Разпети петък
•
Когато познанието,
безцеремонно натикано
в Махалото на Фуко,
тежи от метафори,
кръстопътища и въпроси,
тогава сълзата, спънала се
до рана по ръба на болката
и простила на Кръста
за Разпятието,
боли до невъзможност.
От Любов към човеците.
В един Разпети петък...†
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Усещане за поезия
•
Всичко, което искам да напиша
трябва да бъде една кратка метафора.
Само няколко щриха музика.
Защото усещането за поезия е някъде там.
Между думите, тишините, многоточията и нотите.
Отвъд сетивата. В света на ангелите.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Пътища
•
Когато многоточията
просто рисуват копнежи
и думите смислено мълчат,
няколко накъсани щриха
пишат посоките в пътища.
Пътищата към теб...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Топлостишие
•
Само топлостишие
написано за теб,
може просто времето
да стопли с любов.
В шепичка лято.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Щрихи по никое време.
•
Случват се единствено
по изгрев. Или по залез.
Когато времето спира
да си изпуши цигарата.
И да напише смисъла.
Да измълчи очертанията.
В които да изгубиш себе си.
За да намериш душата си...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Светоусещане за Поезия
•
Между писането и графоманията, има тънка линия. Дебни линията, за да се самоуважаваш. Николай Луканов
„Навярно истинска е поезията, в която откриваш себе си от пръв прочит...” Мария Лалева
Има хора, които просто са изтъкани от поезия... Хора за които поезията е просто живот. Едни са постигнали богат вътрешен мир, други- богата вътрешна война... Уважавам повече другите, поетите. Талантливите моливчета.
Не се научаваш да пишеш поезия. Или е в теб или не. Да имаш невъзможната представа за божественост.
Обичам простичките и кратички нещица, обожавам метафорите и провокацията на разни усещания в стихчетата.
Стихът- това са думи,които те шибват през лицето като камшик,разбъркват ти бурмите и те оставят после да си ги подреждаш сам. Колкото време е нужно.
Когато четеш поезия, тя трябва да те отнася в други измерения и да те кара да забравиш за света. Измерения, в които сякаш времето спира. Измерения, в които преставаш да дишаш и улавяш само пулса на сърцето си, които те оставят без дъх от поезия. Защото поезията е езика на ангелите, език, който е отвъд думите...
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®•Ⓥ
Интимно без думи
•
Когато думите останат без думи,
тогава душата, броила белезите
и капките тишини носи кръста,
с който една сълза ще напише
в сърцето: Обичам...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
