Етюд за време, любов и поезия
•
Само когато щрихите и строфите
станат фрагмент от времето,
тогава натежалото безвремие
превръща посланията в поезия.
Само когато светът жесток
и животът суров можем
да смирим само с любов,
с онова, безумното обичане
и една онемяла от нежност сълза...
©Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Етюд в интимност
•
Има ли те теб
и едно парченце
поезия, което
да ме пази,
сълзата ми
винаги
ще има смисъл...
©Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Соната за душата
•
Като натежала тишина
на прошепнат стих без думи
е душата твоя.
Когато събира в себе си
времето и безвремието,
болката и любовта
на целия твой свят,
душата ти плаче и пее.
©Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Мартенска рапсодия
•
Има едни такива пролетни дни,
с дъх на горещи, летни тишини,
с дълги изгреви и топли залези
в края на зимата. През март.
Когато щастлива, земята се радва
на кокичето, прежадняло за слънце.
За да напише времето и пролетта,
и любовта да зрее в правилен тон...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Време до поискване
•
Най-трудно се говори
когато тишината плаче.
Смирение не означава примирение.
Ангел или демон, чуй, не хвърляй
камък по чуждо разпятие,
което може да е и твоето.
Когато съдбата пише на сметка
всички грехове и прошки,
стиснала в зъби душата,
чакаща времето до поискване.
Тогава ше го напише.
В щрих. В стих...
©Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
В самотните нощи
•
когато мълчиш
и цигарата дими
уморена от думи,
тогава зад всеки ъгъл
дебне парченце поезия...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Душа
•
Дай на душата слънце. За да се стопли.
Дай ú простор. Късче вяра.
Някалко мечти. За да литне.
И шепа тишини.
За да остане миг със себе си.
После я остави да се сгуши в теб.
За да остане завинаги.
Топла. И щастлива.
© Ванко Българионъ Николов ©° ®•Ⓥ
