Тракийската култура на отвореният Херметизъм и познанието Върховно Триединство

Тракийската култура на отвореният Херметизъм и познанието Върховно Триединство
След гибелта на Атлантида палеолитният свят е бил изключително слабо заселен, пред угрозата дори да изчезне. Земите около сладководното Черноморско езеро, обитавани от (прото-) траките, са били най-добрите за развитието на живота в онази епоха. Много обработваеми земи, много питейни води – и като езера, и като реки.

Траките се оформят в четири големи племенни групи. Това са мизи, витини, пеласги, а за четвъртата все още се спори коя е точно. Всички те обаче живеят под общото име Перке и говорят един прото език. Основния бог, който почитат, след хилядолетия става популярен като Бог на князете и е назоваван Хермес. Познанията им за Вселената са изключително богати, а те считат, че всичко, което е на небето, има огледален аналог на земята. Тъй като съзвездията са най-големите конфигурации в Космоса, още (прото-) траките започват да им правят копия под формата на групи от могили. Същевременно по-малките племена си имат и свои звезди закрилници, тъй като си имат и рождени дати. Целият ритуал се запазва до появата на Дунавска България. Когато на владетел се родят няколко сина, те започват да управляват различни части от племената, като всяка носи името на този, който я води. Така се знаят и рождените дати на племената, както и звездите закрилници. Животът на (прото-) траките се определя и от важните Божествени сентенции „Познанието не е за всеки” и „Затворете вратите за непосветените”. Тези основни факти обясняват защо в определени периоди, сякаш безпричинно племената сменят земите си без да воюват. Имат писмености, а предават познанието само на посветени, и то устно. Ритуалите са се извършвали изключително мистично в тайни местности. Висшият жрец е и княз.
"Гръцкия бог" Хермес отначало е тракийски герой: Според Херодот, Хермес е праотецът на тракийската аристокрация. Царете на траките се кълнели в неговото име.

"...тракийските благородници имат специален култ към Хермес, кълнат се в неговото име и дори твърдят, че произхождат от него."  (Херодот - История, Книга втора)

Държавата на име Гърция е създадена през 1830 година, преди това гърците не са имали собствена държава. Прочутата крито-минойска цивилизация се оказва тракийска. Траките са отъждествявани с българите от редица автори. Троянската война се води между тракийски племена, гърците нямат нищо общо, дори и Омир не е грък, а от меоните (малоазийските мизи). Ахил води мирмидонците (наречени от Йоан Малала в по ново време българи). "Древногръцките" богове се оказват тракийски. А нашите учени и историци продължават да мълчат! Пращат нашите корени в Азия, а ние винаги сме си били тук и сме един от най-древните и велики народи! Срам и позор за тези предатели! А крадците на историята ни-гърците- данайци пришълци от Африка се кичат с нашите лаври и венци, щедро спонсорирани от Европа!

Символите са били създавани чрез число, черта и багра. Число, размер и хармония. Числото и чертата се сливат, за да дадат орнамент. Орнаментът е образцов символ. Най-опростеният орнамент е буквата.

Писмените знаци са инструмент за съобщаване на знания. Когато достъпът до знанията е минавал през посвещаване в съответните мистерии, писмеността е била също с достъп. Няма защо да се чудим, защо гърците не са имали достъп до тракийската писменост. Вероятно са получили достъп само до простанародното писмо, което ние сега знаем като "гръцка азбука". И после се оказало, че траките са пишели с "гръцки букви". Нищо чудно да се окаже, че траките са имали няколко системи за писане. За това няма смисъл да търсим една писменост.

http://balgarion.blogspot.bg/2016/05/blog-post_82.html

Теофилакт Симоката, пише: "Sclavos sive getas hoc enim nomine antiquatis apelati sunt – Склавиниили още гети(тракийски премена), защото това бе името им в древността" Т.е. седемте гетски племена са познати по-късно като 7 славянски племена.

Почти всички български историци определят готите като прагермански народ. Нещо повече, те пишат, че именно готите са унищожили през 4-5 в. голямата част от местното тракийско население на територията на Балканския полуостров. А според проф. Матанов вулкани и епидемии през този период пък съвсем ги довършили.

Но за тяхна зла участ Теофан Изповедник пише друго в своята „Хронография“:

„През тази година (497 г.) армия, състояща се от Готи, Веси (Беси) и други тракийски народи, бе изпратена от император Анастасий да бъде на разположение на Ареобинд, син на Дагалайф, който беше префект и губернатор на Изтока“.

В английския превод на тази книга –„Хроногрофия“ (The Chronicle of Theophanes Confessor: Byzantine and Near Eastern History AD 284-813. Tr. Cyril Mango and Roger Scott. Oxford, 1997./според Юлия Хаджи Димитрова преводачът изрично обяснява, че тук става дума за готи, които не били последвали Теодорих в похода му от Тракия към Италия. Според Теофан останалите тук траки са толкова многобройни ,че могат да наберат цяла армия и то като федерати в края на 5 в.

Теофилакт Симоката - гръцки историк, учен от 6 в. Живял в Александрия, Египет. В съчинението си „История“/Theophilacti Si-mocattae,Historiae,Carlos De Boor,Stutgardiae,1972/ пише:

7. „ГЕТИТЕ или с други думи отрядите на СКЛАВЕНИТЕ опустошиха....“.

14. “Без да отвърне на дръзкия тон, той (Приск) каза, че ще тръгне да се бие срещу склавените. Заради съюза и съглашението с аварите, войната срещу ГЕТИТЕ (сиреч СКЛАВЕНИТЕ) не била свършила“.

„Когато ромеите доближиха до Гетите,сиреч Склавените /това им беше старото име на тия варвари/,загубиха смелост за борба“/“История“-кн. 7.2,т.5,стр 246/ .

„А Гетите ,сиреч пълчищата на Склавените,силно опустошавали земите в Тракия“/Пак там/.

Прокопий Кесарийски живял през 6 в., е един от най-големите историци на късната Античност. Бил е съветник на главнокомандващия Римската армия Велизар (Велизарий, Белизар). В историческото си произведение „Вандалската война“, стр. 311, книга 3, глава 1, точка 2 той пише:

2. “Когато Хонорий беше император на Запада (395-423 г.), нахлуха варварите в империята. Какви бяха те и как те сториха това искам да разкажа. Едно време, както и сега, това бяха преди всичко ГОТСКИ ПЛЕМЕНА, най-големите и най-известните между тях са ГОТИТЕ, ВАНДАЛИТЕ, ВИЗИГОТИТЕ и ГЕПИДИТЕ. В стари времена те бяха наричани САРМАТИ и меланхлени (чернодрешковци), А ПРИ НЯКОИ ТИЯ НАРОДИ СА НАРЕЧЕНИ СЪЩО И ГЕТИ“.

24.“… А народът на ГЕТИТЕ И ГОТИТЕ, КАЗАХА ТЕ,ТОВА БИЛО ЕДНО И СЪЩО…“.

Мизите, мирмидоните, пеоните са българите. Славяните са гетите(готи)(също българи), венети.Общо-склавини.

Загадката на българите

Загадката на българите

(Кои са българите и как се образувала българската държава)

Сергей Лесной

Официалната история на България (написана от българи или чужденци – на практика все едно) представлява сама по себе си поредица от трагикомични нелепости, в които всичко е обърнато надолу с главата. Имаме предвид не само незначителните детайли, а основната постройка на събитията. Тук дори да не успеем да разрешим въпроса с българите изцяло, то поне ще покажем действителното положение на някои проблеми. Изходната ни позиция ще се основава изцяло на исторически факти, а не на умотворения със съмнителни качества, които вече няколко столетия се преписват от една академична монография в друга.

Ще докажем, че историята на България е съвършено различна и че славянството е изиграло по-голяма роля, отколкото се смяташе досега.

Има две фундаментални идеи, които формират официалната българска история. Първата: българското царство се е образувало чак през 679 година. Ще дадем за пример Н. С. Державин и неговата “Славяне в древности”, 1945, където той на стр. 191 пише красноречивото заглавие на главата: “Първото българско царство (679-1018)”. Това общоприето схващане за началната година не е поддържано само от Державин, а на всичкото отгоре е безусловно невярно. Царство България е съществувало под това име и много столетия по-рано, като то не е било образувано от някаква си безлична номадска орда, а стабилно царство, към което Византия се е обръщала за помощ, с което е воювала и т.н.

Втората фундаментална идея е, че държавата на българите е основана от завоеватели, които са дошли от нейде си, вероятно отвъд Дон, които са носили името “българи” и са били доведени от “хан” Аспарух. По-долу ще видим, че нещата стоят другояче и че името на българите е съществувало на Балканите поне 300 години преди Аспарух. Тук ще подчертаем, че наличната ни най-ранна дата на споменаването на българите съвсем не значи, че няма източници, в които българите се споменават дори още по-рано.

По мнението на Рънсиман (“История на първата българска империя”, 1930, Лондон, стр. 5) името на българите се споменава за пръв път в историята през 482 година (по-долу ще видим подробно). Това не е така. Константин Багрянородни (De Thematibus, lib. II, стр. 44, Bonnae) говори, че Тракия, управлявана по-преди от Константинопол, се е превърнала в особена тема по времето на Константин Велики (306-337). Причината била, че българите създавали проблеми в провинцията и императорът за удобство и излизане от ситуацията дал на Тракия автономия (“to ton Bulgaron genos ton Istron potamon dieperasen”). Излиза, че още в първата четвърт на IV век българите вече са били на Балканите и са минавали Дунав. Какви са били и откъде са дошли, е трудно да се каже, а ако искаме да отговорим на този въпрос, трябва да продължим да разглеждаме фактите, а не да се ровим в кошчето с догадки.

Теодор Момзен в своя труд (Über den Chronographen vom J. 354, 1850, Leipzig, p. 591) казва, че за българи се говори още през 354 година (Ziezi ex quo Vulgares). Йероним (4 век) на своята карта пише “Mœsia hec et Vulgaria”. Тук само ще вметнем, че българите се споменават и при поне още един случай от времето на Константин Велики, а именно покрай едно тържество, където са поканени местните народи българи, Сини (венети) и Зелени (гърци), както и разни чужди племена. Това значи, че българите се споменават много години преди хуните, които се чуват за пръв път в Причерноморието през 376 г. по времето на имп. Валент.

Анастасий Библиотекар (Anastasii Bibliothecarii interpretatio synodi VIII generalis. Patrologia lat. 129, III. 19) съобщава, че след разделението на царството при Валентиниан (364-375) и Валент (364-378) българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав: „Cum beatus papa videatur dicere Innocentius ad Alexandrum Antiochenum inter alia scribens: Non ergo visum est ad mobilitatem necessitatum mundano-rum, Dei Eeclesiam commutari, honores aut divisiones perpeti, quas pro suis causis faciendas duxerit iraperator; sed his née ipsi diu fruuntur, siquidem jam memorata Vulgarorum gens protinus irrult et universa circa Danubium occupаt.“

От това излиза, че в края на 4 век българите са представлявали силен народ, способен да отнеме от Византия дунавските провинции. Важно е да се отбележи, че Анастасий (Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f) пояснява събитието с любопитната подробност, че българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право. (“…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes”).

Тези провинции били двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания („…utramque Epirum, novam videlicet veterumque totamque Thessaliam. atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demon-stratur, eu jus nunc patria ab his Bulgarie Bulgaria nun-cupatur,“ ibid. 1392).

За това въстание, станало около 378 година, против римляните и гърците намираме данни и при Йордан (De Get. 24. 140), където той пише че мизийските готи, сиреч гетите, въстанали и заели Тесалия, Епир, Ахея и Панония. При такъв етнически образ на въстанието, което е въвлякло хора от северната и южната страна на Дунава, Анастасий Библиотекар е прав, като отбелязва, че са се съединили земите на етнически близки племена. Тоест българите са подчинили по правото на сродството (jure gentile) онези, които са им били сродни – тракийците на юг от Дунав. Над тези неща трябва да се замислим.

Към оплетената терминология ще прибавим и още един факт. Там, където Йордан говори за готи или гети, Анастасий пише за българи, но е очевидно, че се има предвид един и същ народ. В единия случай се употребява по-общото, групово название на племената, а в другия едно от тях – българското – което е водило останалите във въстанието.

По-нататък продължаваме с Йоан Антиохийски (6 век), който съобщава, че имп. Зенон (474-491) през 482 година се обърнал за помощ към българите, клед като остроготи нападнали дунавските провинции. („ton Zenona tote proton tous kalomenous Boulgarous,“ Johannis Antioch. Fragm. еd. Mueller, p. 619) Значи и след разпадането на атиловата империя българите са продължавали да бъдат достатъчно силни, за да ги търси Византия за подкрепа.

Оттук следва и ясният извод: Още през 4 век българите са били оформен и широко известен етнос, определено на Балканите, докато хуните на Атила са дошли и са се претопили сред тях, а пък известна част от готите са поели на път, за да създадат колонии в централна и западна Европа. Ще вметнем само, че Йоан нарича македонците с името българи. Оттук и друг извод: ако древните македонци са били “траки”, по-скоро може би келти, то значи българите няма как да бъдат самоеди, чуваши, монголи, тюрки и т.н., както смятат мнозина на основата на необосновани догадки. Понеже има много основания да се смята, че македонците през 4 век са били славяни, то значи и българите в 4 век са били славяни.

През 488 година Теодорих, водач на готите, се е сражавал в района на Сирмиум с гепидите и техните хуно-български съюзници, които имали за водач Буза (Pauly, Real-Encyclopaedie, “Bulgaroi”). Едва ли е случайност, че името Буза (Буса) е идентично с името на предводителя на антите Буса или Божа (375 г.), тоест славянско.

Докато сме на тема за тази битка, да споменем и че Енодий (Monumenta Germ. Historica. Auctorum antiquissimorum, VII. p. 205) е писал: „Stat ante oculos meos Vulgarum ductor libertatem dextra tua adserente prostratus“.

Българският историк Ценов в своя труд от 1930-та с право се възмущава, че неговите колеги виждат в старите българи някакви тюрки, защото са взели латинската дума дума „libertatem“ за личното име Libertem и го “обяснили” с тюркското “albertem”, което значи “рицарска доблест”. Трябва ли да поясняваме, че това обяснение няма нищо общо с истината и че по-крещящ пример за тенденциозност едва ли може да се посочи.

От свидетелството на Енодий всъщност ясно се вижда, че Теодорих Велики при похода си на Балканите се е натъкнал на българи край устието на р. Сава, тоест българите през 488 година са били местното население в този район.

Комес Марцелин (Chronica Minora, p. 94-96) говори за нападения на Балканите през 493 г. (наричайки нападащите “скити”), през 499 г. (наричайки нападащите българи) и през 502 г. (“consueta gens Bulgarorum”).

Теофан (стр. 222), писал няколко столетия по-късно, говори за нападения на българи през 502 г., а това дълго време се е считало за първото споменаване на българите в историята. От изложеното става ясно, че това е грешка. Грешката е превърната в абсурд, когато своеволното наричане на българите “нов народ” от страна на Теофан за година 679 е прието от не един и двама историци за неопровержим факт. Този “факт” обаче се опровергава не само от другите споменати досега автори, а и от самия Теофан в хрониките му за предходни години.

Касиодор (ок. 480-575) е писал (Patrologia lat. 69. 1247), че Италия си е върнала Сирмиум едва когато Теодорих Велики е взел града от българите през 504 г. („Нос Cos. virtute, D. N. rеgis Theodorici victis Bulgaribus Syrmium recepit Italia“). Интересното е, че съюзници на българите са били гепидите, а ако трябва да вярваме на официалната историческа версия, значи германците-гепиди са се били на страната на тюрко-българите срещу германците-готи. Можехме да приемем тази очевидна нелепост като случайно еднократно явление, ако нямаше и други поводи да се счита, че гепидите са били по-сродни на българите, отколкото на готите.

На друго място Касиодор (Monum. Germ. p. 240) е писал: „…egit de Hunnis inter alios triumphum… neci dédit Bulgares toto orbe terribiles“.

От това следва, че той е различавал хуните от българите и е считал последните за една от най-опасните сили в целия свят. А от това пък следва, че с подобен епитет може да бъде удостоен силен и многоброен народ, а не някаква малка тюркска или друга орда, която набързо може да изчезне, разтваряйки се в друг етнос. Че българите и в 6 век са продължавали да бъдат силни, се вижда и от това, че цар Аталарик в писмо от 527 г. ги нарича “българското множество” (“Non te terruit Bulgarum globus,” Cassiodorus, Variarum, VIII, 21).

През 505 година водачът на разбойническа група Мундо (родственик на Атила, според едни бил гет, според други – гепид) бил атакуван край областта, където се влива Морава в Дунав. Гърците отново повикали на помощ българите. В битката българите били разбити (Магcellinus Cornes, p.96; Jordanes, Romana, p.46; Getica, р.125; Ennodius, p.210-11).

През 514 година Виталиан въстанал против имп. Анастасий и армията му се състояла от събирани в Мизия и Тракия българи (“ounnon kai Boulgaron”). Теофан (p. 247) употребява същия израз. Georgius Hamartolus (II. p. 619) добавя и „gothan“.

Няма никакво съмнение, че и в последвалите въстания през 516 година са участвали същите съюзници. По-нататък Комес Марцелин (6 век) пише за година 535, че византийският пълководец патриций Цита попаднал в Мизия на неприятели българи, които го отблъснали в Тракия: „Tzita patricius in Mysia cum hoste Bulgarum con-grediens ad Jatrum superior invenitur“.

Янтра, Ятра или Jetrus – южен приток на Дунав, реката, на която е разположен и съвременният град Търново. Значи през 535 година българите са живеели там, където си живеят и днес, а освен това са се наричали по същия начин – българи. Обръщаме внимание на тези факти не само да покажем, че на юг от Дунав са живяли българи много по-рано от Аспарух, но и заради това, че тези земи сами по себе си не са пригодни за живот на номади, но пък са ценни за уседнали земеделци.

С цел по-голяма точност ще отбележим, че Йордан (Jordan, Getica. ed. Mommsen, p.63, nota 9), a още преди него Кассиодор (Cassiodorus, Monum. Germ. Auctor, antiq. XII. 239-240, nota 3) изписват името по различен начин: или “Bulgares”, или “Vulgares”, или “burgares”.

Любопитно е, че Йоан Малала, писал между 528 и 540 г. (Malalas, ed. Bonn. p. 402, 404 5), разказвайки за едно и също събитие, употребява на едно място “хуни и българи”, на друго “хуни и готи”, а на трето “готи и скити”. Освен че Малала отлично е знаел българите (още през 540 година!), чрез него можем да се опитаме да обясним терминологичната главоблъсканица. Веднъж в дадено събитие се споменават по-общите прозвища на народите, а друг път се уточнява точно кои племена на тези народи са участвали в конкретното събитие.

Терминологията зависи най-вече от личните привички на античните историци. Например Прокопий Кесарийски никъде не употребява името българи, а го заменя с “хуни”, докато много други, както видяхме по-горе, отлично са ги различавали, говорейки за “хуни и българи”. Като твърде възможна причина за смесването на имената на хуни и българи може да се предположи съвместното образуване на хуно-българската държава. Освен това, както отбелязахме, след разпадането на Атиловата империя името на хуните постепенно изчезва, докато това на българите си остава и затова старите писатели са гледали на българите като на продължители на хунската история.

"Америка за България"! Грантове и грантаджии

"Америка за България"! Грантове и грантаджии

 Лапаш милиони от „Америка за България“ – и ни учиш, какво е свобода на словото

185 милиона долара! Това е сумата, която фондация "Америка за България" е дала от 2009 година досега, за да обгрижва българската демокрация.
Това обяви официално новият шеф на „Америка за България“ Нанси Шилър, която отчете дейността досега и начерта плановете за бъдещето.

Общо с Българо-Американския
Инвестиционен Фонд от 1992 година до днес са дадени над 400 милиона долара в България, отчете още Шилър.

През 2009-та година "Америка за България" раздава грантове за 22 милиона долара.

През 2010-та година сумата е 17,967 милиона.

През 2011-та година фондацията отпуска нови 14,697,

а през 2012-та година 33,131 млн. долара.

Случайно или не най-големият пик е през 2013-та година, когато бяха антиправителствените протести. Тогава субсидиите скачат двойно и тройно до рекордните 47,142 милиона долара!

През 2014-та година "Америка за България" отпуска пари за проекти на стойност 23,592 милиона долара,

през 2015-та сумата е почти нищожна на фона на 2013-та - 8,720 млн. долара, а миналата година са разпределени 19,145 млн.

През годините сред грантополучателите са Антоанета Цонева с 800 000 лева, Саша Безуханова с 1,3 милиона лева, „Икономедиа” на Иво Прокопиев с 6 милиона лева, "Медиапул" на Стояна Георгиева с 1 152 600 лева;

Българският институт за правни инициативи, чийто програмен директор бе бившият министър на правосъдието и създател на нова партия "Да, България" Христо Иванов със 1 млн. и 117 хил. лева;
  

60 хиляди долара е получил и проамериканският сайт  „Площад Славейков“.

Съюзът на съдиите с няколко милиона и други.

Какво (не) знаете за Козирога

Какво (не) знаете за Козирога – зодията, която винаги постига това, което иска

от Гергана Лабова

Козирогът е десетият зодиакален знак. Негов елемент е земята. Подвластен е на Сатурн. Това може би обяснява неговата амбиция, аналитичност и способност да се посвети изцяло на дадена цел, докато не я постигне. Което, рано или късно, прави.

1. Козирозите са максималисти

Когато трябва да направят нещо, те искат да го направят по възможно най-добрия начин. Без значение колко усилия ще им коства това. Mразят да оставят нещата наполовина. И никога не го правят.

2. Koзирозите са търпеливи

Те знаят, че хубавите неща обикновено стават бавно. Затова са склонни да изчакат, колкото време е нужно. Вярват, че накрая нещата винаги се подреждат. Стига да си готов, когато настъпи моментът.

3. Козирозите са аналитични

Те мразят, когато трябва да действат прибързано. Обичат да анализират. Да разгледат ситуацията от всички ъгли. Да премислят всички възможни варианти. И какъв ще е изходът от тях. И чак тогава да вземат решение.

4. Козирозите са практични

Те първо се допитват до разума. После дават думата и на чувствата. Опитват се да стъпват здраво по земята и да не летят в облаците. Освен когато не са си взели парапланер.

5. Козирозите са организирани

Те умеят да планират задачите си и да си поставят приоритети. Обичат да оползотворяват максимално дните си. А понякога и нощите си. Винаги са заети с нещо. И знаят точно защо. Това им носи усещане за енергия и живот.

6. Козирозите са дисциплинирани

Когато си поставят дадена цел, те й се посвещават. Правят, каквото е необходимо. Не се оплакват. Не си търсят извинения. Не „клинчат”. Не се опитват да минат между капките. Предизвикателствата само ги мотивират. И ги карат да бъдат още по-дисциплинирани. Защото знаят, че с постоянство и хъс се постига всичко.

7. Козирозите са самостоятелни

Те не обичат друг да им се меси в нещата. Не обичат съвети, които не са поискали. Искат сами да решават кое е най-добро за тях. Защото знаят, че никой не може да види света през твоите очи.

8. Козирозите са иноватори

Те са генератори на идеи. Винаги успяват да са гребена на вълната. Виждането им е оригинално. Създадени са да развиват проекти и да откриват пазарни ниши. Създадени са да създават нещо ново.

9. Козирозите обичат да доминират

Това е, защото знаят, че обикновено са по-подготвени от останалите. Че имат по-ясна визия. А често – и повече умения. Затова, не им се сърдете, а им се доверете.

10. Козирозите са родени лидери

Те лесно увличат хората. Лесно успяват да запалят ентусиазма им. Когато са начело на екип, неусетно превръщат преследването на общата цел във верую за всеки един. Създават усещане за общност, за принадлежност. За близост.

11. Козирозите са студени отвън, но топли отвътре

Те не са свикнали да дават израз на чувствата си. На пръв поглед са по-скоро прагматични, отколкото романтични. Но това е само на повърхността. Всъщност, Козирозите са горещи и страстни натури, които са готови да пламнат за миг... с подходящия човек и в подходящата ситуация...

12. Козирозите се раздават

Макар трудно да създават приятелства, те са готови на всичко за своите приятели! Биха споделили с тях всичко, което имат. Биха преживели с тях тяхната болка. Биха водили техните битки. Просто... Козирозите знаят какво значи истински приятел.

13. Козирозите са злопаметни

Ако веднъж предадете доверието им, не разчитайте отново да ви повярват. Ще влезете в „черния им списък” завинаги. И колкото и да се опитвате да спечелите отново близостта им, няма да успеете. Козирозите вярват, че доверието е като огледалото – веднъж счупи ли се, връщане назад няма.

14. Козирозите мразят лицемерието

Те биха направили всичко, за да успеят, но не и да „играят игрички”. Вярват, че човек трябва да казва това, което мисли, защото така за всички би било по-лесно. Но истината е, че именно заради това често никак не им е лесно. Хората рядко са готови да чуят истината, дори когато твърдят, че го искат. Въпреки това Козирозите не биха я скрили. Просто са такива.

15. Козирозите имат нужда да остават насаме със себе си

Това им помага да успокоят будния си ум. Да подредят мислите си. Да презаредят батериите си. Затова, не им се сърдете. В такива моменти не бягат от вас. Бягат към себе си.

И накрая нещо, с което искам да поздравя всички представители на тази зодия!

С годините Козирозите само стават:

- по-привлекателни

- по-сексапилни

- по-мъдри

- по-силни

- по-опитни

- по-... СЕБЕ СИ!

ВЕЗБЕНАТА ПИСМЕННОСТ

ВЕЗБЕНАТА ПИСМЕННОСТ

Борис Николов

У българския народ има едно древно изкуство - бродиране с цветни коприни върху тъкани, пак от коприна; бродиране на блузи, пояси, ръкави, елечета, ризи, които се дават за спомен на любим човек - при годеж, сватби, кръщенета, имени дни и други празници. Тук творецът е влагал най-голяма любов и умение. Направял е най-хубавото, на което е бил способен, предавал е най-хубавото, което има в себе си. То е прегръдка, целувка... Такива образци в българския народ има безброй много, везба - навсякъде. Туй е било най-любимото занимание на жените. Това са чудни плетеници - везби, шевици, където ръката на майстора, водена от любовта и въображението, е създала прекрасни образци. Това е женско изкуство. Но в това изкуство е скрито друго, много рядко явление - "шепота на душата" - говор на душа с душа.

Преди много години старата игуменка на женския манастир в Габрово ми показваше везби. Такива тя имаше много, събирани години от народа, и ги пазеше свято в една ракла. Тази монахиня се казваше баба Елисавета ( или София, не помня много добре името й). Тогава,още ученик, аз събирах народни умотворения. Седнем до софрата на трикраки столчета, покрие баба Елисавета с чиста, бяла кърпа и разгърне отгоре риза със сложна везба. И ми покаже във везбата: "Синко, я погледни, не виждаш ли тука буква?" Тогава аз изучавах и старите азбуки - глаголицата и кирилицата. И виждах в сложната плетеница наистина - буква! А до нея - друга, и друга... Тя туря ръката си на буквите, мести я по-везбата и чете... Получава се дума - благословия, добро пожелание. Буквите са от старинната азбука - глаголицата: те имат прилика с буквите от древните източни азбуки - индуски, китайски, японски, египетски, персийски. Глаголицата е дадена още от петия век от готския епископ Улфила, който е живял в Мизия, в Никополис - ад - Иструм...

Като ми показваше баба Елисавета буквите с ръка, аз наистина ги различавах в плетениците; като ги свързваше с думи, те оживяваха и се явяваше малка молитва, благословение или благопожелание. Ето каква писменност се крие в народното изкуство - много древно, от незапомнени времена. А може би в това изкуство са скрити някои данни за историята на този народ, не знам. Това беше много отдавна.

Но игуменката баба Елисавета, като туряше ръка на буквите, появаше да ги пее понякога. От къде вземаше тези мелодии? Ех... От живота преди векове... Като ги слушаш тръпки те побиват. Пък и какъв глас имаше тя! Беше глас като зряло жито. Пееше със затворени очи, като че гледаше в другия свят... Много гласове се чуваха в тези мелодии. Очидваше ме от къде ги изваждаше баба Елисавета. Тури ръка на буквата, затвори очи и пее...

Всички изкуства, каквито и да са, са език на космическите човечества. Човечествата във Всемира винаги са общували, общуват и сега. Ами - това е смисълът на изкуството, то не е лично. Вдъхновението иде от целия Всемир, безброй много човечества живеят и техният живот се изявява чрез изкуствата.Тъй и ние го познаваме тук, на Земята. Душата знае космическия език, преживява го, дава му израз по хиляди начини - в творчеството. Чрез мисъл, рисунък, песен, везба, поезия, танц...

Сега трябва да кажа няколко думи за малкия девичски манастир в Габрово, който се намираше в средата на града, край река Янтра. Това беше чудна градина! Черквичката, камбанарийката с хубавото звънче, което всички познаваха и обичаха ("Калугерките звънят", тъй казваха в града); то отекваше в душите на всички, млади и стари, като молитва и им даваше сила и надежда. Щом го чуят, домакините ще се прекръстят, ще кажат: "Калугерките!" И всички знаят, че от там всякога може да дойде помощ в нужда. Калугерките не бяха много, но поддържаха идеален ред и чистота в манастирчето. Градинката - малък парк - изобилстваше с цветя и плодни дръвчета. Нямаше никъде другате такива цветя! Комуто и да станеше нужда за цветя по разни случаи, по разни тържества - годежи, венчавки, кръщенета, именни и рожденни дни, пътуване до Божи гроб или посрещане, трябват ли цветя - "Калугерките!"

На някоя малда домакиня, още неопитна в сложната домакинска работа, й трябва съвет - "Калугерките." Яви се нужда да се помогне при раждане или при болен, да се гледат малки деца докато родителите са заети - "Калугерките."Тя винаги се отзоваваха; дойдат тихо, скромно, незабелязано, свършат работата си и си отидат. Калугерките съхраняваха опита на много поколения преди тях. Този опит беше сила, на него можеше да се разчита. И младата домакиня, пък и възрастната, имаха надежда - "Калугерките"! Те бяха опора, имаха лек за всичко. Какъв народ е минал през тези скромни килийки! То беше като древно злато, скрито там за крайна нужда. Всички го знаеха и разчитаха на него - "Калугерките"...

Всеки ден в малката черквичка се отслужваше служба. А как пък пееха! Служеше стария поп Иван. А псалтът, дядо Дянко, имаше глас, който като че идеше от бездната или от небесните висини...

Велико изкуство се иска, за да поддържаш в сърцата на хората хубавите чувства. Това е възпитание. Тъй се поддържат добродетелите в живота.Тогава човек върви със стройна, благородна стъпка и работи за благото на всички. Тук трябват работници, и то какви! Избрани! За тях Христос казва: "Вие сте солта на Земята."

Отминаха хубавите времена. Но остана споменът в душите и благодарността - "Калугерките"... Сега вече малцина могат да си спомнят това. Но доброто не се губи! То ще се възроди в нови форми, още по - прекрасни. Да благодарим за онова, което е направено. То е основният камък, на него почиват добродетелите, любовта към всичко прекрасно. Тя е заложена в душите ни и ще принесе плод многоценен на времето си.

Кой е Княз Ото фон Бисмарк

Кой е Княз Ото фон Бисмарк -   германски канцлер и дипломат

Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен - известен и с прозвището „Железният канцлер“

“На Балканите трябва да гори огън, за да може Германия да топли ръцете си“ това казва Бисмарк. (Председател на Берлинския конгрес от 1878 г.) Иначе е безразличен, презрителен към съдбата на „конекрадците” край Долния Дунав.

Замислих се за ролята на Великите сили в историята на малките колониални държави и най-вече за ролята на великите личности. В периоди на Германофилия у нас често сме превъзнасяли Бисмарк, с това че ни е нарекъл "Прусаците на Балканите". (чудя се трябва ли да се гордеем с това) Но ролята му за нас е достатъчно пагубна , видно не само от първите му изявления на Берлинския конгрес и най-вече съдействието му за отмяна на Сан Стефанския договор. Това е причината за водене на постоянни войни на България със всички съседи за национално обединение през следващите 60 години (наречени от мен години на Германофилия).

Ото фон Бисмарк след жестокото  потушаване на Априлското въстание от 1876 г. чудесно партнира в политическия си цинизъм към пострадалите българи на английския премиер-министър, лорд Дизраели Биконсфийлд. Стопанинът на „Даунинг стрийт” № 10 казва за закланите от башибозука и аскера  българи: „Какво са 12 000 избити българи пред нашите чудесни отношения с Османската империя!?”

„Аз не бих пожертвал живота на нито един германски гренадир за овцекрадците от долното течение на Дунав!” казва Бисмарк

Някои историци в духа на новите политически обстоятелства се опитват да изкарат Бисмарк едва ли не спасител на България, че на Берлинския конгрес е  защитавал нашата кауза повече от руските дипломати. Истината е, че той казва следното за създадената след пет века на робство, българската държава:: "Когато решихме да свикаме конгреса през 1878 година, ние съвсем нямахме предвид интересите на България, а се ръководехме изключително от нашите интереси, на Германия. За Германия няма абсолютно никакво значение дали България ще е малка или голяма !

Малко известно е и ролята на Бисмарк (времето на Втория Райх ) за колониалното разделяне на Африка . Преди 130 години няколко колониални държави си поделят Африка - с помощта на една карта и на линийка и пергел. Това се случва през 1885 година отново в Берлин с председателство на Бисмарк , в рамките на така наречената "Конференция за Конго". Чрез тази конференция се залагат основите на редица бъдещи проблеми между етносите в Африка най-големия от които между групите хуту и тутси в Руанда довело до ужасяващия геноцид през 1994 година, когато бяха избити близо един милион души.

В друг такъв договор 1916 между Великите сили Сайкс-Пико бяха заложени конфликтите на които сме свидетели днес в Сирия, Ирак, Саудитска Арабия, Йемен , преди време Палестина, Израел Ливан, Египет (страните в Близкия Изток)