"Америка за България"! Грантове и грантаджии

"Америка за България"! Грантове и грантаджии

 Лапаш милиони от „Америка за България“ – и ни учиш, какво е свобода на словото

185 милиона долара! Това е сумата, която фондация "Америка за България" е дала от 2009 година досега, за да обгрижва българската демокрация.
Това обяви официално новият шеф на „Америка за България“ Нанси Шилър, която отчете дейността досега и начерта плановете за бъдещето.

Общо с Българо-Американския
Инвестиционен Фонд от 1992 година до днес са дадени над 400 милиона долара в България, отчете още Шилър.

През 2009-та година "Америка за България" раздава грантове за 22 милиона долара.

През 2010-та година сумата е 17,967 милиона.

През 2011-та година фондацията отпуска нови 14,697,

а през 2012-та година 33,131 млн. долара.

Случайно или не най-големият пик е през 2013-та година, когато бяха антиправителствените протести. Тогава субсидиите скачат двойно и тройно до рекордните 47,142 милиона долара!

През 2014-та година "Америка за България" отпуска пари за проекти на стойност 23,592 милиона долара,

през 2015-та сумата е почти нищожна на фона на 2013-та - 8,720 млн. долара, а миналата година са разпределени 19,145 млн.

През годините сред грантополучателите са Антоанета Цонева с 800 000 лева, Саша Безуханова с 1,3 милиона лева, „Икономедиа” на Иво Прокопиев с 6 милиона лева, "Медиапул" на Стояна Георгиева с 1 152 600 лева;

Българският институт за правни инициативи, чийто програмен директор бе бившият министър на правосъдието и създател на нова партия "Да, България" Христо Иванов със 1 млн. и 117 хил. лева;
  

60 хиляди долара е получил и проамериканският сайт  „Площад Славейков“.

Съюзът на съдиите с няколко милиона и други.

Какво (не) знаете за Козирога

Какво (не) знаете за Козирога – зодията, която винаги постига това, което иска

от Гергана Лабова

Козирогът е десетият зодиакален знак. Негов елемент е земята. Подвластен е на Сатурн. Това може би обяснява неговата амбиция, аналитичност и способност да се посвети изцяло на дадена цел, докато не я постигне. Което, рано или късно, прави.

1. Козирозите са максималисти

Когато трябва да направят нещо, те искат да го направят по възможно най-добрия начин. Без значение колко усилия ще им коства това. Mразят да оставят нещата наполовина. И никога не го правят.

2. Koзирозите са търпеливи

Те знаят, че хубавите неща обикновено стават бавно. Затова са склонни да изчакат, колкото време е нужно. Вярват, че накрая нещата винаги се подреждат. Стига да си готов, когато настъпи моментът.

3. Козирозите са аналитични

Те мразят, когато трябва да действат прибързано. Обичат да анализират. Да разгледат ситуацията от всички ъгли. Да премислят всички възможни варианти. И какъв ще е изходът от тях. И чак тогава да вземат решение.

4. Козирозите са практични

Те първо се допитват до разума. После дават думата и на чувствата. Опитват се да стъпват здраво по земята и да не летят в облаците. Освен когато не са си взели парапланер.

5. Козирозите са организирани

Те умеят да планират задачите си и да си поставят приоритети. Обичат да оползотворяват максимално дните си. А понякога и нощите си. Винаги са заети с нещо. И знаят точно защо. Това им носи усещане за енергия и живот.

6. Козирозите са дисциплинирани

Когато си поставят дадена цел, те й се посвещават. Правят, каквото е необходимо. Не се оплакват. Не си търсят извинения. Не „клинчат”. Не се опитват да минат между капките. Предизвикателствата само ги мотивират. И ги карат да бъдат още по-дисциплинирани. Защото знаят, че с постоянство и хъс се постига всичко.

7. Козирозите са самостоятелни

Те не обичат друг да им се меси в нещата. Не обичат съвети, които не са поискали. Искат сами да решават кое е най-добро за тях. Защото знаят, че никой не може да види света през твоите очи.

8. Козирозите са иноватори

Те са генератори на идеи. Винаги успяват да са гребена на вълната. Виждането им е оригинално. Създадени са да развиват проекти и да откриват пазарни ниши. Създадени са да създават нещо ново.

9. Козирозите обичат да доминират

Това е, защото знаят, че обикновено са по-подготвени от останалите. Че имат по-ясна визия. А често – и повече умения. Затова, не им се сърдете, а им се доверете.

10. Козирозите са родени лидери

Те лесно увличат хората. Лесно успяват да запалят ентусиазма им. Когато са начело на екип, неусетно превръщат преследването на общата цел във верую за всеки един. Създават усещане за общност, за принадлежност. За близост.

11. Козирозите са студени отвън, но топли отвътре

Те не са свикнали да дават израз на чувствата си. На пръв поглед са по-скоро прагматични, отколкото романтични. Но това е само на повърхността. Всъщност, Козирозите са горещи и страстни натури, които са готови да пламнат за миг... с подходящия човек и в подходящата ситуация...

12. Козирозите се раздават

Макар трудно да създават приятелства, те са готови на всичко за своите приятели! Биха споделили с тях всичко, което имат. Биха преживели с тях тяхната болка. Биха водили техните битки. Просто... Козирозите знаят какво значи истински приятел.

13. Козирозите са злопаметни

Ако веднъж предадете доверието им, не разчитайте отново да ви повярват. Ще влезете в „черния им списък” завинаги. И колкото и да се опитвате да спечелите отново близостта им, няма да успеете. Козирозите вярват, че доверието е като огледалото – веднъж счупи ли се, връщане назад няма.

14. Козирозите мразят лицемерието

Те биха направили всичко, за да успеят, но не и да „играят игрички”. Вярват, че човек трябва да казва това, което мисли, защото така за всички би било по-лесно. Но истината е, че именно заради това често никак не им е лесно. Хората рядко са готови да чуят истината, дори когато твърдят, че го искат. Въпреки това Козирозите не биха я скрили. Просто са такива.

15. Козирозите имат нужда да остават насаме със себе си

Това им помага да успокоят будния си ум. Да подредят мислите си. Да презаредят батериите си. Затова, не им се сърдете. В такива моменти не бягат от вас. Бягат към себе си.

И накрая нещо, с което искам да поздравя всички представители на тази зодия!

С годините Козирозите само стават:

- по-привлекателни

- по-сексапилни

- по-мъдри

- по-силни

- по-опитни

- по-... СЕБЕ СИ!

ВЕЗБЕНАТА ПИСМЕННОСТ

ВЕЗБЕНАТА ПИСМЕННОСТ

Борис Николов

У българския народ има едно древно изкуство - бродиране с цветни коприни върху тъкани, пак от коприна; бродиране на блузи, пояси, ръкави, елечета, ризи, които се дават за спомен на любим човек - при годеж, сватби, кръщенета, имени дни и други празници. Тук творецът е влагал най-голяма любов и умение. Направял е най-хубавото, на което е бил способен, предавал е най-хубавото, което има в себе си. То е прегръдка, целувка... Такива образци в българския народ има безброй много, везба - навсякъде. Туй е било най-любимото занимание на жените. Това са чудни плетеници - везби, шевици, където ръката на майстора, водена от любовта и въображението, е създала прекрасни образци. Това е женско изкуство. Но в това изкуство е скрито друго, много рядко явление - "шепота на душата" - говор на душа с душа.

Преди много години старата игуменка на женския манастир в Габрово ми показваше везби. Такива тя имаше много, събирани години от народа, и ги пазеше свято в една ракла. Тази монахиня се казваше баба Елисавета ( или София, не помня много добре името й). Тогава,още ученик, аз събирах народни умотворения. Седнем до софрата на трикраки столчета, покрие баба Елисавета с чиста, бяла кърпа и разгърне отгоре риза със сложна везба. И ми покаже във везбата: "Синко, я погледни, не виждаш ли тука буква?" Тогава аз изучавах и старите азбуки - глаголицата и кирилицата. И виждах в сложната плетеница наистина - буква! А до нея - друга, и друга... Тя туря ръката си на буквите, мести я по-везбата и чете... Получава се дума - благословия, добро пожелание. Буквите са от старинната азбука - глаголицата: те имат прилика с буквите от древните източни азбуки - индуски, китайски, японски, египетски, персийски. Глаголицата е дадена още от петия век от готския епископ Улфила, който е живял в Мизия, в Никополис - ад - Иструм...

Като ми показваше баба Елисавета буквите с ръка, аз наистина ги различавах в плетениците; като ги свързваше с думи, те оживяваха и се явяваше малка молитва, благословение или благопожелание. Ето каква писменност се крие в народното изкуство - много древно, от незапомнени времена. А може би в това изкуство са скрити някои данни за историята на този народ, не знам. Това беше много отдавна.

Но игуменката баба Елисавета, като туряше ръка на буквите, появаше да ги пее понякога. От къде вземаше тези мелодии? Ех... От живота преди векове... Като ги слушаш тръпки те побиват. Пък и какъв глас имаше тя! Беше глас като зряло жито. Пееше със затворени очи, като че гледаше в другия свят... Много гласове се чуваха в тези мелодии. Очидваше ме от къде ги изваждаше баба Елисавета. Тури ръка на буквата, затвори очи и пее...

Всички изкуства, каквито и да са, са език на космическите човечества. Човечествата във Всемира винаги са общували, общуват и сега. Ами - това е смисълът на изкуството, то не е лично. Вдъхновението иде от целия Всемир, безброй много човечества живеят и техният живот се изявява чрез изкуствата.Тъй и ние го познаваме тук, на Земята. Душата знае космическия език, преживява го, дава му израз по хиляди начини - в творчеството. Чрез мисъл, рисунък, песен, везба, поезия, танц...

Сега трябва да кажа няколко думи за малкия девичски манастир в Габрово, който се намираше в средата на града, край река Янтра. Това беше чудна градина! Черквичката, камбанарийката с хубавото звънче, което всички познаваха и обичаха ("Калугерките звънят", тъй казваха в града); то отекваше в душите на всички, млади и стари, като молитва и им даваше сила и надежда. Щом го чуят, домакините ще се прекръстят, ще кажат: "Калугерките!" И всички знаят, че от там всякога може да дойде помощ в нужда. Калугерките не бяха много, но поддържаха идеален ред и чистота в манастирчето. Градинката - малък парк - изобилстваше с цветя и плодни дръвчета. Нямаше никъде другате такива цветя! Комуто и да станеше нужда за цветя по разни случаи, по разни тържества - годежи, венчавки, кръщенета, именни и рожденни дни, пътуване до Божи гроб или посрещане, трябват ли цветя - "Калугерките!"

На някоя малда домакиня, още неопитна в сложната домакинска работа, й трябва съвет - "Калугерките." Яви се нужда да се помогне при раждане или при болен, да се гледат малки деца докато родителите са заети - "Калугерките."Тя винаги се отзоваваха; дойдат тихо, скромно, незабелязано, свършат работата си и си отидат. Калугерките съхраняваха опита на много поколения преди тях. Този опит беше сила, на него можеше да се разчита. И младата домакиня, пък и възрастната, имаха надежда - "Калугерките"! Те бяха опора, имаха лек за всичко. Какъв народ е минал през тези скромни килийки! То беше като древно злато, скрито там за крайна нужда. Всички го знаеха и разчитаха на него - "Калугерките"...

Всеки ден в малката черквичка се отслужваше служба. А как пък пееха! Служеше стария поп Иван. А псалтът, дядо Дянко, имаше глас, който като че идеше от бездната или от небесните висини...

Велико изкуство се иска, за да поддържаш в сърцата на хората хубавите чувства. Това е възпитание. Тъй се поддържат добродетелите в живота.Тогава човек върви със стройна, благородна стъпка и работи за благото на всички. Тук трябват работници, и то какви! Избрани! За тях Христос казва: "Вие сте солта на Земята."

Отминаха хубавите времена. Но остана споменът в душите и благодарността - "Калугерките"... Сега вече малцина могат да си спомнят това. Но доброто не се губи! То ще се възроди в нови форми, още по - прекрасни. Да благодарим за онова, което е направено. То е основният камък, на него почиват добродетелите, любовта към всичко прекрасно. Тя е заложена в душите ни и ще принесе плод многоценен на времето си.

Кой е Княз Ото фон Бисмарк

Кой е Княз Ото фон Бисмарк -   германски канцлер и дипломат

Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен - известен и с прозвището „Железният канцлер“

“На Балканите трябва да гори огън, за да може Германия да топли ръцете си“ това казва Бисмарк. (Председател на Берлинския конгрес от 1878 г.) Иначе е безразличен, презрителен към съдбата на „конекрадците” край Долния Дунав.

Замислих се за ролята на Великите сили в историята на малките колониални държави и най-вече за ролята на великите личности. В периоди на Германофилия у нас често сме превъзнасяли Бисмарк, с това че ни е нарекъл "Прусаците на Балканите". (чудя се трябва ли да се гордеем с това) Но ролята му за нас е достатъчно пагубна , видно не само от първите му изявления на Берлинския конгрес и най-вече съдействието му за отмяна на Сан Стефанския договор. Това е причината за водене на постоянни войни на България със всички съседи за национално обединение през следващите 60 години (наречени от мен години на Германофилия).

Ото фон Бисмарк след жестокото  потушаване на Априлското въстание от 1876 г. чудесно партнира в политическия си цинизъм към пострадалите българи на английския премиер-министър, лорд Дизраели Биконсфийлд. Стопанинът на „Даунинг стрийт” № 10 казва за закланите от башибозука и аскера  българи: „Какво са 12 000 избити българи пред нашите чудесни отношения с Османската империя!?”

„Аз не бих пожертвал живота на нито един германски гренадир за овцекрадците от долното течение на Дунав!” казва Бисмарк

Някои историци в духа на новите политически обстоятелства се опитват да изкарат Бисмарк едва ли не спасител на България, че на Берлинския конгрес е  защитавал нашата кауза повече от руските дипломати. Истината е, че той казва следното за създадената след пет века на робство, българската държава:: "Когато решихме да свикаме конгреса през 1878 година, ние съвсем нямахме предвид интересите на България, а се ръководехме изключително от нашите интереси, на Германия. За Германия няма абсолютно никакво значение дали България ще е малка или голяма !

Малко известно е и ролята на Бисмарк (времето на Втория Райх ) за колониалното разделяне на Африка . Преди 130 години няколко колониални държави си поделят Африка - с помощта на една карта и на линийка и пергел. Това се случва през 1885 година отново в Берлин с председателство на Бисмарк , в рамките на така наречената "Конференция за Конго". Чрез тази конференция се залагат основите на редица бъдещи проблеми между етносите в Африка най-големия от които между групите хуту и тутси в Руанда довело до ужасяващия геноцид през 1994 година, когато бяха избити близо един милион души.

В друг такъв договор 1916 между Великите сили Сайкс-Пико бяха заложени конфликтите на които сме свидетели днес в Сирия, Ирак, Саудитска Арабия, Йемен , преди време Палестина, Израел Ливан, Египет (страните в Близкия Изток)

Традиции и обичаи на Бъдни вечер

Традиции и обичаи на Бъдни вечер

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар. Самото му име произхожда от бдение или бъднини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вариант е отражение на езическите вярвания, според които раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се смята за начало на новата година.. Затова на Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.

Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.

Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят „мълчана” вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.

Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, коята обикновено се слага на земята, върху слама. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, катоотрупано с плодове дърво. Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.

Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството сччупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си. 

Еднажден(Игнажден)

Еднажден(Игнажден)

"Денят е ЕДНАЖден. ЕДИНствен ден. Нулев изравнителен ден в годината.

"Игнажден и злите римляни" е серия от юдохристиянската сапунка.

В Българските народни обичаи и вярвания Троицата празници Еднажден - Коледа - Сурваки е Новата Година.

На Еднажден свършва Старата година. На него ден умира Старият бик Сабазий. На Коледа се ражда Загрей-Младенецът-Агнето. Божият Син заченат на Великият ден на Пролетното равноденствие точно преди 9 месеца.

На Сурваки е първият ден от Новата Година. На Сурваки Младенецът шляпа с детска жажда за Живот старите си роднини, гонейки старото и правейки път на младостта и Животът.

И така година след година, век след век, хилядолетие след хилядолетие, десетохилядолетие след десетохилядолетие.

Артефактите с "реликварият" от Градешница са на 9000 години.

От Хотница са на повече от 10000 години.

Кокалите на Филип Македонски са в такъв "реликварий".

Всички тракийски иконографии са с такъв "реликварий".

Преди няколко години Божо  Димитров "откри" еврейски кокали в Созопол в абсолютно същият "реликварий" и брадатите скотове се изтърваха, че е на 500 г.пр.н.е. Оригиналният "реликварий" изчезна в частна колекция а Боко даде жълти стотинки за нов дървен сандък за еврейските кокали.

Остана тръпчивият вкус: какво правят еврейски кокали в "реликварий" от 500 г.пр.н.е., когато Тората с Второзаконие току що се продуцира във Вавилон ? "

След начеването на Еднажден на 21 срещу 22 декември, изминават 3 дни, за да стигнем до една от най-сакралните вечери в Българската Духовност. Това е Бъдни вечер. С него се отбелязва първата третина от новият деветдневен цикъл до Васильовден. Въобще цикълът на деветките, създаван от ритмуването на тройката е сакрален за българската духовна обредност и твърде важен за кръговрата на каквото и да е било в Космоса. Предният деветдневен цикъл, започна от свети Спиридон - 12 декември, където "Слънцето спира да се движи и започва да поема обратния път към лятото", следващия условно ще бъде завършен на Сива Василица - 1 януари. Ритмуването или хоровода на тройката през тези дни е ясно изразен - три дни трябва да изминат до възраждането, изгрева на Млада Бога, три дни след това се празнува.

Бог се роди, Коледо!

Мистерията на живота е най-голямата тайна, която сме познавали…

Орфей ни е предал древното познание за Живота, Смъртта и Любовта, чрез мистерията на своя глас.

Гласът е диханието на емоциите, с които се раждаме! Когато детето се появи на този свят, първото нещо което прави е да излее гласа си. Мигът, в който Божественият дух се слива с Душата ни. Това е мига на най-съкровеното тайнство, когато получаваме своя глас – нашият уникален емоционален код за общуване със света и с Бога, който носим у себе си и намираме в другите.

Първото нещо, което чуваме когато се родим е майчиният глас, изпълнен с безгранична любов. Той ни обгръща, стопля ни и осветлява пътя, който ни предстои да извървим в този живот.

Любовта е първият образ, който виждаме в огледалото на живота си.Този образ, в който се оглеждаме и никога не ще можем да забравим …Образът, към който винаги ще се стремим, колкото и невидим да ни се струва понякога.

Нулевият ден – апогеят на женската енергия ИН в природата поставя началото на новия цикъл на жизнената енергия КИ.

Еднажден бележи раждането на Слънцето. Това е денят, в който вашият глас преминава символично през своето ново раждане…

Почувствайте го – той идва от глъбините на сърцето ви, където живее безсмъртната ви душа.

Подарете го на хората, които са до вас. Всички се нуждаем от топлина ,любов и прошка.

Открийте мистерията на вашия глас, с който Бог ви е дарил!

Това е силата на българския глас!

Истинската същност на Свободата и Светлината започва от Еднажден. Защото той е Ден Един не просто по времеви, календарни съображения, той е Ден Един, защото в него е началото на Сътворението на света. Така е бил осмислян и живян този празник в изначалните ни времена. Това е Единак, Това е Еднажден.

Денят, в който е събрана цялата творческа Същност на Бога, в която Светлината се извлича от Мрака .

http://www.imenata.com/h-41-ignazhden.html

Хермес. Хармония. Баланс. Българи. Траки

Хермес. Хармония.  Баланс. Българи. Траки

Хармония или още Баланс. Един от принципите на херметизма „Каквото отвън, такова и от вътре. Каквото горе, това е и долу“. Този принцип е наречен така на човека, който е смятан за най-мъдрият живял сред хората – Хермес Трисмегист (Триждевелик). Името на този принцип е принципът на съответствието! Неговите принципи са в основата на всички клонове на философията. Най-пълният сборник с херметически принципи достигнал до наше време е „Кибалион“.

Писмеността българска е съставена от Епископ Урфила(Вулфила както го наричат германците) въз основа на тракийското писмо на Хермес, а кирилицата от учениците на Константин-Кирил.

"Гръцкия бог" Хермес отначало е тракийски герой: Според Херодот, Хермес е праотецът на тракийската аристокрация. Царете на траките се кълнели в неговото име.

"...тракийските благородници имат специален култ към Хермес, кълнат се в неговото име и дори твърдят, че произхождат от него."  (Херодот - История, Книга втора).

Великият Предел. Това е Бог. Това е Хермес. Началото на двете единства и противоположности –  Херос и Земела, Мъжкото и Женското. Бялото и Червеното.
Примерно в празника Баба Марта, може би един от най-характерните празници за българското етническо землище, се използва всеизвестният символ мартеницата, която представлява две усукани нишки от бял и червен конец. Защо усукани? Защото спиралата е най-устойчивата фигура в познатата ни Вселена. Тя е характерна от най-миниатюрните структури, каквато е веригата на ДНК, та се стигне до най-големите – галактиките. Нашата галактика Млечният път е усукана спирала. Или иначе казано двете спирално усукани енергии – мъжката и женската, са неразделно свързани помежду си и в постоянно зависимост една от друга. На този принцип е подчинено цялото съществуване, което ние хората наричаме Живот!

Тракийската култура на отворения херметизъм и познанието „Върховно единство”

След гибелта на Атлантида палеолитният свят е бил изключително слабо заселен, пред угрозата дори да изчезне. Земите около сладководното Черноморско езеро, обитавани от (прото-) траките, са били най-добрите за развитието на живота в онази епоха. Много обработваеми земи, много питейни води – и като езера, и като реки.

Траките се оформят в четири големи племенни групи. Това са мизи, витини, пеласги, а за четвъртата все още се спори коя е точно. Всички те обаче живеят под общото име Перке и говорят един прото език. Основния бог, който почитат, след хилядолетия става популярен като Бог на князете и е назоваван Хермес. Познанията им за Вселената са изключително богати, а те считат, че всичко, което е на небето, има огледален аналог на земята. Тъй като съзвездията са най-големите конфигурации в Космоса, още (прото-) траките започват да им правят копия под формата на групи от могили. Същевременно по-малките племена си имат и свои звезди закрилници, тъй като си имат и рождени дати. Целият ритуал се запазва до появата на Дунавска България. Когато на владетел се родят няколко сина, те започват да управляват различни части от племената, като всяка носи името на този, който я води. Така се знаят и рождените дати на племената, както и звездите закрилници. Животът на (прото-) траките се определя и от важните Божествени сентенции „Познанието не е за всеки” и „Затворете вратите за непосветените”. Тези основни факти обясняват защо в определени периоди, сякаш безпричинно племената сменят земите си без да воюват. Имат писмености, а предават познанието само на посветени, и то устно. Ритуалите са се извършвали изключително мистично в тайни местности. Висшият жрец е и княз. AKENAS