Кратките нещица

Кратките нещица
 •
Когато запишеш 
кратките нещица
които случват 
вълшебства, 
тогава усещането 
за времето спряло 
в многоточието 
на есента,
намира в душата 
ти подслон и сълза,
и те прошепва 
в няколко щриха... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Етюд по никое време

Етюд по никое време
 •
В сенките 
на полунощ, 
по кривините 
на душата, 
пръстите 
чертаят 
светове 
и голготи. 
На езика 
на ангелите... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Време без формат

Време без формат
 •
Време без формат. 
Вълк сънува луна 
в очите на сова. 
В две шепи есен, 
отрязък безвремие 
натежава в полутон
от листопад
и капчици дъжд.
Просто октомври... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Камъкът

Камъкът 
 •
Празен. 
Тих. 
Неприличен. 
Оръфан 
от обуща 
и псета. 
Като рана. 
Като фундамент 
от разпятия.
Вече излишен. 
Праг 
от стара 
селска 
къща. 
Винаги 
ще те усеща. 
И ще те връща...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Стихопис

Стихопис
 •
Когато 
тишината 
те вземе, 
есента 
ще те 
нарисува 
в стихопис. 
По залез. 
Една душа.
Запазила 
детето в теб...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Цигарена поезия

Цигарена поезия 
 •
Цигарата е ритуал. 
Събира думи и тишини 
по облото на дима, 
когато крилете 
на ангелите 
пишат поезия... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Есенна приказка

Есенна приказка
 •
Орехово топла като приказка, 
тишината се разпиля 
върху парченце поезия 
и събра думите на октомври 
в златото на есенно листо. 
По облото на сълза, 
отронена от любов. 
Затова сега не ме е страх 
от студа на битието... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ