Тишина

Тишина 
 •
Толкова е тихо 
в мен. 
Измислих си 
дъжд и есен. 
Малък огън. 
Приказка и саксофон. 
Тишина, пееща 
любов в няколко ноти. 
Разплакана нощ, 
опознаваща душата ми. 
Това е. Тихо е. 
Като вятър. 
Тихо е в мен... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Огнено

Огнено
 •
Насъбрало ми се е
едно такова. Огнено.
Парещо, тръпнещо. Диво. 
Тогава докосва ме огън.
По нестинарски.
Като страст и съдба.
Горящо, бурно. Лудо.
Сливащо, обичащо. Огнено...
Тогава ми е тихо, много тихо.
Душата ми плаче. Запалена... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Ноември си тръгва

Ноември си тръгва
 •
Ноември неохотно си тръгва.
Натежал от есен, побелял до зима.
Ноември неохотно си тръгва. Тъжен.
И кръстопътя тръгва в път.
Оставил ни само парченце поезия. 
Бели тайни. И късче любов...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Поезия

Поезия
 •
Не се научаваш 
да пишеш поезия. 
Трябва да я имаш. 
Тук, отляво.
В сърцето. 
И в усещането
за любов.
Където натежала, 
любовта 
ще те превърне 
в стих. 
Тогава в две очи, 
онемели от поезия
ще спре времето...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Етюд за битие

Етюд за битие
 •
Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия. 
Тогава сам си си глутница
А ти болиш, обичаш 
и живееш. Жадно... 
_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Усещане за сълза

Усещане за сълза
 •
Усещаш ли 
как натежава 
тишината, 
как дращи 
грапавата ú 
повърхност, 
когато сърцето 
отрони онемяла
от обичане сълза?

Усещаш ли
как диша 
тишината
когато сълзата 
боли 
от любов?
Усещаш ли?
Сълзата. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Смисълът

Смисълът 
 •
на стиха се лута 
по грапавините 
на парченца самоирония. 
Няма мост над реката. 
Няма шепот на дъжд и листа. 
И птици над хълмовете.
Когато недоизказаните
неща загатнато бодат 
неизречените думи. 
Само смисълът тежи...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ