Камъкът

Камъкът 
 •
Празен. 
Тих. 
Неприличен. 
Оръфан 
от обуща 
и псета. 
Като рана. 
Като фундамент 
от разпятия.
Вече излишен. 
Праг 
от стара 
селска 
къща. 
Винаги 
ще те усеща. 
И ще те връща...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ