Опус №8 Душата
•
Годините
на битието
разсъбличаха
всичките ми ризи.
Една по една.
Една след друга.
Остана цяла
единствено
душата ми гола.
Прегърнала шепа
разплакани тишини
в синьото
в очите на дете.
Сега стои
моята душа
само
по стих.
Натежала
от разпятия,
възкресения
и многоточия...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар