Светоусещане за Поезия
•
Между писането и графоманията, има тънка линия. Дебни линията, за да се самоуважаваш. Николай Луканов
„Навярно истинска е поезията, в която откриваш себе си от пръв прочит...” Мария Лалева
Има хора, които просто са изтъкани от поезия... Хора за които поезията е просто живот. Едни са постигнали богат вътрешен мир, други- богата вътрешна война... Уважавам повече другите, поетите. Талантливите моливчета.
Не се научаваш да пишеш поезия. Или е в теб или не. Да имаш невъзможната представа за божественост.
Обичам простичките и кратички нещица, обожавам метафорите и провокацията на разни усещания в стихчетата.
Стихът- това са думи,които те шибват през лицето като камшик,разбъркват ти бурмите и те оставят после да си ги подреждаш сам. Колкото време е нужно.
Когато четеш поезия, тя трябва да те отнася в други измерения и да те кара да забравиш за света. Измерения, в които сякаш времето спира. Измерения, в които преставаш да дишаш и улавяш само пулса на сърцето си, които те оставят без дъх от поезия. Защото поезията е езика на ангелите, език, който е отвъд думите...
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар