Състояния
•
Когато от умора цигарата
къса тишините на срички
и брои ударите на сърцето,
тогава измислям си дъжд
и слушам разстоянията в мен
Тогава пулса ми рисува
крила, състояния и щрихи.
Щрихите, които си мислят,
че са стихове, пишат се сами
по грапавините на пулса,
жадни за посока и за безвремие.
Пишат и мен. И мислят
себе си за поезия...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар