Парченце небе
●
Когато думите съблекат
всички измерения и маски,
тогава песента на поезията,
останала без грим в дъжда,
пораства в крилете на ангел,
приседнал в края на времето.
И превърнал стихът в изкупление.
А на небето му стигат само чифт крила.
На мен ми стига само парченце небе.
©Ванко Българионъ Николов©° ®●ВБН●
Няма коментари:
Публикуване на коментар