По ръба на времето

По ръба на времето 
 ●
пораснал до прошка, 
броиш изгревите и залезите. 
А душата ти стиснала 
тежко в зъби болката 
диша с няколко ноти поезия.
Стон, подир стон... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}