Етюд за зима
•
В ръце, пълни с усещания
за стоплени снегостишия
намирам си стряха и огнище.
За да мога там да приютя
всички парченца обичане.
Тогава всички щрихи и думи,
онемели от излишност,
ще нарисуват моят снежен стих.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар