Размисли по никое време

ЗА ПАНТЮРКИЗЪМА ИЛИ НЕГОВАТА РОДИНА

В началото на 20 в., сред различни „руски” интелектуалци от татараски произход, най-ярък от които е Валидов (Зеки Валиди Тоган) се зараждат и първите идеи на пантюркизма, като движение за обединение на всички тюрки в една държава. От Татария, кълновете му поникват сред интелектуалните среди на младотурците в разлагащата се Османска Империя.
Опитите за създаване на „булгарско” самосъзнание преди всичко са свързани с личностите на бащата и синът Багаудин и Гайнан (Сардар) Ваисови и основаното от тях милленаристко движение (движение на избавлението), наречено още „ваисовского движение”. Издигнатите от тях идеи и деятелността на самата организация не получават поддръжка сред широките слоеве на татарското общество, независимо от привидното благородство на провозгласените цели. Ваисов иска въстановяване на „мюсюлманската държава Булгар”.

През 1980-1990 г. идеите на Б. и Г.Ваисови се възприемат и силно митологизират от последователите им в движението „Булгар Ал-Джадид”, или т.нар. „булгаристи”.

Основният спор е за произхода на съвр.татарски народ, за връзките му с останалите тюркски народности самоопределящи са като татари. Но най-силен е въпроса за предците, от къде произлизат съвр. тюркоезични жители на Татарската република, от по-стария пласт на волжките българи, или са резултата на по-нова етногенеза, започнала в периода на монголското завладяване и Златната орда.

Булгаристите са склонни да умаловажат, игнорират и зачеркнат изцяло златноорденския преиод, който на практита е основен във формирането на националното съзнание, за сметка на ранносредновековния волжкобългарски период. Това което остро касае нас, българите е че булгаристите акцентуират, върху изначалната тюркоезичност на волжките българи и на прабългарите като цяло, като преки потомци на атиловите хуни. Те обсебват прабългарският произход, в ущърб на историческата истина и в ущърба на Българската кауза като цяло! Техните идеи се популяризират в България, най-вече от писатели, журналисти, или просто от хора “патриоти”, лишени от елементарна историческа подготовка, но с хъс идеологизиращи историята, хора на които се привиждат милиони българи по света, като тази цифра достигна фантастичната стойност от 40 000 000 българи?!! В това отношение, някои безотговорни весникари се самозабравиха. Появяват се съобщения че населението на Татарстан е провело референдум за промяна на името си – на Булгаристан. А всъщност става дума за референдума проведен в бившата Татарска АССР, за самоопределянето и като суверенна република, член на Руската федерация. Друг наш вестник (Народен будител, бр.3, 1998 г.) твърди че башкирите били българи. Забравя се факта че башкирите никога не са влизали в състава на Волжка България и имат доста по-изразена монголоидност от останалите поволжки тюркски народности, съизмерима с тази на казахите.
1. Булгаро-татарска теория. Започва да се оформя през 20-те години на 20 в., под влияние на сталинските схващания за автохтонността на народите в СССР и стадиалното развитие на езика, залегнали във вече отхвърлените концепции на Н.Мар. Според нея, волжките българи, които са тюркски народ, са в основата на съвр.казански татари. Волжките българи се оформят като народност през 7-8 в. Достигат апогея на културното си развитие в 10-12 в., след приема на исляма. Златната Орда, последвалия я период на Казанското ханство и Руското владичество, не оказват почти никакво влияние върху тях. Княжествата на волжките българи, в Златната орда, се ползвали с широка автономия. С разпада на Ордата от Волжка България се оформили етносите на булгаро-буртасите, казано-булгарите, мишарите. Тази теория е наложена като официална под натиска на Сталин. Основни привърженици са: А.Халиков, М.Закиев, Г.Юсюпов, Т.Трофимова, Х.Гимади, А.Смирнов, Л.Заляй, Н.Калинин. Днес се защитава от „булгаристите” – Ф.Нурутдинов, Г.Халилов, а у нас, тяхната представителка Т.Ярулина, симпатизантите на възобновената „Българска орда”.

2. Татаро-монголска теория. Възниква в началото на 20 в. Нейните привърженици смятат че, Волжка България, няма отношение към сегашните татари. По време на Златната орда, населението е изтребено в голяма степен. Оцелелите се обособяват в покрайнините, съхраняват езическите си вярвания и дават начало на чувашите. Съвременните татари са кипчаки по-произход, използвани от монголите за ударни войскови формирования. Татарското самосъзнание започва да се формира в Златната орда, след 13-14 в., и в Руската империя, като татарин първоначално означава, потомък на завоевателите, а в последствие става сборно название на всички тюркоговорящи мюсюлмани от кипчакската езикова група, заменило по-старото понятие бесермен, басурман, означаващо тюркоезичен мюсюлманин. Чувашкият език, който е твърде различен от всички останали тюркски езици, е далечен потомък на по-старото волжкобългарско население. Основни представители са: Н.Ашмарин, В.Смолин, Р.Г.Фахрудинов, идеолога на пантюркизма – Зеки Валиди-Тоган, който до 1917 г. живее в Русия, под името Валидов, Р.Рахмати, чувашката историческа школа, башкирските историци и археолози.

Сблъсъкът между „булгаристите” и „татаристите” се разгоря особено след разпада на СССР и възстановяването на Татарската държавност, макар и в рамките на Руската федерация. До голяма степен той е политически, а не строго научен и отразява две тенденции в постсъветското татарско общество. Булгаристите, търсят своя „националистически мит” в славното минало, от който да черпят националното си самочувствие. Те фиксират древния период на Волжка България, тъй като понятието татари, по тенденциозната погрешна инерция, продължава да се свързва с низкокултурни, завоеватели, по думите на Г.Халилов. До голяма степен те приличат на македонистите от Скопие, които също търсят своя „националистически мит” в антична Македония, за да скъсат с българското си наследство.

Татаристите са по-прагматични, стоят на реалистични позиции. В етнонима татари те виждат, реалното самоназвание и самасъзнание на своя народ, като бъдещ притегателен център, за обединение на кипчакоговорящите тюркски народности от Поволжието, залагайки на общия златноорденски произход.

3. Тюрко-татарска теория. Нейните привърженици, търсят компромисно решение, между горните антагонистични теории. Те смятат че във формирането на тюрко-татарските корени, имат равен дял участие, етнокултурните традиции на І-вия Тюркски каганат, Хазария, Волжка България, Златната орда, Казанското ханство. Основен елемент е тюркския език, исляма, приемствеността в държавността, сходната битова култура. Но основен, ключов период, за татарската етногенеза се явявя златноорденското време, когато започва да се формира националното самосъзнание. Основни представители са: Н.А.Баскаков, Ш.Ф.Мумедяров, Р.Кузеев, М.Усманов, Д.Исхаков, Г.Губайдулин, А.Каппелер, Н.Девлет, И.Л.Измайлов. /ИИ-СТСЭК/

Може да направим следния извод: И трите течения смятат волжките българи, респ. прабългарите за несъмнено тюркски народ, независимо, каква роля му отреждат в татарската етногенеза.

Така че, всяко безогледно, емоционално и безкритично популяризиране и приемане на „булгаристката” теория, което се наблюдава сред част от българската общественост, предимно лаици, интересуваща се от прабългарския проблем, води до циментиране и утвърждаване на тюркската теория за произхода на прабългарите. А това е в сериозен ущърб за всички които подкрепят новите схващания за източноиранския произход. От друга старана, популяризирането на татарските булгаристи, подхранва сърбо-македонистките твърдения че „бугари са татари” и пантюркистките претенции, които представят османските турци, като далечни наследници на прабългарите и легитимира турското завладяване през 14 в.

Оказва се че от „милионите волжки българи”, едва 200 човека в Казан се самоопределят като „булгары”. Основните цели на съвремените булгаристи е също възраждането на исляма, като основа на „булгарската” култура, връщане на арабицата, свободен достъп и изучаване на Корана. А до ислямския фундамунтализъм ги дели една крачка! След което следва…”Поволжка Чечения” !!!

Не знаех...

Не знаех, че и мъжете на 50
може така да ги боли от обичане.
Когато тичат подир мечти и копнежи.
Когато времето онемява и в тишина
саксофона тъжно изплаква,
тогава пресичат се разстояния.
И идва сълзата, притихнала
в късче сладка зрялост.
Светлина, много светлина
пари в настръхналата тишина.
Една сълза-любов събрала.
И топлина. Усещане. И шепот.
В стих и мистерия.
Мъжете на 50 ги боли
от докосналата ги нежност
на онази чувствена жена,
завела ги до Ада и обратно...
и оставила им само парченца
за кърпене на пропуканото
от илюзии грапаво сърце.
От болка, от докосване,
от грях. И от обич.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}^{® vn}₎

Размисли по никое време

понеделник, 10 ноември 2014 г.

ЗА ПАНТЮРКИЗЪМА ИЛИ НЕГОВАТА РОДИНА

Дом и любов

Диря от обичане

* * *

Фрагменти от интимности

понеделник, 19 август 2013 г.

неделя, 18 август 2013 г.

Кърпено сърце

Всичко за мен

Архив на блога

понеделник, 10 ноември 2014 г.