По ръба на времето

По ръба на времето 
 ●
пораснал до прошка, 
броиш изгревите и залезите. 
А душата ти стиснала 
тежко в зъби болката 
диша с няколко ноти поезия.
Стон, подир стон... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Щрих по ръБа

Щрих по ръба
 ●
Между писането, графоманията
поезията и грандоманията 
има тънка линия. Очертание
по допирателната с острието.
Преминеш ли я, знай: спираш
просто да се самоуважаваш...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Рок в нощта

Рок в нощта
 ●
Когато 
тишината 
пее рок 
и душата 
се стича 
по струните.
Там, на ръба 
на времето,
тогава 
прегърнала 
друга душа,
нощта търси
любов. 
Пее рок.
И пише 
парченце 
поезия.
Най-лятната нощ.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Време на заем

Време на заем 
 ●
когато 
сънуваш 
само една
дъждовна 
капчица 
поезия. 
За да си 
спомниш 
кой си и 
какъв си... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Лятно нощно

Лятно нощно
 ●
Полутоновете
на лятната нощ
пият поезия
по контурите
на една прошепната
от сълза разстояние,
нощна цигара... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Поетът

Поет
 ●
Поета живее 
някъде там.
В точката. 
Или в многоточието.
Или в запетаята. 
Драснат. И недописан. 
Просто като стих.
Натежал от вечност, 
белези и посоки,
там чака лятото, 
по-тих и от дъжд...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

В тихите летни вечери

В тихите летни вечери
 ●
просто тогава ми е хубаво. 
Нищо не чакам. Не търся. 
Не искам. И не питам.
Аз просто съм със себе си. 
Тогава усещам и чувствам. 
Обичам. И възкръсвам. 
Тихо. И жадно... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}