Аз

Аз
 ●
Аз не пиша стихове.
Аз съм стихът.
В един малък свят
от разбити атоми,
онемял от поезия.
Защото ме събираш
в топлите си длани
и ми даваш любов...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Интимно по залез

Интимно по залез
 ●
Когато по залез, времето
настръхва в многоточия.
А междуметията в мен
натежават от безвремия.
Тогава моите стихчета
пишат се сами по белезите
на укротената ми душа.
И се учат на обичане.
А тя, душата ми, ненаситна
за есен притихва в поезия
в няколко нюанса огън.
И се опитва да порасне...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Есенен блус

Есенен блус
 ●
Есента свири блус.
С онова мистично
усещане за топлина.
Когато капчица поезия,
жадна за прочитане,
докосва в полутон
китарното безвремие
на есенна октава.
С шепичка лято.
Този есенен блус...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Опора

Опора
 ●
Рамото, на което ще можеш
да стихнеш тревогите си,
да отрониш онемяла сълза
и да прошепнеш недописан стих.
Ръката, на която ще можеш
да се облегнеш, точно тогава,
когато сърцето ти иска да поплаче.
Това съм аз и се наричам обичане.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Етюд за гарван

Етюд за гарван
 ●
Усещането за гарван,
който дели времето
на вечност и битие,
и душите на живи и мъртви,
чегърта небе и очертания
на ръба на мистичното,
за да намери разпятието.
Изкуплението и себе си.
И да върне душите ни...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Кръстопът

Кръстопът
 ●
Всеки кръстопът
е едно разпятие.
И един избор.
На кръст. На посока.
На състояние. И смисъл.
Избрах моят кръст.
Късче Любов и поезия.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Живот

Живот
 ●
Живея
за да пиша.
И пиша
за да живея.
Ще живея,
докато
като тежък
есенен грозд,
светът ми
стане поезия.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}