Време

Време 
 ●
Времето в което 
намираш смисъла 
на парченцето поезия 
просто е дълго или 
безумно кратко, 
колкото цял живот... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Любов

Любов
 ●
Острите камъчета
се изглаждат
само с любов.
Поезия се пише 
само с любов.
Когато любовта е
с мирис на жена.
Гола и истинска,
с вкус на лято. 
Когато времето 
се изнизва като 
многоточие,
тогава любовта 
се живее като 
в приказка...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Чаша поезия

Чаша поезия 
 ●
пия те. 
Пия те така, 
както се пие 
обичане. 
Много жадно. 
много бавно. 
Пия те кротко. 
На големи глътки. 
С обичане... 


_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Слагам в ред хаоса в мен

Слагам в ред хаоса в мен 
  ●
за да си оставя само 
парченце поезия 
и капка човещина. 
Всичко друго изхвърлям. 
Това е моят избор. 
Така ще се уча да живея. 
По човешки. С любов... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Когато ми е тихо, много тихо

Когато ми е тихо, много тихо  
●
до вик, уча се на поезия.
Тогава тишините в мен, 
пораснали до любов,  
настръхват до разпятие
и стават теменужено-топли.  
Когато ми е тихо, много тихо,
отронвам се в онемяла сълза
и пиша съдбата си на странник… 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●} 

Ноктюрно

Ноктюрно
●
Когато усещането натежава 
в раните, прошките и лудостите, 
тогава белезите и ръбчетата
в едно парченце поезия пазят
спомена за стъпките на Исус… 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Лятно утро

Лятно утро 
 ●
Лятото си е 
откъснало 
щипка време 
и късче сладка 
зрялост. 
И един изгрев, 
онемял от поезия... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Смисълът

Смисълът
 ●
Когато посоката
натежи с мисъл,
а надеждата
стане посока,
тогава Пътят
има смисъл... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Стихът като етюд

Стихът като етюд 
 ●
Винаги зад един стих 
стои една метафора, 
притисната от думи
и стъписана от тишини.
Тогава камъчетата 
в обувките събират 
времето с безвремие 
и усмихват сълзите ми. 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Съдбата

Съдбата 
 ●
е в ъгъла 
на лятото, 
където линията 
е тънък щрих, 
който стига 
да нарисуваш 
метафората, 
наречена живот... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}