Опус №11 Смисълът

Опус №11 Смисълът
 •
В разтопения 
от изгрева ден,
броят думи 
не е от 
значение. 
От значение 
е смисълът. 
Понякога 
обаче, 
липсата 
на смисъл 
също крие 
смисъл... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Поетът

Поетът
 •
е осъден 
да събира 
разпилени 
думи 
и разплакани 
тишини 
в шепичка 
живот. 
В капчица 
поезия... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Опус 10 Равносметка

Опус 10 Равносметка
 •
Когато в битките
с вятърни мелници,
болките и сълзите 
ни пречистят.
До няколко щриха.
Когато узреем 
за откровение,
прошка и стих. 
Тогава сме готови 
за равносметка. 
Пред себе си
Голи и истински.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Опус №9 Залез

Опус №9 Залез
 •
За да усетиш залеза,
позволи му да те вземе.
Като докосване 
пробягало в щрих, 
написало се в стих.
Тогава залеза е пътуване. 
В себе си. Надълбоко.
Опияняващ миг безвремие.
Поезия написана с любов. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Труден за обичане

Труден за обичане
 •
Страховете и бодлите 
ме правят труден 
за обичане. 
Когато късам 
тишините на срички, 
се уча на отричане. 
И на обичане.
Измислям си дъжд. 
И ми се мълчи...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Риторичен въпрос

Риторичен въпрос 
 •
Стихът става 
риторичен въпрос, 
когато те събуди 
за да го напишеш. 
Тогава бялото 
на хартията 
и петното от мастило
му дават полет... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Опус №8 Душата

Опус №8 Душата
 •
Годините 
на битието
разсъбличаха
всичките ми ризи. 
Една по една. 
Една след друга.

Остана цяла 
единствено 
душата ми гола.
Прегърнала шепа 
разплакани тишини
в синьото 
в очите на дете.

Сега стои
моята душа
само
по стих.
Натежала 
от разпятия, 
възкресения 
и многоточия...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Опасни занимания

Опасни занимания
 • 
Четенето 
и писането 
на книги 
са опасни 
занимания.
Последствията 
са абсурдно
непредвидими
и непредсказуеми...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Опус №7 Фрагмент

Опус №7 Фрагмент
 •
Откраднах си парченце време. 
Скрих го в една отронена сълза. 
В която събрах душата си. 
И се прочетох. В очите на врабче...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ®•Ⓥ

Април

Април
 •
Рохка земя, 
разлистено кълнче.
Южнякът гали 
с ласкави длани
капчиците пролет.
Топъл, цветен, 
дъждовен, слънчев, 
намигащ, стоплящ.
Април ражда живот...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Онова усещане

Онова усещане
 •
Онова усещане, 
че те боли 
когато пишеш, 
когато прощаваш,
когато се губиш
и се намираш 
в една любов.
Ти дава смисъла.
Да се напишеш...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Опус №6 Метафора

Опус №6 Метафора
 •
Стихът превръща те в метафора, 
на която даваш душата си.
В замяна от нея вземаш си 
страстта на думите, чийто атоми 
просто събличат те до любов...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Опус №5 Интимно

Опус №5 Интимно 
 •
Нямаше нужда от думи.
Когато отрони се сълза,
взриви се тишината,
докосна струна. 
До невъзможност
потъна надълбоко.
В облото на душата 
една шепа безвремие.
Тогава роди се щрих. 
Порасна до стих. 
Съблече раните 
и белезите.
И остана по любов...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Опус №4 Стихът 2

Опус №4 Стихът 2
 •
Когато усети, 
че му е време,
стихът си идва сам,
подрежда думи,
бродира щрихи 
и слага многоточия.
Пише, рисува, моли
създава, руши, смее се
плаче, заповядва...

Когато почувства,
усещане за лювов,
стихът идва си сам,
казва обичам те
и притихва в очите. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Опус №3 Стихът

Опус №3 Стихът...
 •
Стихът в очите ми 
рисува разпятие. 
Болка и любов. 
Дори тишината 
в себе си го усеща 
и съблича от думите 
раните и белезите 
в облото на душата... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Опус 2 Тишина

Опус №2 Тишина 
 •
Тишината е състояние. 
Докосва и събира в шепа 
всички истински неща. 
Когато думите онемяват, 
изгубени в своята излишност. 
Тишината остава по себе си.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Опус 1 безвремие

Опус 1 безвремие
 •
Когато грапавините 
натежали в сърцето ми, 
като лумнали въглени
пият онемели сълзи, 
всичките думички и ноти
в мъжките ми длани жадно 
раждат щрихи, топлостишия
и слънчевите зайчета 
рисуват теб, само теб... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

За да не се загубя

За да не се загубя
 •
Когато думите
злорадо
ме отричат
по пътя към
вятърните мелници,
тогава протягам
гореща длан,
пълна с ветрове
над стените
на страха.
За да хвана
сърцето си.
И душата си. 
В парченце 
поезия.
Просто не искам
да се загубя. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Фрагмент от битието

Фрагмент от битието
 •
Когато стихът 
се препъне в мен, 
сълзата го дописва, 
простила на сърцето
с мълчание. Просто 
две шепи тишини 
написани с любов. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

7

седем 
 •
седем свята 
в седем живота 
пребродих 
докато те намеря

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Импресия

Импресия 
 •
Не е важна целта. 
Важен е смисълът.
Пътя, посоката 
и познанието... 
_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Битие

Битие 
 •
Няколко щриха, 
дълги колкото 
въскресение.
В две думи любов. 
Една сълза, 
шепа тишини
и хвърлен камък 
по гарван, 
който крещи: 
Разпни го. 
Едно сърце 
разпозна Битието. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

† Христос Воскресе!

† Христос Воскресе! 

Любов е
 •
просто 
да дадеш 
себе си 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Възкресение

Възкресение
 •
Разпятието 
и Изкуплението 
са състояния 
на Възкресението.
И Безсмъртието. 
Когато пораснал 
до Прошка 
съблечеш всички 
ризи и измерения
и останеш по Любов. 
Просто отдал себе си...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Разпети петък

Разпети петък 
 •
Когато познанието, 
безцеремонно натикано 
в Махалото на Фуко, 
тежи от метафори, 
кръстопътища и въпроси, 
тогава сълзата, спънала се 
до рана по ръба на болката 
и простила на Кръста 
за Разпятието, 
боли до невъзможност. 
От Любов към човеците. 
В един Разпети петък...† 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Усещане за поезия

Усещане за поезия
 • 
Всичко, което искам да напиша
трябва да бъде една кратка метафора. 
Само няколко щриха музика.

Защото усещането за поезия е някъде там.
Между думите, тишините, многоточията и нотите.
Отвъд сетивата. В света на ангелите.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Пътища

Пътища
 •
Когато многоточията 
просто рисуват копнежи 
и думите смислено мълчат, 
няколко накъсани щриха 
пишат посоките в пътища. 
Пътищата към теб... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Топлостишие

Топлостишие
 •
Само топлостишие 
написано за теб, 
може просто времето 
да стопли с любов. 
В шепичка лято.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Щрихи по никое време.

Щрихи по никое време.
 •
Случват се единствено 
по изгрев. Или по залез. 
Когато времето спира 
да си изпуши цигарата. 
И да напише смисъла. 
Да измълчи очертанията. 
В които да изгубиш себе си. 
За да намериш душата си...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Светоусещане за Поезия

Светоусещане за Поезия
 •
Между писането и графоманията, има тънка линия. Дебни линията, за да се самоуважаваш. Николай Луканов 
„Навярно истинска е поезията, в която откриваш себе си от пръв прочит...” Мария Лалева

Има хора, които просто са изтъкани от поезия... Хора за които поезията е просто живот. Едни са постигнали богат вътрешен мир, други- богата вътрешна война... Уважавам повече другите, поетите. Талантливите моливчета.
Не се научаваш да пишеш поезия. Или е в теб или не. Да имаш невъзможната представа за божественост. 

Обичам простичките и кратички нещица, обожавам метафорите и провокацията на разни усещания в стихчетата. 
Стихът- това са думи,които те шибват през лицето като камшик,разбъркват ти бурмите и те оставят после да си ги подреждаш сам. Колкото време е нужно.
Когато четеш поезия, тя трябва да те отнася в други измерения и да те кара да забравиш за света. Измерения, в които сякаш времето спира. Измерения, в които преставаш да дишаш и улавяш само пулса на сърцето си, които те оставят без дъх от поезия. Защото поезията е езика на ангелите, език, който е отвъд думите...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®•Ⓥ

Интимно без думи

Интимно без думи
 •
Когато думите останат без думи, 
тогава душата, броила белезите 
и капките тишини носи кръста, 
с който една сълза ще напише 
в сърцето: Обичам...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ