Урок по поезия
●
Когато тишината,
грапава до мълчание
и запалената цигара,
разплакана до лудост
натежават от думи,
тогава уча се на поезия.
Трябват ми в съня крила.
За осъзнаване. И за размах.
Всеки мах да брои
ударите на сърцето.
И белезите в душата.
©Ванко Българионъ Николов©° ®●ВБН●
Няма коментари:
Публикуване на коментар