Размисли по никое време
четвъртък, 25 октомври 2018 г.
Октомври
Този октомври
•
узря в сълза и стих.
И се напи. С любов.
Погали с мъжка длан
две мокри врабчета,
скри под крилата им
щипка лято и късче небе,
а те жадно се сгушиха
в най-топлото обичане
...
©
Ванко Българионъ Николов
©
°
®
•
Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар