Късни любови
•
Крием си
сълзите
в тайните
на онемели
дъждостишия,
когато есен
ни влезе
в очите.
И пишем в тях
късни любови.
Където разпятия
и възкресения
бележат раните
с имена и съдби.
Жадни многоточия.
И се питаме:
има ли ни?! В тях...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар