Размисли по никое време
петък, 30 ноември 2018 г.
Тишина
Тишина
•
Толкова е тихо
в мен.
Измислих си
дъжд и есен.
Малък огън.
Приказка и саксофон.
Тишина, пееща
любов в няколко ноти.
Разплакана нощ,
опознаваща душата ми.
Това е. Тихо е.
Като вятър.
Тихо е в мен
...
©
Ванко Българионъ Николов
©
°
®
•
Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар