Размисли по никое време
понеделник, 2 юли 2018 г.
Онзи стих
Онзи стих
•
живее някъде там.
В точката.
Или в многоточието.
Или в запетаята.
Драснат. И недописан.
От любов.
Просто като щрих.
По-вълшебен дори
и от приказка.
В едно парченце
поезия...
© Ванко Българионъ Николов©
°
®
•
Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар