Любовта

Любовта
 •
Любовта притежава 
времето и нотите, 
измисля си поезия, 
огнени изгреви 
и горещи залези. 
Гола и истинска, 
с вкус на лято... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Да погледнеш отвъд

Да погледнеш отвъд
 •
Да погледнеш отвъд.
Думите. И тишините.
Прошките. Вините.
И сълзите онемели.
За да видиш крилата
на птиците и поезията 
на поетите. И песента.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Път и посока

Път и посока 
 •
Когато поезията е път, 
съвършенството състояние, 
и всеки мах на времето
написва октава любов,
а по облото на думите 
тишините спъват се онемели,
тогава посоката има смисъл... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

По залез

По залез 
 •
В страстта на тишините 
по извивките на залеза, 
когато липсата на думи 
те пази от вятъра, 
в една запалена цигара 
има толкова много магия, 
колкото може да побере 
отронена капчица поезия...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Стих

В стих 
 •
можеш 
да скриеш 
душата си. 
Няколко 
щриха, 
стъписани от 
мелодия. 
И сълза, 
онемяла 
от поезия... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Дисекция на битието

Дисекция на битието 
 •
Живеем по острието 
на забързано време. 
Падаме. Ставаме. 
Превързваме рани. 
Закърпваме души. 
И продължаваме нататък. 
До следващият мах, написан 
от онова Махало на Фуко... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Състояния

Състояния
 •
Когато от умора цигарата 
къса тишините на срички 
и брои ударите на сърцето, 
тогава измислям си дъжд 
и слушам разстоянията в мен 
Тогава пулса ми рисува 
крила, състояния и щрихи.

Щрихите, които си мислят,
че са стихове, пишат се сами
по грапавините на пулса,
жадни за посока и за безвремие.
Пишат и мен. И мислят 
себе си за поезия...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Размисли по никое време

Размисли по никое време
 •
Винаги зад една дума 
стои парченце тишина.
Винаги зад един стих 
и зад една метафора 
стои буря от чувства, 
усещания и белези. 
За да напише света ти. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Докосване

Докосване 
 •
Докосването  докосва
с онова  усещане,
когато някой те разбира.
Тогава тихичко се губи 
в нежността на сълзата.
И думите оставят спомена
от усещането за докосване. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

По ръба на пулса

По ръба на пулса 
 •
По ръба на невъзможното,
когато лятото узрява,
а думите задъхано мълчат,
тогава усещането, че те има,
оставя тишините без дъх.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Краткостишие

Краткостишие
 •
Сърцето и лятото.
Те единствени знаят 
какво правят.
Усещат щастието.
В полета на птиците... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Полет

Полет
 •
За да полетиш 
ти трябва любов 
и крила. И копнеж.
Всеки мах да брои 
ударите на сърцето.
И белезите в душата. 
И капчица поезия 
да напише пулса...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Усещане

Усещане
 •
Чувство
изречено 
навреме, 
може да 
означава 
целия свят 
за някого. 
А за мен 
остава само 
усещането 
за обичане.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Криле

Криле
 •
Натежали от отговори, 
посоки, разпятия и дъжд, 
крилете ми преследват 
усещането за изгрев.
За да ме намерят...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Уча се да обичам

Уча се да обичам
 •
Когато тишината 
е грапава до мълчание
и запалената цигара,
разплакана до лудост
натежава от лято,
тогава думите в 
парченцето поезия
знаят отговора. 
Уча се да обичам. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Лято

Лято 
 •
колкото да си откъснеш
парченце небе, късче лудост 
и едно моливче поезия. 
И да ги напълниш с любов... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Етюд за лято и любов

Етюд за лято и любов
 •
В юли едно разкошно лято 
иска греха ти и ти стоиш 
само на сълза разстояние 
като шепот от приказка,
когато тишината в мен, 
иска с теб да се люби... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Летен етюд

Летен етюд 
 •
Сънищата, изсънувани призори. 
Усещането, скрито зад думите 
в тишините на горещото лято. 
Душата на юли зрее в летен етюд 
върху жарава за нестинари. 
Събира дъжда в мидена черупка. 
И нарежда думите в летен стих... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Рок балада

Рок балада
 •
Капчици грях пеят 
по струните на рока. 
Натежал стихът боли
по грапавините
на китарата. 
Няколко тежки акорда 
отронват сълза, 
стихия и мощ. 
Тогава...
Рокът е любов.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ