Поезия

Честит празник колеги! Честит Празник на Поезията и Музиката! Честит Празник на хората, които просто са изтъкани от поезия и музика!
Пожелавам ви достатъчно вдъхновения и творчески успехи!

Поезия
 ●
Поезията е в дивото в нас,
което ни изяжда отвътре.
Поезията е силата на вълка,
който ни носи свободата.
А поетът става звезда
когато запали цигара!
Тогава в октомври есента
просто разплаква от поезия.
И денят разсъмва отново...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Някъде, в някого, в нещо...

Някъде, в някого, в нещо...
 ●
Когато времето тръгне
по ръба на тишината.
Тогава стихът търси себе си.
Някъде, в някого, в нещо...
За да намери парченцето
изкупление, наречено любов.
В усещането за поезия...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Мълчание

Мълчание
 ●
Когато мълчанието,
в което узрява есента,
говори, винаги те
разбират погрешно.
И точно тогава отново
се скриваш в мълчанието...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Само Аз

Само Аз
 ●
От недосънуваните изгреви.
До самотните цигари.
От недописаните стихове.
До неизречените истини.
От разпятието. До любовта.
Това съм аз. Само Аз...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Есенен дъжд

Есенен дъжд
 ●
Дъждът не пише стихове.
Дъждът е стих. Оня стих,
от капчици любов онемял,
който събираш в очите
и му даваш лято в есента.
И две шепи музика.
Когато песента му
те прегръща в себе си.
И става тихо в сърцето.
Тихо, мокро и чисто...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Теореми

Теореми
 ●
Битието
не решава
теореми.
Битието
създава
теореми.
И следствия.
Хипотези
по съвест...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Есенни залези

Есенните залези
 ●
Залезите си имат
своите небета,
където шетат
птиците.
И от там
врабчетата есенно
обичат да ни се смеят,
а тишините в нас
стоплят с дъх.
Когато двама
просто по усещане
си мълчат и се обичат.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Поетична импресия

Поетична импресия
 ●
"Музиката не е в нотите,
а в тишината между тях."
Волфганг Амадеус Моцарт
●
Поезията не е
в думите,
а в тишините
между тях.
Когато станат
твърде
много думи
в този стих,
но няма нито
една излишна,
тогава
всяка дума
е поезия
по струните
на цигулката
на Моцарт.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}