Размисли по никое време
събота, 17 ноември 2018 г.
Без заглавие
Без заглавие
•
Когато разплакани,
тишините в мен
търсят стряха
в кафявото на твоите очи,
тогава хвани ме за ръка,
да усетя сърцето си.
И ме обичай.
Въпреки и заради
бодлите ми ме обичай.
И заради този стих
...
©
Ванко Българионъ Николов
©
°
®
•
Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар