Социалната структура на вълчата глутница

Социалната структура на вълчата глутница

Михаэль Лайтман:

Характерът на отношенията в глутницата е алтруистичен. Тоест всяко животно подчинява своите лични интереси на интересите на ”колектива”. При каквито и да е други взаимоотношения глутницата, като единен организъм не може да съществува. Рангът на животното зависи от нивото на развитие на неговата психика, а не само от физическите действия.

Защото както е известно, не оцелява най-силният, а най-умния. А на водача му се налага да организира лова (при вълците, ловът е групово заграждане, което изисква добра организация), и да взема решения при поделянето на лова. Затова в глутницата цари ред и спокойствие.

По-младите, слушат по-възрастните и се чувстват защитени, а по-възрастните носят бремето и отговорността за всички.

Вълчата глутница има седем ранга, това е много добре организирано общество, където всеки знае своите права и задължения. Управлението се прилага без силова намеса, всичко е добре организирано, ролите са разпределени, никой никого не удържа, но непонятно защо всички избират съвместното съществуване. Отделянето на социалните рангове в глутницата е слабо свързано с пола и старшинството по възраст. Тези фактори, както и физическата сила, подсигуряват изпълнението на полезните функции, и нищо повече.

Убивайки елен, вълците прекратяват лова, докато не свърши всичкото месо и гладът не ги подгони, те не ловуват.

Водачът е най-висшия социален ранг. Това предполага отговорност за цялата глутница. Водачът решава въпросите за место-обитаването, лова, защитата, организира всички, определя ранга на всеки.

С предимството си за право на храна водачът се ползва по собствено усмотрение. Например: отстъпва своя пай на малките вълчета, ако храната не достига. Негова задача е да се грижи за всички, а малките вълчета – това е бъдещето на глутницата.

Ако гладуващият водач не е в състояние да води глутницата, то всички ще се окажат в беда, затова неговото право за храна не се оспорва. Той сам би отстъпил последното парче, само и само да се чувства защитен.

Интересно е това, че водачът е лишен от право на защита, тъй като в момент на опасност само той взема отговорните решения.

Воин – този ранг може да се заема и от двата пола. Ако това е вълчица, то тя не трябва да е заета с възпитанието на потомство.

Войници – това е отбора на водача, обезпечаващ прехраната и безопасността на глутницата. В случай на нападение, защитата е поета от воините, останалите членове на глутницата – имат друга задача.

Старшият воин – организира лова и охраната, претендент е за мястото на водача в случай на неговата гибел или неспособност да ръководи глутницата.

Майката – възрастна вълчица, която има опит във възпитанието на вълчетата. Това задължение тя може да изпълнява, както към своите, така и към чуждите вълчета, чиито майки нямат достатъчен опит. Раждането на ”деца” не издига вълчицата автоматически в ранг майка. Както за всеки ранг, тук трябва определено психо-физическо развитие, способност да се вземат жизнено важни решения.

В задачите на майката влизат отглеждането и възпитанието на потомството. В случай на нападение, тъкмо майките извеждат на безопасно място слабите и малките, а войниците в това време поддържат отбраната.

Възрастната майка – при необходимост може да изпълнява и заема ранга водач. Със старшия воин тя не се конкурира никога. Освободеният ранг се заема от най-достойния, способен да управлява глутницата. Не се водят кавито и да е борби за излъчване на най-силния.

В периода на захранване и отглеждане всички майки от глутницата се намират под особена опека.

Размножаване – при вълците и тази страна е много красива. Веднъж в годината глутницата се разделя на семейства, за да създаде и отгледа потомство. До размножаване не се допускат всички. Основното условие е всеки да си знае мястото и статута в глутницата. Затова онези, които си нямат двойка, заемат трето място в глутницата, като помагат в лова и в отглеждането на малките.

Двойките вълци – те са за цял живот. Ако единия от тях умре, нова двойка не се създава.

Опекун – носи отговорност за възпитанието на вълчетата. Разделят се на два подранга: гледачи и „чичо“.

Гледачи – отговарят за възпитанието на малките, без да имат претенции за ранга на воина, гледачи са младите – от миналогодишно кучило. Те се намират под ръководството на майките и изпълняват техните нареждания, получавайки възпитателни навици и обучаващи подрастващите. Това е основното им задължение в глутницата.

Чичо – това е стар вълк, нямащ собствено семейство, помагащ за отглеждане на малките.

Сигнализатор – съобщаващ на глутницата за опасност. Решението вземат по-старите и отговорни в глутницата.

Кутре – това е шестия ранг, никакви отговорности, освен послушание пред по-възрастните, но това им дава право на храна и защита.

Инвалид – не е завиден ранг – това е сакат, или стар вълк, имащ право на храна и защита. Вълците се грижат за своите старци.

Реплика: Красива структура, нали? Надявам се, че образът за кръвожадния вълк е поомекнал в читателя. И се е появил образът на звяр, живеещ по законите на Природата, живеещ по законите на глутницата. И тези закони ни удивяват със своята красота и практичност. Ние има какво да научим от природата. Всъщност, вълците, с които ни плашиха в детството – това сме ние, глутницата – това е нашето общество, човечеството. Няма нищо по-ниско и презряно от човечеството, когато цялото могъщество на разума се обръща в ненавист към себеподобните. Колко ни се иска да сме членове на вълчата глутница!