Вълк

Вълк
 •
Дълбоко в сенките
на призрачната гора
отеква стон. И зов. 
Грапав вълчи вой.
Изгаряща болка. 
Тогава мистична,
тишината 
настръхва в здрача.
Усещане. За сила,
откровение и съдба.
Вълчите очи горят.
Когато Вълкът обича 
своята луна... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ