Година след смъртта на проф. Пламен Цветков отново ще заявя: Гори в ада безроднико

Година след смъртта на проф. Пламен Цветков отново ще заявя: Гори в ада безроднико

Проф. Пламен Симеонов Цветков – род 1951 г. В Берлин (Германия); завършва история в СУ (1976 г.); аспирантура в Москва (1980 г.); дисертацията му е на тема: “Перспективи пред Ленинизма на Балканите”!!!; от 1981 г. Работи в Институтата по история към БАН; доцент (1991 г.); а от 1994 г. Преподава в НБУ; специализация в САЩ (1991-93 г.), стипендиант на фондация “Фулбрайт” в Джорджтаунския университет във Вашингтон (палачинката се върти страхотно от Москва до Вашингтон - зависи кой е на власт; едни и същи са!!!); П. Цветков е член на Демократическата партия съюзник на СДС (“сини комунисти”) и изгонен оттам за разкол и за това, че е бил доносник на ДС , след това се премества в партия Християнски социален съюз ,отново гравитираща покрай Седесариата ; в същност Пламен Цветков е бил агент и “доверено лице” на ДС, където е разработвал български специализанти в чужбина; шпионирал е и други агенти на ДС, като депутата от СДС и БББ Христо Иванов (агент “Александър”) и, и много други, твърде вероятно е да работи като двоен агент (КГБ, “Мосад”, ЦРУ); автор е на редица исторически книги с антибългарско съдържание; пише и статии във в. “Демокрация” и в. “Анти” на глобалистка и натовска тематика (хвалебствия и манипулации); много вреден елемент; “пета колона”!

        Баща му Симеон Цветков е бивш полковник от ДС, работил в разузнаването, а после и към военното разузнаване (ДС, КГБ) в Германия, естествено активен член на БКП (палач с пагони); майка му е била секретар на Райкома на БКП в Кирковски район в София.

Този пребоядисан комунист (от СДС) обаче написа най-гадната и манипулативна антибългарска историческа книга - 'България и Балканите от древността до наши дни' , която на всичко отгоре беше първо издадена на английски език в САЩ и спонсорирана от една известна фондация. Мнозина считат, че заради тази книга проф. Пламен Цветков трябваше да бъде съден!

На 797 страници професорът манипулира и фалшифицира българската

история и по един неописуем начин клевети и петни България, като приписва на българите най-различни грехове. На моменти читателят има чувството, че чете турски, гръцки или сръбски пропагандни материали от времето на Първата световна война. Но нека погледнем някои пасажи от този 'епохален' труд на 'историка' Пламен Цветков*: '. . .

'. . . Самите българи обаче като че ли не се интересуват от собственото си минало'. '. . . Най-ценното е, че авторът недвусмислено посочва урало-алтайските корени на българската народност и е убеден, че няма защо да се срамуваме от 'азиатщината си'. '. . . стара

Македония е в тази насока малко по-различна - мнозинството от населението вероятно в имало илирийско потекло, но властващата аристокрация е била погърчена на твърде ранен етап. . . '. '. . . През V и VI в. трагично намалява броят на траките, които по-рано са възлизали на около един милион души. . . '. '. . . Разбира се, българите също никога не са били 'чиста раса', но техните черти очевидно не са резултат от примесването на славяни и неславя-ни, а между ираноиди, коренни балкански елементи и слабо застъпени монголоидни черти. . . '. '. . .

'. . . По-късно Алцековата орда се претопява напълно сред коренното население. . . '. '. . . Нещо повече - приемането на исляма може да освободи селяните (българските) от редица данъци и в повечето случаи хората преминават към новата вяра не насила, а доброволно. Ислямът прониква най-вече сред еретиците, при които християнството поначало няма твърде дълбоки корени. . . '. '. . .

От друга страна обаче, някои български автори, подбуждани много повече от политико-про-пагандни

мотиви, отколкото от действителните факти, твърдят, че изобщо не е имало турски заселвания и че етническите турци в България били 'потурчени българи'. Основните им доводи се опи- рат на това, че

за времето от XV до XIX век някаква част от българската народност наистина е била претопена от турците. . . '. '. . . В България турските заселници биват настанявани главно в Добружда и в Източните Родопи. . . '. '. . . Благодарение на липсата на големи различия между източноправославния и мюсюлмански деспотизъм, Вселенската патриаршия, която до 1453 г. е неделима част от византийската държавно-административна система, лесно се превръща в също толкова неделим елемент на Османската империя. . . '.

'. . . Според три хроники, опиращи се видимо на един и същ извор, ислямът бил наложен от османските власти по един чудовищно насилствен начин. Цялото население било принудено да избира между мюсюлманската вяра и смъртта. Всички, които отказвали, били безмилостно изклани. Още през 1893 г. се доказва обаче, че споменатите 'хроники' са една фалшификация, направена през XIX век от чисто патриотични подбуди. '. . . Мехмед IV (1648-1687 г. ) е известен като страстен ловец. Той е обичал да ловува в Родопите и наистина е насърчавал възприемането на исляма, но за него се знае, че е бил и твърде благочестив и набожен човек и в никакъв случай не би позволил налагане на мюсюлманската вяра с насилие. . .

С други думи, по всички личи, че масовото помюсюлманчване през XVII и XVIII век е било доброволно, независимо от всички по-късни твърдения. . . '.

'. . . Без ни най-малко да бъдат безбожници, франкмасоните отиват още по-нататък в рационалното тълкуване на религията като твърдят, че след като сътворява света, Бог не се намесва в развитието му и го оставя на собствените му закони. Според 'свободните зидари' най-добрият начин за почитане на Бога е моралното действие. .

От този пасаж веднага става ясно каква сатанинска религия изповядва антихристът-'историк' Пламен Цветков*.

'. . . В няколко свои произведения той (Волтер) подчертава, че 'българин' е еднакво по смисъл с 'еретик'. . . '.

'. . . Паисий не заобикаля жестокостите, вършени от българите, например, как арабите, обкръжаващи Цариград през 718 г. били разкъсани на парчета. . . '. '. . . Така по-раншното му (на Паисий) гръкофобство се подсилва с русофобство и сърбофобство. . . '. '. . . В Панагюрище бунтът избухва на същия ден и е съпроводен от несравнено по канибалски сцени. Труповете на петима или шестима турци, избити в различни махали на града, биват пренесени на главния мегдан и всеки въстаник, който минава оттам, забива в тях ножа си. . . '. По-нататьк като прави разходки из цялата световна история, авторът се развихря напълно, приписвайки на българите всички вселенски грехове.

Българите са 'злобни', 'жестоки', 'подли', 'канибали', 'предатели', 'неуверени в себе си', 'извършват етнически прочиствания спрямо турци, евреи, гърци, македонци и албанци и т. н.Пламен Цветков* представя българите като някакви палачи и касапи, които тормозят турците и помаците (насилствено ги покръстват), безчинстват, изнудват и мародерстват наоколо. В изложението си професорът представя винаги руснаците зли и с имперски амбиции, а турците са добри благодетели на българите, които си живеели най-добре в Османската империя.

Пламен Цветков* се стреми да оплюе и оклевети нашего брата и да подчертае, че всички българи са 'кофти стока' и националният им символ е Бай Ганьо, 'съдържащ общочовешки пороци като вулгарност и дебелоочие, но и една типично балканска смесица от предприемчивост, дребнава хитрост и криворазбран национализъм. . . '

Отношението на проф. Пламен Цветков* към българската история е прикрито негативно и той я пише като враждебно настроен чужденец, какъвто всъщност е!

След 1989 г. се появиха множество такива съчинители на българска история, които бяха инспирирани от външни сили и финансирани от всевъзможни съмнителни фондации и организации. Под предлог, че

изчистват комунистическите тежнения в историята, тези господа започнаха да сътворяват нови фалшификати и идеологеми чужди на българския дух. Тук ще се спрем на няколко пункта от тези нови фалшификации, които носят явен геополитически, икономически и подривен характер и нямат нищо общо с науката. Наскоро в пресата беше съобщено за подготвят общ учебник по история на балканските страни между Македония, Албания и България, а преди това беше в ход и друг проект, в който да участват и Турция и Гърция. Явно разработките на 'отворените общества' в тая насока не секват, но да видим тенденциите и това, което сътворяват с помощта на специалисти от Западна Европа 'българските историци' и други колаборационисти и национални предатели.

Българите и 'турската история' В това поле е изписано много и има безкрайно много факти и документи, които тук е излишно да споменаваме, защото са обективни. Новите тенденции, които се привнасят след 1989 г. са да се тушират някои непримирими аспекти на турското робство, което се представя вече като 'турско владичество' и 'турско присъствие'. За геноцида спрямо българи и арменци почти не се говори и се слагат други 'разсейващи' акценти. Така например в 'История на Турция' на авторите Д. Еремеев и М. Мейер* е отделено точно едно изречение за Априлското въстание от 1876 г. и нито дума за кланетата след въстанието, както и за тези в Тракия и Мала Азия от 1913 г.

Арменският геноцид почти не се дискутира и са дадени данни само за 300 хиляди избити при положение, че те са над 1, 5 милиона!?

В академичната френска 'История на Османската империя', при нахлуването на турците на Балканите и

в България през XIV век ситуацията е представена абсолютно некоректно. България не е представена

като държава и не е назована с това име, а е наречена 'Румелия', същото се повтаря и на приложените карти - България не съществува! Нито дума не е спомената за половин вековните войни между българи и турци, преди последните да завладеят окончателно Балканския полуостров. По-нататък схемата се повтаря, отново Априлското въстание е представено в едно изречение, като за виновници за кланетата е посочен предимно башибозукът и черкезките банди.

Македонските комити за национално освобождение се представени като 'терористи', които 'избивали цели села', 'извършвали нападения над влакове' и 'отвличания срещу откуп'. Кланетата на арменци и арменския геноцид са представени като 'репресии' срещу арменската общност, предизвикани от 'арменския национализъм' и 'арменските терористи'!?. . . След това се пояснява, че 'арменските терористи' били повлияни от 'насилствените методи на българките революционни комитети'. Ето защо 'българският модел присъства неизменно в умовете на арменските борци за национална независимост'.

Тази 'обективно' написана поръчкова история много напомня писанията на друг френски историк от началото на миналия век - Лебеу, който написа, че хуните били 'най-грозните, свирепи наглед безформени варвари', 'хранели се с мърша' и били 'кръвожадни, жестоки, свирепи, безсрамни', 'отдавали се на пиянство с вкиснато кобилешко мляко', а царят им Атила бил някакъв урод!

Фалшификациите на българската история по 'турска линия' върви в няколко направления. Първо, естествено се започва с древната ни история. Интересен в това отношение е т. нар. 'Проект Тюрк' с координатор Осман Каратай, разработван от няколко години в Турция. В него желаното се представя за действително и турците или тюрките са навсякъде в Евразия - от Босна до Китай (т. нар. 'Ислямски полумесец')

Тук явно става въпрос за геополитика, а не за история, а още по-малко за историческа истина. Това, което касае българите е особено неприятно и се свежда до това, че и Дунавските българи и Волжките българи са обявени за 'тюркски племена', 'които са част от тюркския (турския) свят'. В потвърждение на горната теза се изтъкват становищата на 'уважавани учени' и се посочват техните имена: проф. А. Н. Курат, Златарски, Бешевлиев, Моравчик, Маркерт, Смирнов, Баскаков, Фехер*, Дворник, Халперин, Чегледи, Оболенски, Вернадски, Острогорски, Дабровски, Расони, Менгес, Рънсиман, Рона-Тас, Зимоний, проф. Христо Христов и др.

Показателно е също така, че на 'научните форуми' провеждани в Турция по 'Проекта Тюрк' умишлено не се канят наши учени от официалните институции, а се канят като частни лица други и

най-вече историци от българските турци! Против инсинуациите на 'Проекта Тюрк', с обща декларация излязоха седем наши официални институции, които го заклеймиха академично. В някои други публикации също се появиха потресаващи неща. В своята трилогия, например, авторът Мурад Аджи така се е захласнал по тюрките, че ги поставя в началото на световната история. В своите увлечения Мурад Аджи определя и Кирил и Методий като 'тюрки'.

За читателя на тези 'епохални трудове' остава неясно дали двамата братя не са изобретили и някоя арабска писменост на 'роден език'!?. . . Като оставим шегата настрана, в произведенията на Мурад Аджи, които се отнасят за кипчаците (куманите) се сблъскваме с типична кражба на история, където важни раздели от българската история се представят за чужди достижения.

Пантюркската доктрина даваща отражение и върху древната история е създадена след 1923 г. от Мустафа Кемал-Ататюрк, който между впрочем не е турчин, а е с албано-български произход съгласно доктрината на Ататюрк за тюрки са обявени голяма част от конните народи: хуни, авари, кумани, древни българи, печенеги, хазари и т. н. Така и Атила и Чингиз хан се явяват велики 'турски пълководци'; без значение, че единият е от древния български род Дуло, а другият е главатар на Монголската империя. Екипът на Ататюрк без усилие 'доказал', че цивилизациите на Месопотамия, Египет, Индия, Китай, Елада, Рим, на хетите, ацтеките и майте са турски цивилизации!?. . .

Пантюркските постулати засягащи България се състоят в следното: 1. Първата българска държава е създадена от турци (от някакъв сорт турци, вероятно 'брахикефални хуни от алпийски тип'). През XII в. на Балканите се създава Кумано-турска държава, която обхваща земите на тогавашна България

Династиите на Асен, Тертер и Шишман са турски. В книгата си 'Заплахата остава' (2001 г. ) Веселин Божков припомня: 'МИТ (турското разузнаване) използва редица институти и учебни заведения за разработване на псевдонаучни концепции, които да станат основа за искане на териториална автономия у нас. Водещи в това отношение са Институтът за турска култура в Анкара и специално създадения за целта Институт за проучване на Югоизточна Европа в Одрин. В тази пропаганда са включени и изселническите организации, в които МИТ има добри позиции. . . ' Проф. Хасан Ерен, който многократно посещаваше България, за да изучава нашите архиви, беше 'доказал', че 'турските' царе на българския престол са говорили на турски език, и че произходът на българо-мохамеданите (помаците) е също кумано-турски, а майчиният им български език бил всъщност диалект на турския с някои славянски примеси'.

2. В Османската империя насилие над раята не е имало, напротив. 'Неточно е да се твърди, че османците прибягвали до сила за да набират еничари. Напротив, християнските семейства правели опит чрез насилие (sic!) или с подкупи да дадат децата си на рекрут, тъй като службите, които се откривали по този начин, били много търсени' - твърди съвсем сериозно Тургуг Йозал. 3. Национално освободителните движения на християните са дело на руски шпиони, които създали тайните революционни организации. 'Тези хайдути (балканците), първите хайдути изобщо, са предшественици на днешните терористични групи'. По-нататък турските историци обвиняват християните, че нарочно предизвикали турците да ги избиват, за да предизвикат съчувствието на Европа и Русия!

През 2001 г. на български език се появи 'История на Турция през XX век', съвместно издание на Центъра за проучвания 'Ататюрк' (Анкара, Турция) и на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия (МЦПМКВ)-София. Последният е клон на фондациите на скандално известния Джордж Сорос*. Това издание в една по-рафинирана и омекотена форма, пробутва на читателя същите познати схеми.

Във всички тези писания особен акцент се слага върху това да се отделят някои български народностни групи и да им се слага етикет 'турци'. Като такива с 'турски произход' се определят гагаузите в България и Молдова, помаците, капанците и някои други.

Особени усилия се полагат за окончателното потурчване на турчеещите се българи - българските турци или българо-мохамедани, като им се внушава, че те са етнически турци.

Ето какво е казал по този въпрос през XIX век известният Митхад Паша, губернатор на Дунавския вилает. Той посочва, че: 'Сред българите има над 1 милион мюсюлмани, които не са дошли от Мала Азия, а са потомци на българи, обърнати в исляма по време на завоеванието и през следващите години'!. . .

стр.797 от книгата на Пламчо Ц, 03/03/2009 - 03:26

/България и Балканите от древността до наши дни/, визира момента в който юдеите напускат доброволно България за да правят новосъздадената юдейска държава Израел. В книгата, според автора Пл. Цв. , юдеите са изгонени насилственно от българските власти/сиреч комунистите/?!? И това голословно твърдение е написано от юдеин, какъвто е Пл. Цв. ?!? Знае се също, че юдеите ЛЕВ ГЛАВИНЧЕВ и ИЗРАЕЛ ЗЕЕВ/И/, ИСАК ДАНОН, ПЕПО КОЕН/баща на Леа Коен/ и др. юдеи, са играли много зловеща роля при налагането на комунизма веднага след 09. 09. 1944г.

...

Този смешник днес търси индулгенции, така както се радваше на номенклатурната си същност преди 10-ти ноември . От такива подлоги страда не само българската наука. . . Направо трябваше да запише, че сме освободени от американските войски и това щеше да направи материалчето не толкова досадно и наведено . Та чак имало, според това пасквилче, желание българите да останат още под турски ятаган . . . ?? Тоя в час ли е ? Кирияк Стефчовци е имало не само тогава , духът им е жив и днес. . . .

Тракийска легенда за мартеницата

Тракийска легенда за мартеницата

Мартеницата - символ и на съюза между мъжа и жената, символ на здраве и сила, символ на една нова надежда. Казват, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Няма нищо тол- кова добре забравено от една стара българска легенда. Готови ли сте за една напълно различна приказка за мартеницата?

 Много, много отдавна, още преди юдеите да заговорят за идването на Спасител на света, мартеницата е била символ на здраве, сила, дълголетие, ново начало, но и на мъжественост и сме- лост. Звучи странно, че мъжестве- ността и смелостта в значението на сплетените бели и червени конци по българските земи изчезва съвсем неотдавна – в началото на XX век. Питали ли сте се защо класическа- та и най-популярна мартеничка и до ден днешен изобразява вплели съдбите си червен мъж и бяла жена.

Тракийската легенда гласи, че днешните Пижо и Пенда някога са се наричали Марто и Белона, кръстени на тракийския бог Март и неговата любима – богинята Белона.

Легендата

Някога, преди повече от 2 хиля- долетия, на върховете на древния и величав стар Балкан, гръбнака на родината ни, на върховете на Хемус планина властвал могъщият повелител на промяната – бог Март. Той бил повелител на пролетните промени, на разтърсването на земята от пролетни сокове, за да се раздвижи кръвта на младите семена и да избухне новият живот на земята, за да се раззелени и да започне истинската Нова година. Това е същият бог, към чието име латините в своите текстове добавят едно „с” в името, за да го превърнат в Марс, обитаващ планината Хемус. Не случайно и древната римска нова година започвала именно на първи март – деня на бог Марс, на новото начало, на пролетта, на „завирането на кръвта” на земята, бог на кръвта и на войнската страст. Точно за това и името на „Червения бог” кичи планетата Марс и първия пролетен месец в езиците на толкова много народи. Пролетта е и времето, когато се отваря нова страница за семейство- то, очакващо новата реколта, която да нахрани челядта, но и време за ново начало на военните действия, замразени през студения зимен сезон. Точно тогава мъжете отивали на война и оставяли своите жени сами с децата си вкъщи. Легендата говори, че когато мъжете тръгвали на война, на 1 март жените сплитали червени и бели конци, украсени с мъниста, и ги завързвали за китките и глезени- те на мъжете си. Така те показва- ли своята почит към боговете на промяната и войната, измолвали от закрилниците на тракийските воини – бог Март и богинята Белона, да им дадат смелост и мъжество, за да пожънат победа, както и сила и здраве, за да се приберат отново вкъщи. Но коя е бялата Богиня и как вплита съдбата си със страховития и могъщ Бог на войната?

Марто и Белона

Историята за това къде точно е била богинята Белона, преди съдбата да я доведе до могъщата Хемус планина, хорската мълва не е донесла през вековете. Но едно е сигурно – любовта не е само човешка сладост. Тя е слабост, когато двамата са разделени, но таи могъща сила, когато „той” и „тя” вплетат себе си един в друг по пътя на живота и отвъд него. Белона е името на онази жена, която смилила сърцето на най-дръзкия и безстрашен войн сред боговете на древните траки – бог Март. Свикнали сме да чуваме древногръцки истории за богове, които имат слабост и изпитват разкъсваща душата им любов към смъртни жени. Не такава била любовта на Март към Белона. Любовта му била властна, завладяла сърцето му бързо и мигновено като удар на меч още в мига, когато зърнал Белона в полите на своята Хемус планина. Тази любов останала там завинаги и душите им се вплели така, сякаш никога не са били разделени. Това била любов на равен с равна. Каква мислите била по нрав невестата на Март? Блага, нежна и копринена? Може би..., но ако добавите към това и „беззащитна”, не чакайте милост от нежната й ръка. На сватбата на Март и Белона богините поднесли на новата стопанка на Балкана корона, изплетена от розови рози, за да окичи косите си. Но Белона била на друго мнение. Надскочила по войнолюбство своя мъж, тя накичила себе си с титлата „Богиня на войната” вместо с венеца от розови рози. Короната от розови рози Белона захвърлила в деня на сватбата си в полите на Стара планина и тази корона от рози още стои под Балкана. Там и до днес цъфтят най-омайните, божествени и дъхави рози, благословени с любовта на Март и Белона, а хората наричат местността „Розова долина”. Тази любов и до днес е жива в ритуала на мартеничките. Връзката между Март и Белона никога не е прекъсвана, защото мартеницата е синоним на могъщите и непобедими Бог и Богиня на войната, на победа- та над трудните времена. Те са символ на надеждата.

Мартеничката с вплетените червен мъж и бяла жена завинаги ще останат и символ на мъжеството и смелостта, на жертвоготовността и силата, от които всички ние се нуждаем след дългата зима. Мартеницата е сред онези символи – мъниста от огърлицата на родовата памет на българина, предавани от поколение на поколение, които ни помагат да запазим себе си. Тя заслужава да носи със себе си всички свои значения, втъкани в бялото и червеното на нишките си.

Галина Маринова

Една друга гледна точка. Монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски…

Една друга гледна точка.

Монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски…

Таксидиоти.  Пътуващи монаси, събиращи средства за манастири или пътуват с цел да събудят народа. Това, че монах не живее в манастир, не означава  че се е отрекъл от монашеството. Няма данни Левски да е разстриган. В църквата документи за църковни дела и пр се съхраняват най-прилежно. Не расото и пребиваването в манастир прави монаха.  При предсмъртната си изповед Левски изрично подчертава и настоява да го поменават като йеродякон Игнатии....

http://www.pekiti-tirsia-tactical.com/en/blog/bulgarian-history/64-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%E2%80%93-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.html

Много народи в човешкия свят са били поробвани за стотици години, но нито един от тях не е претърпявал толкова дълго робство, извършвано с такава демоничност, жестокост и методичност върху телата, съзнанието и душите на поробените човеци както това робство, което претърпяхме ние, Православните Българи от 1398 до 1878 година. И въпреки нечовешката робия ние не само, че претърпяхме тези стотици години мъчения, но и победихме своите поробители! Извоювахме свободата си с помощта на руските, финландски, румънски и други достойни Православни братя и сестри. Възстановихме Държавността си. Възвърнахме Автокефалността на Светата си Православна Църква. Възкресихме Националността и Името си – Българи! Но след всичко това никой до този момент не дава ясен и точен отговор на въпроса - благодарение на кого това стана възможно?

Изключителната специфика и уникалност на Таксидиотската мисия предполага от всеки монах да е физически, психически и духовно зрял, за което най-добрата възраст за Таксидиотство е 40-50 години. Както казва старецът Климент Рилец „изпращането на един манастирски брат за духовник-таксидиот става след продължителна подготовка в манастира, при пълна телесна и духовна зрелост”.

Монахът Таксидиот е най-добре подготвения за своето време мисионер и воин. Той е монах, духовник, свещеник, благовестител, учител, книжовник, просветител. Знае отлично турски, гръцки и поне още няколко други езици необходими за мисиите му. Той е с отлична физическа подготовка. Владее уникални древни български бойни практики за водене на сражения с различни хладни и огнестрелни оръжия (но без да убива и пролива кръв), с голям служебен кръст, палица, тояга, въже, верига, кожена торба и всякакви други средства и инструменти, както и някои от българските тайни бойни практики за водене на сражения без оръжия срещу въоръжени и невъоръжени многобройни и малобройни противници, които са съхранявани от Таксидиотите и предавани от старец на ученик ведно с методиката на подготовка и обучение. Освен това монахът Таксидиот е практикувал дегизирането в градска среда и природа, оцеляването в агресивна среда и климатични условия, бързото и незабележимо предвижване, укриване, катерене, скачане, бягане, яздене, дресиране на животни и неутрализиране на диви зверове и насъскани кучета, преодоляване на водни препятствия, на прегради и съоръжения. Основна част от Таксидиотската дейност включва и изграждането и работата с помощници и агентурен апарат; разработката на тайни явки; поддържането на квартири, направата на тайници, укрития и скривалища, както и всичко, което е необходимо за изпълнение на мисията му, и което всеки Таксидиот е решавал според своите възможности, знания, умения и най-вече Богоозарение.

Именно затова и най-великите българи в периода на робството са не други, а Православните Монаси Таксидиоти: Йосиф Брадати - книжовникът, просветителят и непримиримият борец срещу суеверията и езичеството, Свети Паисий Хилендарски – най-великият будител на българският дух и баща на националното Възраждане, Архимандрит Неофит Хилендарец-Бозвели, Антим Видински - първият и знаменит български Екзарх, Митрополит Иларион Макариополски, борецът срещу еретиците и протестантските секти и защитникът на поборниците за свобода - Матей Преображенкси–Миткалото, който е и доверен събрат на монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски… Списъкът може да продължи с изброяването на още стотици записани в манастирските кондики монаси Таксидиоти, както и с хилядите незнайни за нас Синове на Светлината ведно с техните духовни чеда, следовници, ученици и възпитаници. Всички те са Духовни Воини благодарение, на които поколенията поробени Православни Българи съхраниха и умножиха вярата си, образоваха децата си, подготвиха учителите, просветителите и свещениците си, обучиха поборниците и воините си, за да достигнат до мига на така бленуваното освобождение на прескъпото ни и изстрадало Отечество България от турско-ислямското и гръко-фанариотско робство!

Поради тази огромна отговорност, важност и опасност на мисиите, Таксидиотството се явява и най-трудното духовно монашеско служение за времето на цялото робство. Служение, което изисква от монаха Таксидиот изключителна духовна, Богослужебна, просветителска, интелектуална и физическа подготовка и практика. Точно за това за Таксидиоти се избират и обучават само онези от монасите, които имат най-голям духовен и физически потенциал и възможности за изпълнение на тази свръх отговорна, тежка и всесложна мисия. Именно за това обучението на монаха за Таксидиот продължава години наред и преминава през цялата комплексност и сложност на различни практики, знания и умения, безусловно необходими за изпълнение на мисиите и за съхранение на живота му, както и този на неговите следовници, духовни чеда и събратя.

Вече повече от сто години богослови, историци, специалисти, политици и самите ние, съвременните българи сме длъжници на тези свои „анонимни” Спасители. Тези, които направиха така, че да ни има като Субект на национално-освободителна борба и като Обект на освобождение! Тези, които не крещяха за своя слава по ханове и кръчми и не драскаха с пияни пръсти богохулни „молитви” в стихове, а невидимо за никой се отказваха от света, от себе си и от личния си живот, заради Светлината на Живота! Тези, които не отиваха да колят за лична мъст, а сами жертваха живота си, заради живота на всички останали свои събратя! Тези, на които ние днешните българи дължим и Държавата си и Църквата си и Националното си съзнание и име! Тези, които не са абстрактно историческо явление, а са Воини на Светлината сред поробения в мрак български народ!

Тези най-велики Воини на България са Православните Монаси Таксидиоти!

За славяните и славянският език

За славяните и славянският език

ДО СРЕДНОВЕКОВИЕТО КАТО СЛАВЯНСКИ ЕЗИК Е ДЕФИНИРАН ЕЗИКЪТ НА БЪЛГАРИТЕ, А НЕ ЕЗИКА НА РУСИ, ПОЛЯЦИ, СЛОВАЦИ И СЛОВЕНЦИ.
С РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА И ПИСМЕНОСТ СРЕД ТЕЗИ НАРОДИ ТЕ СА ПРИХВАНАЛИ СТАРОБЪЛГАРСКИЯ, КОЙТО ПО-КЪСНО ОТ НЕУДОБСТВО НАРИЧАТ ЧЕРКОВНО-СЛАВЯНСКИ.

Названието славяни е може би най-криворазбраното и обърканото. Повечето хора си нямат понятие какъв е истинският му смисъл и какъв е произходът му.По необясними причини доста сънародници свързват термина славяни с Русия и имперските й амбиции. До 15-ти век руси, украинци, поляци, чехи не са наричали себе си "славяни". 
Тук възниква въпроса – Какви са били тогава ТЕ?
За хората запознати с древните исторически извори отговора е пределно ясен. 
Описани от старите автори Плиний, Тацит, Цезар и Страбон:
Руснаците са потомци на будините, неурите и скитите. 
Украинците са старите агатирзи и анти.
Словенци, словаци, чехи, поляци са вендите, венетите, винделиките, рюгийте, субените и ставаните.

За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос е употребена през 1532 г. от хърватски историци - дотогава „slavi” е всъщност „sclavi" - във византийските извори.
Историкът от 6 век комес Марцелин говори за нападението на склавините и антите срещу Ромейската империя през 495 и 517 г. и ги нарича гети - той е почти съвременник на събитията.
Теофилакт Симоката (История VІІ, 2,5) историк от началото на VІІ век твърди, че гети е най-древното име на склавините.
Според възрожденеца Марин Дринов и д-р Ганчо Ценов, склавините/славяните са всъщност траки. На подобно мнение е и изследователя Йордан Табов. Интересено е, че антропологическите черти на т. нар. “славяни” и траките са смайващо еднакви. 

Славяните, наричани от старите автори склавини са обитавали земи от Карпатите до делтата на Дунава и от изворите на Висла до река Дон. Това са древни тракийски земи. От Страбон знаем, че владенията на гетите се простират далеч на запад до Германия (чиято източна граница е Висла). Този огромен тракийски народ е населявал дори и черноморските степи. Земите описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините описани от Йордан. Потвърждение, че склавините са тракийски народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия...Склавини, или гети защото така бяха наричани в древността. Че склавините са гети, тракийски народ се вижда и от археологическите данни. Склавинската и тракйска домашна керамика са идентични. Това се признава дори и от П. Цветков. Той обаче не доуточнява, че склавинскиата керамика е идентична не с коя да е, а точно с тази принадлежаща на гетите. Самото название гети е сборно, съществували са много, родствени едно на друго племена, които са влизали в гетската общност. Костобоките, даките и сарматите са едни от най-известните представители на голямото гетско семейство, към което принадлежат и българите. В Именникът ( на българските князе) е споменато, че 515 години преди Аспарух, дедите ни са властвали на север от Дунав. Тези земи са на гетите и щом през II-ри век дедите ни са живели там, то те са и част от гетското семейство. Това всъщност е обяснено отдавна от Страбон, който пише, че гетите са от същия род както и мизите, а също че двете племена говорят езикът на траките. Ще припомня, че мизите са отъждествявани с българите в продължение на хиляда години. Т.е. склавини-гети и мизи-българи принадлежат на един и същи етнос. Векове наред гети и мизи са били съседи, дори са ставали и големи смесвания. Страбон свидетелства, че през I-ви преди Христа сред мизите обитаващи земите на юг от Дунава се заселват петдесет хиляди гети. До истински военно-политически съюз обаче се стига едва през Ранното Средновековие когато дедите ни осъзнават, че само с обединени усилия ще извоюват пълната си свобода от Рим. Така наречените “нашествия от север” на склавински отряди не са нищо друго освен освободителни войни. 

Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното* название на тракийското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в “Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Щом е така, то какъв език са говорили склавините? Не е ли български?
За характерът на древният славянски ( склавонски) може да се отсъди и от други данни.Предоставям думи от стар славяно-руски речник. В първата колонка са славянските думи, а във втората руските**. Обърнете внимание, че езикът дефиниран като славянски е чист старобългарски.

Славянски- Руски
азъ - я.
бисе(р) -перла.
бубреги-почки, нырки.
врагъ – ворогъ
врата- ворота.
власть - влада

заключеніе – zамкненье
количество-колкость
лице – особа
лоза- виноградный прутъ.
мракъ - морокъ
оружіе - бронь, zброя
пакост- перешкода
раб - неволникъ
сладость - солодкость
смиренiе - покора
трапеза- столъ.
требованїе - потреба
трудъ – праця
трудолюбiе – коханьеся в праци
хрaбрость - можность, дужость
шествiе – хожене

От това сравнение става ясно, че до Средновековието като славянски е дефиниран езикът на старите българи, а не на украинци, руснаци, поляци, или словенци. С разпространяване на българската книжнина те са прихванали старобългарския език. По късно обаче, когато България пада под османско иго е било неудобно някак си да признаят, че четат и пишат на езика на едни роби. В същото време е нямало свободни българи , които да защитят българските заслуги. Така старобългарския език се превръща в черковно-славянски. Този факт обаче е почти неизвестен на широката публика и поради това възникват недоразумения. Някои сигурно се питат - Защо и други народи освен българите са наречени славяни? Защото от рода на славяните-гети свързали се с българите-мизи произлязоха тези, които пречупиха властта на Рим и създадоха свободна и независима държава. Защото българите разпространиха свещената писменост сред роднините си. Сам Паисий пише – От всите славяни българите бяха най-славни и чуени...?

Славяни са наречени само тези траки непризнаващи римската власт и борещи се за свобода и независимост. Симоката нарича славяни само нахлуващите от север гети. Много други гети към които принадлежи и Йордан са били за запазването на имперската власт в Тракия. Такива са били Аспар, Ардабур, Ареовинт. Макар от тракийски произход те са служели на Рим, а Аспар дори е имал претенции за престола. Не можем да очакваме от Йордан да вземе страната на борещите се за независимост траки. За да разберем по-добре позицията на старият летописец нека разгледаме събитията от Късната Античност. През IV- ти век Св. Йероним определя Мизия като тъждествено на България. През V- ти век има голямо сражение на българи и римляни в Тракия. Годината 513 ( VI-ти век ) е известна с въстанието на Виталин в провинция България. Виталин предвожда българи, а писалия през 550 година Йордан определя като български земи само черноморските степи. Все едно, че няма вековно българско присъствие в Тракия. Все едно няма провинция България, все едно, че Мизия никога не е отъждествявана с България. Живеещите в Тракия българи са били считани за римски поданници, макар да са говорили същия език както и свободните българи от черноморските степи.

Тези данни са почти неизвестни на широката публика понеже има твърде малко езиковеди, които са компетентни и като историци. Един добър лингвист ще разбере лесно какво означава на санскрит слава, вандая, субана...но няма да е в състояние да свърже тези названия с древните славяни, венди и субени. Историкът пък осъзнава, че славяни, венди и субени са роднини, но не може да направи връзката между имената. До скоро пък не се и знаеше, че общият ген за поляци, руснаци, украинци, македонци и българи е и генът на древните арийци покорили Индия в древността. Генетиците от своя страна не са запознати с древните индийски пурани, в които се говори за божествените бргу, бргава ( тракийското племе бриги) нито пък за походът на Дионис и неговите траки към Индия. 
Задавате ли си въпроса- На кого пречат тези данни и кой е организирал заблудите в старата ни история? На кого не е изгоден истинският произход на древните арийци? Древните извори са повече от ясни. Херодот обяснява, че другото на име медите*** е арийци. Плиний споделя, че сарматите са потомци на медите, а Прокопий определя сарматите като част от голямото гетско семейство. Същите тези гети, които Симоката нарече склавини. Същите тези хора, които заедно с мизите и други сродни тракийски племена създадоха независимата Дунавска България.

Ето каква е реалноста, няма нищо сложно, просто премълчаното и укриваното трябва да се извади на светло.

Българи

Тракийската култура на отвореният Херметизъм и познанието Върховно Триединство

Тракийската култура на отвореният Херметизъм и познанието Върховно Триединство
След гибелта на Атлантида палеолитният свят е бил изключително слабо заселен, пред угрозата дори да изчезне. Земите около сладководното Черноморско езеро, обитавани от (прото-) траките, са били най-добрите за развитието на живота в онази епоха. Много обработваеми земи, много питейни води – и като езера, и като реки.

Траките се оформят в четири големи племенни групи. Това са мизи, витини, пеласги, а за четвъртата все още се спори коя е точно. Всички те обаче живеят под общото име Перке и говорят един прото език. Основния бог, който почитат, след хилядолетия става популярен като Бог на князете и е назоваван Хермес. Познанията им за Вселената са изключително богати, а те считат, че всичко, което е на небето, има огледален аналог на земята. Тъй като съзвездията са най-големите конфигурации в Космоса, още (прото-) траките започват да им правят копия под формата на групи от могили. Същевременно по-малките племена си имат и свои звезди закрилници, тъй като си имат и рождени дати. Целият ритуал се запазва до появата на Дунавска България. Когато на владетел се родят няколко сина, те започват да управляват различни части от племената, като всяка носи името на този, който я води. Така се знаят и рождените дати на племената, както и звездите закрилници. Животът на (прото-) траките се определя и от важните Божествени сентенции „Познанието не е за всеки” и „Затворете вратите за непосветените”. Тези основни факти обясняват защо в определени периоди, сякаш безпричинно племената сменят земите си без да воюват. Имат писмености, а предават познанието само на посветени, и то устно. Ритуалите са се извършвали изключително мистично в тайни местности. Висшият жрец е и княз.
"Гръцкия бог" Хермес отначало е тракийски герой: Според Херодот, Хермес е праотецът на тракийската аристокрация. Царете на траките се кълнели в неговото име.

"...тракийските благородници имат специален култ към Хермес, кълнат се в неговото име и дори твърдят, че произхождат от него."  (Херодот - История, Книга втора)

Държавата на име Гърция е създадена през 1830 година, преди това гърците не са имали собствена държава. Прочутата крито-минойска цивилизация се оказва тракийска. Траките са отъждествявани с българите от редица автори. Троянската война се води между тракийски племена, гърците нямат нищо общо, дори и Омир не е грък, а от меоните (малоазийските мизи). Ахил води мирмидонците (наречени от Йоан Малала в по ново време българи). "Древногръцките" богове се оказват тракийски. А нашите учени и историци продължават да мълчат! Пращат нашите корени в Азия, а ние винаги сме си били тук и сме един от най-древните и велики народи! Срам и позор за тези предатели! А крадците на историята ни-гърците- данайци пришълци от Африка се кичат с нашите лаври и венци, щедро спонсорирани от Европа!

Символите са били създавани чрез число, черта и багра. Число, размер и хармония. Числото и чертата се сливат, за да дадат орнамент. Орнаментът е образцов символ. Най-опростеният орнамент е буквата.

Писмените знаци са инструмент за съобщаване на знания. Когато достъпът до знанията е минавал през посвещаване в съответните мистерии, писмеността е била също с достъп. Няма защо да се чудим, защо гърците не са имали достъп до тракийската писменост. Вероятно са получили достъп само до простанародното писмо, което ние сега знаем като "гръцка азбука". И после се оказало, че траките са пишели с "гръцки букви". Нищо чудно да се окаже, че траките са имали няколко системи за писане. За това няма смисъл да търсим една писменост.

http://balgarion.blogspot.bg/2016/05/blog-post_82.html

Теофилакт Симоката, пише: "Sclavos sive getas hoc enim nomine antiquatis apelati sunt – Склавиниили още гети(тракийски премена), защото това бе името им в древността" Т.е. седемте гетски племена са познати по-късно като 7 славянски племена.

Почти всички български историци определят готите като прагермански народ. Нещо повече, те пишат, че именно готите са унищожили през 4-5 в. голямата част от местното тракийско население на територията на Балканския полуостров. А според проф. Матанов вулкани и епидемии през този период пък съвсем ги довършили.

Но за тяхна зла участ Теофан Изповедник пише друго в своята „Хронография“:

„През тази година (497 г.) армия, състояща се от Готи, Веси (Беси) и други тракийски народи, бе изпратена от император Анастасий да бъде на разположение на Ареобинд, син на Дагалайф, който беше префект и губернатор на Изтока“.

В английския превод на тази книга –„Хроногрофия“ (The Chronicle of Theophanes Confessor: Byzantine and Near Eastern History AD 284-813. Tr. Cyril Mango and Roger Scott. Oxford, 1997./според Юлия Хаджи Димитрова преводачът изрично обяснява, че тук става дума за готи, които не били последвали Теодорих в похода му от Тракия към Италия. Според Теофан останалите тук траки са толкова многобройни ,че могат да наберат цяла армия и то като федерати в края на 5 в.

Теофилакт Симоката - гръцки историк, учен от 6 в. Живял в Александрия, Египет. В съчинението си „История“/Theophilacti Si-mocattae,Historiae,Carlos De Boor,Stutgardiae,1972/ пише:

7. „ГЕТИТЕ или с други думи отрядите на СКЛАВЕНИТЕ опустошиха....“.

14. “Без да отвърне на дръзкия тон, той (Приск) каза, че ще тръгне да се бие срещу склавените. Заради съюза и съглашението с аварите, войната срещу ГЕТИТЕ (сиреч СКЛАВЕНИТЕ) не била свършила“.

„Когато ромеите доближиха до Гетите,сиреч Склавените /това им беше старото име на тия варвари/,загубиха смелост за борба“/“История“-кн. 7.2,т.5,стр 246/ .

„А Гетите ,сиреч пълчищата на Склавените,силно опустошавали земите в Тракия“/Пак там/.

Прокопий Кесарийски живял през 6 в., е един от най-големите историци на късната Античност. Бил е съветник на главнокомандващия Римската армия Велизар (Велизарий, Белизар). В историческото си произведение „Вандалската война“, стр. 311, книга 3, глава 1, точка 2 той пише:

2. “Когато Хонорий беше император на Запада (395-423 г.), нахлуха варварите в империята. Какви бяха те и как те сториха това искам да разкажа. Едно време, както и сега, това бяха преди всичко ГОТСКИ ПЛЕМЕНА, най-големите и най-известните между тях са ГОТИТЕ, ВАНДАЛИТЕ, ВИЗИГОТИТЕ и ГЕПИДИТЕ. В стари времена те бяха наричани САРМАТИ и меланхлени (чернодрешковци), А ПРИ НЯКОИ ТИЯ НАРОДИ СА НАРЕЧЕНИ СЪЩО И ГЕТИ“.

24.“… А народът на ГЕТИТЕ И ГОТИТЕ, КАЗАХА ТЕ,ТОВА БИЛО ЕДНО И СЪЩО…“.

Мизите, мирмидоните, пеоните са българите. Славяните са гетите(готи)(също българи), венети.Общо-склавини.