните траки. Това е племеникът на Галерий - Максимин Дая, властвал е кратко, до 313 година. Името Дая означава дакиец, както знаем от обясеннията на стария автор Страбон.  

Констанций- I е бащата на един от най известните владетели на Римската империя – Константин Велики. Констанций I е роден в Мизия (Дардания), неговите биографи разказват, че бил извънредно добродушен и учтив, обичан искрено от своите поданници. Толерирал и подпомагал християните, които до тогава са били преследвани. Загива в Британия защитавайки северната граница на империята от пиктите.

Синът на Констанций I- Константин Велики (306-337) е роден в Мизия. В своята работа “Езикът на Константин Велики “ Гeорги Сотиров обясни аргументирано, че този известен император е тракиец. Бил е поклонник на бога-слънце Митра, но преди битката със своя роднина Лициний, приема християнството и слага кръст на своите знамена. Важна подробност е това, че Константин Велики е човекът, който от малкото селище Византион прави нова столица на Римската Империя и така измества центъра на властта от Апенините в сърцето на Тракия. 

Към императорите от тракийски произход трябва да се добави и произлизащия от северните траки Лициний. Въпреки, че е роден в просто селско семейство, той успява да направи успешна кариера в римската армия, а по-късно да достигне и до престола.

Потомците на Константин Велики също стават римски императори. Имащите тракийска кръв във вените си Константин II, Констанс и Констанций II продължават традицията. След тях идва роднината им Юлиан, наречен още Отстъпник поради това, че подлага на гонения християните.

Йовиан прекъсва тенденцията на преследването на новоустановената религия. За този император се казва, че е илириец, роден в Сингидунум (Белград). Този град обаче спада към областта Мизия, по-точно Горна Мизия. Понеже произлиза от местното население, по-правилно е Йовиан да бъде определен като мизиец.

  

Ветран познат още като Ветранион е роден в Мизия, която по негово време – IV век се нарича България. 

За император Маркиан се казва, че е роден в Мизия (наричана още България по времето му) и е служил на генерал Аспар (гет на римска служба). Маркиан започва военната си кариера във Филипополис, днешния Пловдив.

Лъв Бес прави кариера в римските легиони и достига до престола благодарение на гетът Аспар. Лъв II e наследник на произлизащия от средите на траките Лъв Бес.

Юстин (517-527) е тракиец, който благодарение на бързата си кариера в римската армия става император в Константинопол, а по-късно подпомага възкачането на племенникът си Юстиниан на престола.

Юстиниан, наричан още Юстиниан Велики (527-565) е един от най-обичаните и същевременно най-мразените владетели на Източната Римска империя.Той възстановява много постройки и крепости в Тракия, а и дава на своите сънародници правото на самостоятелна църква.

Наследник на Юстиниан Велики се явява Юстин II  (565 to 574).  Той е последван от тракиецът Тиберий II (574 to 582).

Траки на римски престол има и след VI век. В периода 602-610 година властва Фока, който преди това е бил главнокомандващ на тракийската войска.

Важно е да бъдат споменати и родените във Фригия Михаил II, Теофил и Михаил III. Според Петър  Каранис фригиецът Михаил ІІ не бил елинизирал изобщо, презирал елинската култура, както и много от неговите съотечественици.

Кръговрат

Кръговрат

Махалото 
отмерва
посоки.
От олтара.
До следващото
Разпятие...

_{© Ванко Николов ©_Българионъ}° ^®Ⓥ†☼

Анализ на референдума на Слави Трифонов

Анализ на референдума на Слави Трифонов

И една маймуна да пускаш всяка вечер по телевизията-и тя ще стане страшно популярна. 

Въпросите за референдума ги пишат същите сценаристи, които пишат и вицовете на Слави, не очаквайте да са наясно с Конституцията и законите, разправя един коментатор в нета. Първата част на изказването му е вярна. Това обаче не значи, че не ги разбират нещата. Свръхинтелигентни пичове са, каквото и да говорят.

Само се чудя дали не са  винаги поразително единодушни с шефа

Което не е добре. Все пак става въпрос за предаване, което има претенциите да формира общественото мнение. Не, че е лошо да правиш референдум. Ама е малко нелепо че сценаристите винаги са толкова единодушни, това е направо стряскащо. Единият го уволниха, той единствен бил опозицията в шоуто.
1. Още когато Президентът предложи тази тема за референдум бяха дискутирани всички аргументи „за“ и „против“. Изглежда добре на мястото на анонимните кандидати от партийните листи да бъдат лансирани и избирани личности, които в пряка конкуренция помежду си да печелят доверието на избирателите. Всъщност, резултатът би бил малко по-различен, доколкото избирателите на партиите ще продължат да гласуват за своите кандидати, а конформисткият вот ще се насочи веднага към кандидатите на големите партии. Резултатът ще бъде елиминиране на по-малките политически формации.

2. Вторият въпрос е свързан с отдавнашната идея за намаляване на боря на народните представители от 240 на 120. Популярното обяснение е в това, че така ще бъдат спестени пари и ще бъде намален броя на онези, които държавата издържа. Механичното намаляване на броя на народните представители няма да облекчи бюджета, но съществено ще ограничи представителството на местните общности. Ако днес имаме всички основания да смятаме, че редица региони остават неефективно представени, то при общото намаление на броя на народните представители тази тенденция ще се задълбочи.

3. Третата тема също е от предложенията на Президента. Тава въпрос за задължителното гласуване. Известни са всички аргументи в подкрепа на такава форма за изразяване на гражданската воля, както и основанията за противопоставяне срещу подобна промяна. Важно е да се добави, че задължителното гласуване няма да реши проблемите с купения и контролиран вот, а в същото време, изисква въвеждането и на т.нар. „бяла бюлетина“, с която при задължението за гласуване, гражданите биха могли да гласуват „срещу всички“ Ако тази възможност не бъде въведена, задължителното гласуване ще изгуби значението си, но такова предложение липсва сред въпросите, по които се предлага провеждането на референдум.

4. Четвъртият въпрос е изцяло идентичен с предложението на Президента Плевнелиев и вече получи своя отговор на референдума, проведен през октомври. Няма законово ограничение да бъдат повтаряни въпроси, но след решението на Народното събрание, препотвърждаването на волята на гражданите отчасти губи смисъла си.

5. Петият въпрос отново е съсредоточен върху състоянието на партийната система чрез предложение за промяна в размера на финансиране на политическите партии. Един лев за един глас изглежда справедливо и силно напомня на германския принцип. Но, само ако смятаме, че причината за злоупотребите с партийните субсидии се свежда единствено и само до техния размер. Няма никаква гаранция, че при подобно рязко ограничаване на публичните средства, отделяни за политическите партии, влиянието върху тях ще намалее или те ще започнат да вършат единствено и само политическата си работа.

6. Последният, шести въпрос е свързан с прякото избиране на директорите на областните дирекции на МВР, както и началниците на районните управления, при мажоритарна избирателна система, с абсолютно мнозинство в два тура. Такава практика съществува но там където полицейските служби са организирани по друг начин. В тези други системи, по този начин се избират и съдии. Същественият въпрос е в каква степен гражданите ще имат възможност да направят своя свободен и информиран избор по отношение на евентуалните кандидати, които биха се явили на подобни избори?

Въпросът обаче е, че трябва да се научим да отсяваме добрите от лошите идеи. Да научим, че ако това, което предлагаме, се изпълни, то ще доведе след себе си много повече промени и следствия, отколкото се виждат на първо четене. 

И това е големият проблем на повечето въпроси предложени от екипа на Трифонов - те ще повелкат след себе си много негативи, които май не сме готови да преглътнем.

Мажоритарен вот

Мажоритарният вот има онази специфична способност след себе си да води до система с две доминиращи партии и евентуално няколко по-малки. Това обаче далеч не отразява политическите настроения у нас. Ние имаме този шарен парламент в момента, защото хората не са единни във вижданията си за партиите. Не всеки харесва ГЕРБ и ДПС, които по всяка вероятност биха доминирали в един парламент, избран мажоритарно. Вижте мажоритарните резултати от 2009 г. Те не лъжат какво ще стане.

Другият голям мит около мажоритарния вот е, че така ще знаем кого сме вкарали в парламента. Всъщност не. С мажоритарен вот ще имаме 240 едномандатни избирателни райони, където партиите пак ще издигат свои хора и хората пак ще гласуват за партии. Елементът на "Аз знам кого вкарвам в НС" е изключително минимален. Ако не вярвате, замислете се върху изборите за местна власт. 

Ако не сте от София, Пловдив, Варна или Бургас, където националните медии показват големите кандидати за битката за кметския пост, помислете колко от кандидатите са ви известни. За колко от тях знаете какво представляват?

Изцяло мажоритарният вот може да повлече след себе си доста негативи и неминуемо ще оскъпи изборите. Далеч по-адекватна е системата с преференции за даден кандидат. Така се минимизират негативите и човек пак може да посочи своя кандидат. Разбира се там трябва да се неутрализират защитите за водачите на листи. Постигне ли се това вече, този проблем ще е решен.

Задължително гласуване

Друг интересен въпрос е задължителното гласуване. Там основният проблем е, да се намери начин да се осигури спазването на този задължителността на този вот. Как обаче? Глоба, рестрикции... какво? И веднъж вече постигнат този задължителен вот, как ще се приложат тези наказания за негласувалите?

Тук дори не споменаваме темата за правата ни като граждани и правото на протест чрез негласуване. Факт е, че задължителното гласуване би могло да има и положителни ефекти. Преди обаче да се борим за въвеждането му, трябва да бъде дадено логично решение за проблемите.

И още нещо важно. Преди да имаме задължително гласуване, трябва да имаме и народ, който да познава държавата си и да знае за какво гласува. Най-малкото все още имаме хора, които не могат да различат избори за кмет от избори за парламент. И не преувеличавам.

Максимум 2 мандата за депутатите

Друг любопитен въпрос е идеята за въвеждане на мандатност при депутатите. Повече от 2 мандата да не може да бъдеш народен представител. Тук проблемът е чисто професионален. От една страна, малко са тези депутати, които знаят защо са там. Голяма част от избраните ни депутати за първи мандат нямат  практическите познания какво трябва да правят, как да го правят и т.н. 

От друга пък, само с два мандата се лишаваме от възможността да имаме наистина добри законотворци. Вярно е, че такива като цяло са малко, но като цяло това е нещо, на което трябва да обърнем внимание, защото един от големите ни проблеми не са т.нар. професионални политици, които стоят по 5-6 мандата, а фактът, че политиката ни е яко аматьорска.

Два пъти по-малко депутати

Намаляването на броя на депутатите също е решение, което след първия поглед престава да звучи толкова велико. По-малко депутати означава по-ниска представителност на НС като орган. По-ниска представителност, означава по-малко хора, които намират човек/партия, който/която да ги представлява, да защитава техните интереси. А каквпото и да си говорим по-малко представителност е абсолютно равно по-ниска легитимност на управлението. 

Иначе казано не е проблемът в количеството депутати, а в качеството им. И мисленето на дребно, без анализ с разчитане само на повърхностните знаци, води само и единствено до половинчата работа и въртене в кръг.

Драстично намаляване на субсидиите

Идеята за намаляване на субсидиите е добра, стига да не прибягваме до думички като драстично. Който е участвал в предизборна кампания, знае поне относително колко струва едно подобно удоволствие. Изборите са скъпо нещо и без пари се правят трудно и не особено успешно. Питайте Зелените. Ако тази държавна субсидия е минимална или никаква, тези пари трябва да дойдат отнякъде. Така пак стигаме до порочния кръг с икономическите интереси, които се месят в политиката.

За да бъде решен този проблем, по-скоро трябва да бъде изготвен и след това следен стриктно един Закон за лобизма, който пряко да казва какво е позволено и какво не. Заедно с това трябва партиите да бъдат задължени да публикуват за свободен достъп финансовите си отчети. Така чрез прозрачност и саморегулация в самия политически елит (всеки ще дебне за нередности другарчето), ще се изчисти тази зависимост.

Колкото до самите субсидии, тогава едно намаляване, не драстично, би свършило работа, особено ако се осигури равен достъп по време на предизборна кампания до обществените медии. Без и един от тези фактори обаче пак бихме се завъртяли в кръг, от който измъкване няма.

Пряк избор от народа на районни прокурори, съдии и началници на полицията

Може би най-нелепото предложение в случая е прекият избор на прокурори, съдии, шефове на полиция и т.н. Всички знаем какво е купуване на гласове и как се правят политически кампании. Реално погледнато само специалистите по места знаят кой действително заслужава да бъде районен прокурор, съдия или шеф на полицията. 

Може би ще е далеч по-адекватно да се провеждат публични изслушвания по обществената телевизия и общественото радио или техните регионални центрове, които да осигурят малко или много прозрачност около избора. И по-активни местни медии. Но това си е едно мое идеалистично виждане за нещата. 

Извод

Идеята не е да променяш правилата без да мислиш за последствията, които можеш да предизвикаш. Идеята е да мислиш, когато избираш. И толкова главоболия ще си спестиш. А ако не намираш за кого да гласуваш? Конституцията ти осигурява и право да бъдеш избиран...

И честно казано, преди да започнем с референдумите, нека първо се научим какво е държава и как функционира тя. Иначе всяко подобно упражнение ще е обречено ако не на провал, то на опорочаване.

идеята за референдума е изключително слаба. Тя е поверена на хора, които нямат необходимата теоретическа подготовка. Правото е достатъчно сложна наука, за да си позволят външни за нея хора да се произнасят по кардинални за нея въпроси, извличайки доводи от собственото си невежество. 

В такива случаи малко чувство за срам не би било излишно. При това те проявяват характерното за лаиците грубо неуважение към държавността. Невъзможно е да възхвалявате пряката демокрация, а да отправяте съвършено непристойни думи към представителната демокрация. Те очевидно не забелязват, че така в крайна сметка рушат необходимото за всеки гражданин градивно чувство за държавност.

Не мога най-после да отмина обстоятелството, че Вашият „синедрион” обсъжда темата "референдум" при пълното отсъствие на всякакъв опонент. Каквото каже единият от тях, същото казват и останалите. Това издава вече една значително висока степен на несериозност. 

Ако преминем към проблема по същество, ще Ви кажа, че референдумът Ви е обречен на неуспех. Самият референдум е повече от излишен. Народът не иска референдуми, той иска хляб и сигурност. Положението му е толкова бедствено, че с никакъв референдум то няма да може да бъде подобрено. При това съдбата на народа ни се решава не от самия него, а от външни, чужди за него сили.

Пита ли някой народа ни, когато над 2 хиляди предприятия бяха продадени на мизерно ниски цени? 
Пита ли някой народа ни, когато бе извършено най-тежкото икономическо престъпление в нашата история – ликвидирането (не преустройството, а ликвидирането!) на кооперативните ни стопанства? 
Пита ли някой народа ни, когато го вкараха в НАТО? Вместо референдуми, ние се нуждаем от инвестиции, които, ако частният бизнес, не направи, трябва да направи държавата. 

И какви въпроси Вие искате да поставите с референдума на този гладен, омършавял, обезволен народ? 

Първият въпрос се отнася до избирателната система.

Каква избирателна система бил искал да има той – мажоритарна или пропорционална? Не разбирате ли, че му поставяте въпроси, на които той не може да даде еднозначен отговор. Простете, но мисля, че и Вие самият не си давате точно сметка какво всъщност представлява мажоритарната система, доколкото тя съществува в множество различни варианти. И на какво основание Вие смятате, че излъчените чрез мажоритарната избирателна система ще бъдат по-добри от излъчените чрез пропорционалната избирателна система? 

И при едната, и при другата система кандидатите се определят от един същ централен партиен орган. Каквито той ще избира за пропорционалната избирателна система, такива той ще избира и за мажоритарната система. Във всички случаи те ще са по образ и подобие на хората от центъра. Ако са кандидати на ГЕРБ, всички те – и при едната, и при другата избирателна система - ще бъдат все бойкоборисовчета. 

Освен това, защо забравяте, че възможността за мажоритарни избори съществува и сега. Всеки гражданин може да издигне кандидатурата си (чрез инициативен комитет) и да се противопостави на кандидатите, издигнати от партиите. Опити в това отношения са правени, но резултатът е нулев. След изборите за Седмото велико народно събрание в изборите са участвали като независими кандидати около 50 души и нито един от тях не е бил избран – просто защото зад никого от тях не е застанала една достатъчно мощна партия, на която хората да имат доверие. 

Лъжа е, че при мажоритарните избори се избират не партии, а личности. 
Ще предложа на вниманието Ви имената на кандидатите на ГЕРБ, които бяха мажоритарно избрани в изборите през 2009 г. Ето ги тези светли имена: 
Любен Татарски, Красимир Петров, Любомира Станиславова, Николай Коцев, Галина Банковска, Румен Иванов, Валентин Микев, Анатолий Йорданов, Пламен Цеков, Иван Иванов, Ирина Соколова, Димитър Лазаров, Пламен Нунев, Десислава Танева, Даниела Дариткова, Борис Грозданов, Моника Панайотова, Иван Колев, Анастас Анастасов. 
Да виждате между тези имена името поне на един, с когото парламентът би могъл да се гордее? 

Те бяха световно неизвестни и останаха световно неизвестни, но въпреки това бяха избрани - не естествено заради своите лични качества, а заради качествата на партията, която застана зад тях. И защо най-после така глупаво се смята, че ако изборите са мажоритарни, политическите партии ще издигнат възможно най-добрите кандидати (личности!), а ако изборите са по пропорционалната система, ще издигнат някакви второкачествени безличия. 

Не е вярно по-нататък, че при едни мажоритарни избори кандидат като Пеевски нямало да бъде избран. Ще бъде избран и още как, ако зад него застане една силна партия като ГЕРБ или ДПС. Нима мажоритарно избираният президент Плевнелиев щеше да бъде избран, ако не бе получил цялата възможна подкрепа на Бойко Борисов, а чрез него и подкрепата на партията ГЕРБ? 

А давате ли си сметка какви тежки деформации могат да се получат при действието на една мажоритарна система? Напълно възможно е една партия, получила мнозинство само от един глас, да получи всички мандати в страната. В мажоритарните избори във Франция през 1958 г. Френската комунистическа партия получи 3 882 200 гласа, но срещу тях получи само десет депутатски места, а Националният републикански съюз за своите 3 604 000 гласа получи 189 места. 

Но няма защо да ходим във Франция, за да видим как мажоритарните избори деформират парламентарната картина. От мажоритарно избраните през 2009 г. 31 депутати 26 бяха от ГЕРБ и пет от ДПС. Останалите партии не получиха нито едно място в парламента. Ако мажоритарно бяха избирани всичките 240 народни представители, в НС щяха да бъдат представени само две партии. Къде остава в този случай представителният характер на „представителния орган”?При използване на така наречената избирателна география и на някои други избирателни трикове, картината би могла да бъде значително по-деформирана. 

Второ, с референдума Вие предлагате състава на Народното събрание да се намали от 240 на 120.

Така щели сме да спестим не знам колко милиона. Хубава загриженост! Но давате ли си сметка какъв ще бъде не финансовият, а политическият резултат, ако това предложение се приеме? При 120 народни представители кворумът ще бъде 61 депутати, а законите ще бъдат приемани с мнозинство от 32 гласа. 

Че кой, пита се, по-едър бизнесмен няма да може да си купи необходимото му мнозинство, за да прокара в парламента приемането на удобен за него закон?

Евтиното, г-н Трифонов, понякога излиза много по-скъпо. Икономии трябва да се правят, но не за сметка на качеството на държавната работа, която върши парламентът. Освен това всички наши съседни държави имат парламенти, чийто състав количествено не се различава съществено от нашето Народно събрание. Идете в интернет и направете необходимата в случая справка. 

Трето, Вие предлагате да се намалят държавните субсидии за парламентарно представените партии. Неразумно предложение.

Партиите вършат най-отговорна държавна работа, която във всички случаи трябва да бъде и финансова обезпечена. Ако партиите не получат от държавата необходимите средства, тогава те ще трябва да ги потърсят от частни лица – милионери. Така се поставят основите за корупцията. 

Хората - особено в левите партии - съзнават за това, поради което не желаят милионери в собствената си партия. Като гласоподавател на БСП ще призная, че стоя твърде близко до това разбиране. Аз няма да кажа „Вън милионерите от БСП!”, но ще кажа „Вън милионерите от ръководството на БСП!”. Не бих искал милионери да определят насоките на следваната от БСП политика, доколкото манталитетът на милионера, колкото и да е добър като човек, се различава в някаква степен от манталитета на членуващия в БСП трудов гражданин. 

Четвърто, Вашият референдум иска да вкара задължителното гласуване.

Искате насила да накарате хората да упражняват едно свое право? 
Това няма как да стане!  Може насила да накарате избирателя да отиде до избирателното бюро, но няма как да го заставите да пусне действителна бюлетина. Пък и как всъщност ще го накарате да отиде до избирателното бюро? Като глобите неизпълнила гражданския си дълъг циганка, която няма хляб за децата си? Очертава се ситуация, силно напомняща за идиотското с предложения да се глобяват клошарите с хиляда лева. 

Пето, лишено от всякакъв разум е и искането за пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления.

Съдиите, прокурорите и полицейските началници са професии, които изискват висока квалификация. Как ще се доверя на избора на хора, които нямат и представа от необходимите в случая професионални качества? Ние зле избираме народните представители, а още по-зле ще избираме съдиите и полицейските началници, които трябва да са възможно най-квалифицирани в своята област. 

Шесто, противоречи на здравия разум и Вашето искане да се въведе мандатност за народните представители – никой не бива да се избира за народен представител повече от два пъти.

Политиката, г-н Трифонов, е професия от най-висок ранг. Тя иска освен всичко друго и мъдростта на годините. В нашето недалечно минало народните представители са били избирани до … 15 пъти. Така Михаил Маджаров е бил избиран за народен представител 15 пъти, Теодор Теодоров - 13 пъти, Александър Малинов - 12 пъти, Петко Стайнов – 12 пъти, Никола Мушанов - 11 пъти, Атанас Буров - 10 пъти, Кимон Георгиев - 8 пъти. Но този въпрос има своето много лесно решение: просто не гласувайте за човек, който се кандидатира за народен представител повече от два пъти. За това решение не Ви трябва референдум. 

Но нека си представим, че Вашият референдум има пълен успех. Всички Ваши отговори са получили желания от Вас отговор и Вие ликувате И какво? Бъдете уверен, че нищо в същността на системата, която искате да промените, няма да се промени.Икономическата власт ще остане в същите ръце, което означава, че в същите ръце ще остане и политическата власт. Следователно и решенията, които ще бъдат приемани след референдума, няма да се отличават съществено от решенията, приемани преди референдума. Ще се промени само онова, което висшата власт, която стои над всякакви референдуми, реши да го промени.

Тракийските култове, религия и светилища

Тракийските култове, религия и светилища

Траките имали множество богове, чиито култове са обединени в тракийския орфизъм и Дионисиевите мистерии. Много по-късно тези божества са възприети от елините и неправилно днес се смятат за божества от Древна Гърция. Още Херодот обаче изтъква, че имената на божествата са възприети от елините чрез трако-пеласгите и че тези божества идват основно от Египет. Тук е мястото да отбележим, че според някои нови данни преддинастичните египтяни са от бялата раса (както и първите династии на фараоните) и че те идват в Египет от Тракия и Мала Азия 33000 години пр. Хр., а може би и много по-рано.

От траките идват оргиите на Кабирите и култа към Хермес (Тот-Хермес или Хермес Трисмегистос [“Трижди Могъщ”]), Дионис, Арес, Зевс и другите богове. Херодот, описвайки обичаите на траките изтъква, че те почитат най-много боговете Арес, Дионис и Артемида. Царете на траките обаче, отделно от останалите граждани, почитали най-вече Хермес; единствено в него се кълнели и твърдели, че са негови потомци (15). С името на Хермес се свързва и едно тайно учение, наречено по-късно “херметизъм”, което традиционно се приема, че идва от Египет и е събрано в 42 книги. Част от тези херметични текстове са обобщени през Античността в сборник наречен “Corpus Hermeticum”, който обхваща 16 трактата под формата на диалози (12, 14).

Херметизмът стои в основата на орфическите мистерии, езотеричните учения и древната теология и теософия на антична Европа. От него черпят знания и вдъхновение питагорейците, неоплатониците, гностиците и алхимиците. Според Едуар Шуре учението на Хермес инициира и “дава първите лъчи” на доктрините на Орфей и Мойсей. За отбелязване е, че херметизмът в своята оригинална форма е монотеистично учение и това се подчертава от по-късните християнски коментатори. В “Божи наставления” (“Divinae institutiones”) на Лактанций се набляга върху изказванията на Хермес за монотеизма, за неизразимостта на божественото и за Божието слово: “…Той (Хермес) е написал книги, много книги за познаването на божествените неща. В тях провъзгласява величието на върховния и единствен Бог и го назовава със същите имена като нас – Господ и Отец” (13).

От данните, с които разполагаме става ясно, че по всяка вероятност Тот-Хермес, както Орфей, Дионис, Залмоксис, Херакъл и други са били реално съществували личности от дълбока древност, които след смъртта им са били обожествявани от траките. В следствие на това са се появили и различни култове, които били възприети от околните народи и най-вече от южните варвари – ахейци и дорийци. В следствие на редица по-късни исторически фалшификации тези божества са обявени за “собственост” на древните елини, и като такива битуват в повечето книги и учебници.

Херметизмът е религия само за посветени. Подобно на орфизма, в това учение били допускани само избрани хора, притежаващи определени морални и физически качества, които преминавали ред изпитания преди да бъдат посветени от жреците. Съгласно тази доктрина: “…Истината се измерва с интелигентността, тя трябва да се прикрива пред слабите, които тя би накарала да полудеят; да се крие от злите, които само откъслеци могат да схванат от нея – откъслеци, които биха могли да им послужат като разрушителни оръжия. Затвори истината в сърцето си и нека тя говори чрез делата ти, науката да бъде твоя сила, вярата – твой меч и мълчанието – твоя несломима броня…” Такива са наставленията на йерофанта (първосвещеника) към новопосветените. И още: “… Душата е забулена светлина. Когато човек се не грижи за нея, тя започва да тъмнее и угасва, но когато в нея се налее свещеното масло на любовта, тя се запалва и гори като безсмъртна лампа” (12).

Херметичната доктрина намира най-силна проекция в тракийския орфизъм. Съгласно древните текстове и предания Орфей бил роден и живял в Родопите. Според легендата той е син на една от жриците на Аполон. Друга версия го представя като син на тракийския речен бог Еагър и музата Калиопа (вариант – син на Слънцето и великата богиня-майка). Орфей е от царско потекло, той е геният на духовна Тракия и Елада и будителят на божествената душа. Едуар Шуре твърди, че още като младеж Орфей пътува до Самотраки, а после отива и в Египет, където бива посветен от жреците в Мемфис и се обучава повече от 20 години в египетските мистерии и тайната херметична наука. Това става 1300 години пр. Хр. (12). Част от пътешествията на Орфей на изток са описани в “Аргонавтика”, където той се явява един от героите в похода на аргонавтите извършен преди Троянската война.

Орфей не отива в Египет неподготвен. Имайки предвид произхода му, той от рано е бил закърмен с езотеричните учения и духовните практики на траките. Това проличава и в диалозите му със Сфинкса, когато той отива да учи в храма на Карнак. Тогава, за да го изпита, Сфинкса му задава 13 ключови въпроса, с които Орфей се справя блестящо (16).

По него време в Тракия слънчевите и лунните религии си оспорват първенството. Тези две вери представляват противоположни теологии, светогледи, религии и социални организации. Небесните и слънчеви вярвания имат своите храмове в планините, своите жреци и строгите си закони. Лунните вярвания господстват в горите и долините; те имат жреците си, сладострастните си обреди, неправилно практикуват изкуството на тайните (различни магии) и всеки обред завършва с оргия (12). Противоборството на слънчевите и лунните култове е и борба между половете, борба между мъжкия и женския принцип (светлината и мрака).

Завръщайки се от Египет, Орфей дава нова сила на Слънчевото Слово на Аполон, като го оживотворява с тайните на Дионис. Той свещенодейства в най-древното светилище на траките, което се намира в планината Каукайон (Родопа). Предполага се, че това е свещения храм на Дионис в Перперикон, където по-късно римския военачалник Флавий направил жертвоприношение по тракийски обичай след вестта, че му се е родил син – Октавиан Август. В същото светилище е пребивавал, за да му бъде извършено предсказание и владетелят на света Александър Македонски. Подобно тракийско светилище е имало и в Делфи, където според Фабър д’Оливие жреците са се наричали “тракиди” и са били пазители на висшето знание. Амфиктионията (Институт на храмовите общности) в Елада през древността се пазела от тракийската гвардия, т.е. от воини посветени в тайните. Тиранията на Спарта премахва тази неподкупна гвардия и я замества с бруталната сила. По-късно глаголът “тракизирам” се е употребявал иронично за последователите на древните учения (12). Все пак за гърците в древността, Тракия се е смятала за свято място, страна на светлината и истинската родина на музите, защото тукашните високи планини криели на-старите светилища на Хронос, Зевс и Уран (12). В древността истинската планина Олимп се е наричала Рила (“Свещена планина”), където според Петър Дънов се намира най-старата духовна школа, още от времето преди Потопа. Тя действа и сега!..

Фабър д’Оливие изтъква, че името Тракия произлиза от финикийското “Ракхива” – етерното пространство, или небесната твърд и в символичен смисъл означава “страната на чистата наука” и на произлизащата от нея свещена поезия. От философска гледна точка тя означава “страна на духа, място на ученията и традициите”, които доказват появата на божествения разум”. В този смисъл са я възприемали посветените в тайните орфически учения ката Пиндар, Есхил, Емпедокъл, Платон, Питагор и др. (12).

Изворовия материал за орфизма е доста оскъден и се смята, че много от книгите на Орфей са загубени през вековете. Сред тях са: “Аргонавтики” – описание на великото дело на Хермес; “Деметриада” – космогонична поема за майката на боговете; “Свещени песни на Бакх (Дионис)” – теогонични химни; “Булото или мрежата на душите”; “Изкуството на тайните и обредите”; “Книга за мутациите, химията и алхимията”; “Коридантите” – книга за земните тайни и земетресенията; “Анемоскопия” – книга за атмосферата, една естествена и магическа ботаника и др. (12).

На гръцки език са запазени някои преписи от орфическите химни – т.нар. “орфически таблички” даващи наставления на слизащата в царството на сенките душа; златните плочки от гробницата в Пелина (Тетрапорос), Тесалия (IV в. пр. Хр.) и златните орфически плочки от Крит и Южна Италия (17).

Според проучванията на Томов; “Орфизмът е цялостна система, съдържаща космогония, есхатология и етика, чиито положения са: душата е безсмъртна и с божествен произход, но е белязана с вина, привнесена в произхода на човека от разкъсалите Дионис титани, и за наказание е затворена в човешко или животинско тяло, от което не може да се освободи доброволно; отива след смъртта на тялото в Хадес и се изправя пред съд, а от там се преражда в ново тяло до пълно изкупление и завръщане сред боговете – цел до която води само чист орфически живот на земята (17). Основни изводи за тази орфическа доктрина са Пиндар, Емпедокъл и преди всичко Платон, който според собствените си думи е учил от пътуващи тракийски жреци наричани орфици. От това следва, че цялата Платонова философия е сянка на орфическите мистерии (17). Безспорно е влиянието на орфизма също върху питагорейството, неоплатонизма и ранното християнство.

Тракийският орфизъм съчетава както култа към слънцето, така и култ към земята. Във връзка с това, не случайно, е представена идеята, че Орфей е син на Слънцето и Великата богиня-майка (8). Акцентът в орфизма, обаче, попада върху слънчевите култове и затова повечето от тракийските светилища се намират високо в планините. По някои от тях се откриват съоръжения явно служещи за отчитане на календарни цикли и за астрономически наблюдения. Такова светилище има на връх Тумба в местността “Орфенското” при  Доспат. Там има кръгъл камък с изсечени знаци, отбелязващи различни положения на слънцето и звездите. Отделно от това има прокопан тунел в скалите, служещ вероятно като обсерватория за астрономически и математически изчисления. Наскоро изследователи откриха в Родопите светилище изсечено в скалите, като пещера, с формата на вулва (женски полов орган). Установи се, че при определено положение на слънцето слънчевите лъчи проникват през отвора на светилището и се проектират във вътрешността му, където се намира нещо като олтар. По този начин древните траки са подчертавали символично оплождането на земята от мъжкото начало – Слънцето…

Такива тракийски светилища има край Асеновград – “Белинташ”, в Рила над седемте рилски езера – “Салоните”; култовия кладенец в с. Гърло, който прилича на обсерватория; “светилището на нимфите” на Мадара, светилището при тракийската крепост край Тополовград; светилището при с. Татул (Момчилградско); долмените край с. Хлябово (Ямболско) и много други.

Във връзка със слънчевите култове е интересна интерпретацията на името Орфей. Според Едуард Шуре, Орфей (или Арфа) получава това име след завръщането си от Египет. Преди това той е бил наричан “син на Аполон”. Орфей означава “онзи, който лекува със светлина” (от финикийски: аур – светлина, рофае – лечение) (12).

Според попов, тракийският орфизъм предполага уреждането на света на степени. Отначало Великата богиня-майка (земята) само възпроизвежда природата чрез самозараждане (самооплождане). Втората степен на космогонията е появата е появата на божествения син – Слънцето, като мъжко начало, нужно за баланса на природата и нейната цикличност. Третата фаза е свързана с възмъжаването на сина и достигане смисловото равнище на бога и четвъртата степен е свещения брак на мъжкото и женското начало затварящо цикъла с потомство (8).

В тракийската религия с особена сила изпъква култа към Великата богиня-майка, свързана с плодородност и многообразието на света. По принцип Великата богиня е анонимна, но има много лица и локални тракийски имена – прозвища като Бендида, Котито, Брауро, Зеринтия, Хеката, Рея, Изида, Кибела, Мая, Артемида Браурония (Брауро) и др.! Най-популярни от тези имена са Бендида и Кибела. Ликът на Великата богиня-майка е често срещан по различни предмети на лукса и разкоша, присъства в украшения, ритони, фиали, сервизи, вази, апликации и др. Тя се явява покровителка на растенията, животните, природата, също на хората и човешкия род. Бди над плодородието, пазителка е на домашното огнище, закриля жените-майки и неомъжените девици. Великата богиня е хранителка на обредите, с които избраниците се посвещават във вярата към нея, създателка е на онези, с които се извършва посвещението и свещеното предаване на властта и въвеждането в божествен владетелски сан (8).

Култът към Великата богиня-майка е един от най-древните при траките. Освен в Тракия, Мизия и Македония, той се изповядвал и от траките преселили се много векове пр. Хр. в Мала Азия. Траките, които през средата на V в. пр. Хр. се настанили в Пирея и Атина, без съмнение като колонисти занаятчии и търговци, успели да наложат нейния култ и на атиняните. За това споменава и философът Платон в “Държавата”. Той изтъква, че религиозната служба, ритуалите и празничната процесия в Атина се извършва от траки (1).

Светилища на Бендида имало също в Пирея, Лаврион, Саламин, гр. Филипи Македония и голямо множество в Тракия. Според римският историк Тит Ливий, храм в нейна чест се намирал на западния бряг по долното течение на р. Марица. Лукиян също споменава за храм на Бендида в Тракия (1).

Артемида – Бендида се появява и в много тракийски оброчни плочки, както и по монети.

Археологическите проучвания показват наличие на множество тракийски светилища, където са се изповядвали различни култове като: “Петров кръст” над Драгоманския връх; на връх Стол (с. Загъжене); връх Баба (до с. Сегърлиево); между връх Руссарето и Голяма Шипковица; връх Теке до с. Чомлекьой (Ямболско); връх Могила до с. Мухла (Новопазарско); до с. Чеканчево (Софийско); (1); акропола на КАбиле (Ямболско) и много други.

Тракийски светилища се намирали и покрай пещерите до сладки, студени и топли минерални лековити извори. Там били почитани главно божества като Асклепий, Хигей и Телесфор. Такова е светилището “Синилото” на “Глава Златна Панега’ (Луковитско); Змейови дупки (до Сливен); голямата пещера до с. Балдъркьой (Провадийско); голямата пещера – “светилището на нимфите” на Мадара (Шуменско).

За последното светилище Баласчев, цитирайки Страбон, твърди че в пещерните жилища около Мадара живеел гетския бог-демон Залмоксис (Гебелейзис). Този бог - пророк на гетите според старо тракийско предание е живял по времето на Питагор (към втората половина на VI в. пр. Хр.) и двамата мъдреци беседвали по важни философско-религиозни въпроси (1). Гръцката версия представя обаче Залмоксис като роб на Питагор. Това разбира се е доста съмнително, тъй като събитията се разиграват в Тракия, а не в Гърция и освен това Залмоксис е бил цар, а не роб!…

Според Херодот, Залмоксис е живял много години преди Питагор и това опровергава твърдението, че двамата са се срещали (15). Маразов изтъква, че Залмоксис е пътешествал из целия древен свят и бил дори и в Египет, където натрупал духовни знания (3).

Сред гетите Залмоксис проповядвал херметическото и орфическо учение за безсмъртието на душата и по-късно траките го обожествили и издигнали негов култ.

На неколкостотин метра от Мадарския конник до с. Мадара е открито и трако-римско светилище, издигнато в чест на богинята Бендида – Артемида. Там са открити и басейни-бани за ритуално къпане, както и множество оброчни плочки с тракийския херос, плоча с изображението на Дионис и други интересни находки.

Друго средище с тракийско светилище е имало по долината на р. Разметаница с център “Царичина” (Дупнишко). Наскоро откритата храм-гробница край с. Старосел (Хисарско) също е свързана със светилище на траките, което се намира в близост. До самата гробница има и изсечени в скалите и култови ями, в които вероятно са се извършвали жертвоприношения (1). Едно от най-прочутите и известни светилища е това в Бурдапа (с. Саладиново, Пазарджишко), където са намерени 95оброчни плочки и се смята, че е посветено на Либетрийските нимфи (първоначалните музи).

Освен споменатите по-горе божества, траките почитали Сабазий (аналог на Дионис); Ямбадула (Хестия – женската дублетна форма на Залмоксис); Тракийския конник (Херос); Арес (Кандаон); Кабирите; Аполон Дерайнос; Херакъл (3), както и някои по-малко известни домашни божества като: Ас-дула, Дава-топа, Дар(а)-зала (Дер(е)-зала), Дело-п(а)та Евантита, Мед(а)в(а)за, Суре-гета, Тил(а)-теза, то-той и др. (1).

Характерен култ при траките било обожествяването на техните царе и вярата в безсмъртието на душата. Според Попов, в системата на тракийския орфизъм, обожествяването на тракийските владетелите е свързващо звено и нужно стъпало, като е необходимо да се преодолее стремежа към извисяването до бога и превръщането на владетеля в бог (8). Обожествяването на починалите владетели се отразило и върху погребалните обичаи на траките.

Завършвайки тази част ще споменем, че около тракийските светилища и култове има много неизяснени моменти. Това дава основание на някои изследователи да спекулират с темата, давайки съвършено грешни трактовки. Наскоро в пресата се появи съобщение, че “нашенският Индиана Джоунс” – проф. Рангел Гюров бил разкрил тайната на тракийските светилища и култови обекти (“Родопите – древния Клондайк” интервю на Николай Москов, в. “24 часа”, 7.09.2002 г.). В своето интервю професорът твърди, че: “светилищата на траките не са никакви култови места, а флотационни хидросъоръжения за добиване на злато”! Такива били обектите : “Татул”, “Перперикон”, “Дъждовник”, “Харман кая”, “Белинташ” и десетки други. Знаците по скалите пък били “нишани и знакова система, която сочи златните находища”. От това странно на пръв поглед твърдение, би следвало да се направи заключение, че траките не са имали духовна култура, а са били някакви сребролюбци и са се интересували само от златото и материалните придобивки. Фактите обаче говорят друго, а пред фактите и сребролюбците от съвремието трябва да мълчат!…

Проф. Рангел Гюров е ръководител на департамент “Науки за Земята и околната среда” в Нов Български Университет. В този съмнителен “български” университет се е събрала доста странна компания от преподаватели, които промиват мозъците на българските студенти с глобалистки психотронни методи и вредни теории. Все още не сме чули за някакви приносни археологически или исторически открития на проф. Гюров. Явно е, че тук отново се сблъскваме с поредния опит за подмолно и добре платено фалшифициране на българската древна история!…

 д-р Дориян Александров -  Историческо дружество „Българска Орда - 1938”

Един бретонец за цар Калоян

Един бретонец за цар Калоян

Ето какво е написал един бретонец за цар Калоян:

"Балдуин.., който след това започнал война срещу краля, напуснал кралството, станал монарх и дълго време държал върховната власт над гърците. По-късно ПРЕДВОДИТЕЛЯТ НА ТРАКИТЕ го погубил на същото място" (ЛИБИ 4, стр. 147).

http://www.promacedonia.org/libi/4/gal/4_147.html