Опора

Опора
 ●
Рамото, на което ще можеш
да стихнеш тревогите си,
да отрониш онемяла сълза
и да прошепнеш недописан стих.
Ръката, на която ще можеш
да се облегнеш, точно тогава,
когато сърцето ти иска да поплаче.
Това съм аз и се наричам обичане.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}