За Циганите

ЦИГАНИТЕ!

  “Циган”, по-точно “ци хан” е понятие на повече от 2 200 г. Най-древният известен извор, където то е използвано като етнически синоним на скитничество, чергарство, номадство, е старинна китайска хроника “Бей Ши”. Още от тогава циган, циганин освен като етнос се схваща и като специфичен начин на живот, който очевидно много харесва на някои протоиндуски демоси, настанили се в Европа и на Балканите. И сега циганството е по-скоро мироглед, начин на живот и устройство на битието, отколкото етническа идентификация. Този начин на живот включва:

 1. Леност, мързел, нагласа за неработене. През комунизма, когато имаше хиляди свободни работни места, циганите не ги заемаха. Протестиращите цигани никога не скандират “Искаме работа!”. Няма цигани, които да искат земя за обработване, тъй като този начин на живот отрича труда.

2. Егоизъм

3. Безотговорност към семейство, деца, родители, държава

4. Незачитане на институцията “собственост”

5. Живот по схемата “Ден за ден”, без оглед и грижи за бъдещето

6. Крадливост (най-характерна черта)

7. Лъжливост, измами, коварство

8. Свадливост, конфликтност, отмъстителност

9. Простотия и цинизъм

10. Специфична примитивна романтика

 11. Традиционна престъпност (около 80% от осъдените по българските затвори са от циганския етнос; и това е така не само в България)

 12. Страст към пари и особено към злато (прочутите златни накити и златни зъби на циганите и циганките)

13. Липса на хигиенни привички и навици

14. Силни афекти, емоционална инконтинентност

15. Нахалство, бруталност и др.

 Има и няколко мита, които битуват твърде отдавна и обикновено се поставят извън всякакво съмнение. Но те съвсем не са безспорни и според мен въобще не са верни.

 - Първият мит е, че циганите са бедни. Не е вярно. Всеки циганин има злато. Циганските булки се купуват за десетки хиляди левове. Почти всяка циганска къща има телевизор, видео, сателитна антена. Не са малко и циганските леки автомобили. Богатите цигани като процент не са по-малко от богатите българи. Само този, който не е виждал циганска сватба, цигански празници (Васильовден, Гергьовден и др.) и цигански погребения, може да счита циганите за бедни.

 - Вторият мит е, че циганите се нуждаят от помощ и грижи. Не е вярно. Поради манталитета си те не ги искат. За тях помощта няма нравствени стойности. Те се интересуват само от безвъзмездното получаване на пари или други материални неща (продукти, дрехи и др.) Схващат помощта, която получават, като успешно състояла се кражба от самото общество и се гордеят с нея. За сравнение при един българин получаването на социална помощ е и нравствен въпрос и обикновено повечето бедни българи се срамуват.

 - Третият мит гласи, че циганите имат същите личностни качества като българите. Не е вярно. Генетично и психологически циганският етнос е твърде различен от българите.

 - Според четвъртия мит циганите крадат, защото са принудени да крадат. “Крадем и ще крадем, защото сме гладни” казват самите цигани. Този мит също не е верен. Кражбата при циганите произхожда от самата им природа и е заложена в тях като традиционна форма на битие. Поради циганството си и най-ситият и най-богатият циганин не би се посвенил да открадне.
 В България циганите са над 60 автохтонни групи с характерни особености на битието си, със своя култура, обичаи и нрави. Не е прието да се женят извън своята група. Изповядват различни религии от исляма до различните протестански секти. Говорят на различни езици: български, турски, влашки и, разбира се, цигански в няколко диалекта. Най-известните цигански групи са: йерлии )отседнали), кърдараши (чергари), лингурари (копанари), бургуджии (правят бургии), урсари (мечкари), келдерари (калайджии), грастари (ловари) и др. Тази еклектична система от най-разнообразни капсуловани групи фактически започва да доминира, като успешно завзема и духовно-културното пространство на България.

 Как става това?

 Първопричината е известната българска толерантност, граничеща с примирение и мазохизъм. Факт е, че циганите се чувстват много добре в България.
Разбира се благодарение на управляващата банда от ГЕРБ и с тяхната протекция, както и с антибългарските правозащитни организации!
Толкоз, който разбрал - разбрал, който не, яко му дупе!
След 20-30 години българи в България няма да има!
Със сигурност!

полк. Кирил Стаменов.

* * *

* * *
Събрах всичките си тишини.
Дадох им смисъл. Вяра.
Думичка, две. И сълза.
Няколко щрихи
с усещане за безвремие. 
Поставих ги в сърцето.
Където любовта боли...

_{© Ванко Николов ©_Българионъ}° ^®˜☼

Евгений К. Теодоров, " - " Произход на някои легенди за Свети Георги "

Евгений К. Теодоров, " - " Произход на някои легенди за Свети Георги "

" Образът на конника Св. Георги се е наслоил върху този на Тракийския конник - воин и представата за конника - воин преизгражда житието на светеца. Така се появяват неговите многобройни чудеса , като остават на заден план моментите на неговото мъченичество. Под образа на Св. Георги стои именно образът на стопана, на хероса, на духа на прадеда закрилник. От всичките " чудеса " на Св. Георги, появили се към 10 - 12 в., получава най - голяма популярност, раздвижва с най - голяма сила християнския свят и се свързва най - пряко с особения подем на култа на светеца и с новата му иконография неговото " чудо " за победата над дракона и спасяването на царската дъщеря. Легендата е зародена в кръга на древни представи от култа на Тракийския конник ( тя е една тракийска легенда - убиването на ламята и спасяването на една девойка от физическа смърт ). Свети Георги в " Чудото с дракона " дарява на хората водата, като я освобождава за тях от тъмната сила, която им я отнема. Водата е основното съдържание на голяма част и от обредите ма Гергьовден - тъкмо на този ден водата бива дарявана на хората като източник на здраве, на живот, на плодородие. Една толкова близко свързана с обредите на Гергьовден и с образа на конника воин легенда не може да не е била създадена във връзка с Тракийския херос, чиито светилща са били до вода, в чиито оброчни релефи се срещат урни с изтичаща вода и който е дарявал плодородие. Подобно на Тракийския херос, Св. Георги се очертава в легендата като непобедим воин и конник. В жилите на Св. Георги от " Чудото с дракона " тече кръвта на Тракийския херос, затова и неговият образ тук се отделя рязко от образа на светците през 9 - 10 в. В легендата той не е мъченикили отшелник, който приема и понася смирено страданието като предопределеност, а воин, приказен юнак, изпълнен с готовност за саможертва и с волята да се спасят хората от страдание.От тази преизградена легенда, напоена с ренесансова жизненост, с вяра в силата на човека, лъха нещо ново и непознато и тъкмо това определя въодушевлението около култа на Св. Георги след 12 в. Можем да определем Легендата за убиването на дракона като произведение, заето от Българския фолклор. Изникнала от вярвания, предания и представи, свързани с култа на Тракийския конник, тази легенда е просъществувала векове, вплетена в по - широк план и в Българските народни приказки, както и в някои Български народни песни. "

 Евгений К. Теодоров, " Древнотракийско наследство в Българскя фолклор ", С., 1999 г., Гл. " Произход на някои легенди за Свети Георги ", с. 219 - 238

Известни българи-масони

Известни българи-масони

Изпълнителният директор на в.”Стандарт” Димитър Недков, приближен на масона от 33-та степен Илия Павлов, е велик оратор на ложа . “Свободни зидари” са още Симеон Сакскобургготски(Обвързан­остта на Симеон Сакскобургготски с масонството пък отдавна е клиширана тема. Говори се, че величеството е докарано у нас с подкрепата на влиятелния “брат” Яков Джераси и кръг от столични “свободни зидари”/те се събираха в сградата на бивш техникум в Горна баня/.), бившият шеф на “Пирогов” д-р Спас Спасков, Гиньо Ганев, д-р Константин Тренчев, БНТ-кадърът Димитър Цонев, тв-продуцентът Магърдич Халваджиян, топархеологът Николай Овчаров, левият депутат проф. Андрей Пантев.

Най-много масони има сред родните историци.
Навремето повечето от тях гравитирали около Людмила Живкова. За покойния траколог №1 Александър Фол също се мълви, че е “свободен зидар” по наследство от баща му – известният преди 9 септември 1944 г. писател, режисьор и драматург Николай Фол. Друг преподавател от Алма матер – професорът по реторика Йордан Ведър, който миналата година претърпя тежка операция и вече не участва така активно в живота на братството, също е “генен масон”, тъй като неговият дядо Иван Ведър пръв побива байрака на този мистичен ритуал в България.
Напоследък особено нашумя масонският орден на рицарите-тамплиери с шеф бившият гард на Тодор Живков и настоящ бизнесмен Румен Ралчев. В “рицарство” бяха посветени българският Индиана Джоунс – археологът Николай Овчаров, и актьорът /и царски депутат/ Андрей Баташов.
За масон от най-високата – 33-та степен, бе обявен застреляният бос на “Мултигруп” Илия Павлов.

Родните “свободни зидари” са превзели тотално всички печеливши ниши в бизнеса. За да не бъдем голословни, публикуваме списък на bg-предприемачите, членуващи в различни масонски ложи:

– Велика ложа на старите, свободни и приети зидари в България, или т. нар. Велика ложа, с Велик майстор Румен Ралчев е регистрирана в София с управителен съвет от 9 човека. Тя обединява общо 20 съюзни ложи под шапката си. Великият секретар на ложата Александър Витанов участва единствено в софийското събирателно дружество „Бран-90 и сие“.
– Зам.-великият майстор Венелин Иванов има една от най-разклонените фирмени структури в ложата – около 17. Всичките му фирми са варненски. „Холдинг Варна“ участва в почти всичките му структури. Собственик на холдинга са „група физически лица“. Сред другите фирми на Иванов са „Биозем инвест“ АД, „Булгарсистемс РБ“ ООД, туристическото „Детелина“ АД, „Конен клуб“ ООД, „Мелани текс“ ООД за производство на облекло.
– Великият оратор на ложата Димитър Недков участва в „Балкан билдинг“ АД, „Болкан ризорт ченъл“, „Бългериан вайн“, ямболската „Папас олио“ и русенската „Трейшъл ченъл“.
Великият ковчежник Юрий Събев участва в няколко фирми с „Аркадия“ в името, които търгуват и преработват кафе, чай и подправки.
– Великият майстор Румен Ралчев освен шеф на фондация „Акация“ е и във фондациите „Антидрога“ и „Розов свят“. Основните му фирми съдържат „Балкан“ в имената си и се занимават най-вече с детективска дейност и търговия.
– В русенската „Дунавска звезда“ участват Валери Радков и Емил Вичев. И двамата са в съвета на директорите на „Арма“ АД, Лозница. Станко Станков е специализиран в търговия с горива.
– Във великотърновската ложа „Боляри“ е Пламен Караджов, директор на „Гранд хотел Велико Търново“, собственост на „Ем Джи“.
– Спас Панчев е от директорите на „Аптечно – Търново“ и на военния завод „Аркус“ в Лясковец, както и във фондациите „Дом за ангели“, „Семейство и дрога“.
– Дочо Караиванов също е директор в „Аркус“, освен това има фирми за търговия с автомобили, финансова компания и др.
– В сливенското „Заря“ Вилямс Иванов е член на СД на „Орел инвест холдинг“. Той е член на бизнесклуб „Възраждане“, в който е и шефът на „Орел“ Добромир Гущеров.
– Владимир Христов е зам.-председател на съвета на директорите на НЕК, участва и във фондацията „Семейство и дрога“.
– Деян Бърдаров е в „Мед сто“ ООД за търговия на дребно. Евгени Душков е шеф на балнеологичен център „Камена“ във Велинград, член е на управителния съвет на КТ „Подкрепа“.
– Константин Симеонов също участва в „Акация“, както и във фонд „Владимир Грашнов“.
– Новко Спасов е в Национална асоциация на търговците на тютюневи изделия
– Във варненската „ЛССПЗ Черноморски приятели“ е само Петър Тухчиев от Асоциацията на разузнавачите от запаса. Бизнесът му е туризъм, превоз на товари, детективска дейност и др.
– В бургаската „Понтика“ е Валентин Главчев, търгува с текстил, облекло, обувки и е в управата на хандбален клуб „Поморие“.
– Велин Великов е в управата на Обединен спортен клуб „Лукойл Нефтохимик“, съдружник е с руснаци в „Европетекс“ ООД за търговия с хранителни стоки.
– Владо Досев е в параходното дружество „Трансфикс“.
– Бизнесът на Георги Загорчев е изцяло в архитектурно-строителния бранш. Сред фирмите му са „Арита консулт“, „Дарикоми“, „Кремакс“ и др.
– Повечето фирми на Димитър Добрев съдържат „Алба“ в имената си, те са в сферата на търговията и превоза на товари. Негов партньор в част от структурите е друг от ложата – Златко Бакалов.
– Любомир Атанасов е специализиран в ресторантьорство и търговия с облекло, участва в Бургаска гражданска камара и Форум за регионална инициатива.
– В софийското „Сердика“ Георги Гергов е сред директорите на „Гимекспорт“ АД за търговия с порцеланови и стъкларски изделия.
– Петър Калпакчиев е шеф на представителството на офшорната фирма „Карони“ АД за консултации по стопанската дейност.
– Росен Коларов е в управата на „SOS Детски селища в България“ и на „Хоспис Света Мина“. 

ВЕЛИКА ЛОЖА НА СТАРИТЕ, СВОБОДНИ И ПРИЗНАТИ ЗИДАРИ НА БЪЛГАРИЯ

1. Петър Горновски – велик майстор, 32 степен, ложа Светлина 2 – София, интелектуална ложа
2. Иван Ставрев – велик майстор, 33 степен
3. Григорий Вазов – бивш заместник-министър на промишлеността
4. Вежди Рашидов – скулптор
5. Васил Михайлов – актьор
6. Ангел Ангелов – актьор
7. Проф. Андрей Пантев – историк, депутат от БСП
8. Недялко Йорданов – писател
9. Стефан Цанев – поет и драматург, съпруг на актрисата Доротея Тончева
10. Стефка Костадинова – председателка на БОК
11. Желю Желев – бивш президент
12. Антон Дончев – писател, автор на “Време разделно”
13. Проф. Боян Биолчев – бивш ректор на СУ ”Св. Климент Охридски”
14. Стоян Денчев – 32 степен велик майстор, ректор на Колежа по библиотекознание и информационни технологии
15. Стоян Александров – икономист, министър на финансите в правителството на Любен Беров, директор на “Дебанк”.
16. Гиньо Ганев – бивш шеф в Отечествения фронт, национален омбудсман
17. Ефрем Ефремов, журналист, син на акад. Ефрем Каранфилов
18. Андрей Пръмов – финансист, син на члена на ЦК на БКП Иван Пръмов, брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова и съпруг на еврокомисарката Меглена Кунева
19. Боян Чуков – арабист, шеф на в. „Балкански диалог“.
20. Петър Калпакчиев – 33 степен, върховен командир, главен счетоводител на “Кинтекс”, експрезидент на ФК ЦСКА
21. Илия Павлов – шеф на “Мултигруп”/покойник/
22. Борислав Сарандев – 32 степен, велик майстор, бизнесмен
23. Димитър Недков – велик оратор на ложата, изпълнителен директор на в.”Стандарт”
24. Георги Крумов – бизнесмен, шеф на “Икуест”АД.
25. Доц. д-р Спас Спасков – бивш директор на “Пирогов”
26. Богдан Томов – естраден певец
27. Петър Стоянов – бивш президент на България
28. Епископ Павел – свещеник към храма “Свети Александър Невски“ в София
29. Йордан Костадинов, директор на АЕЦ “Козлодуй”
30. Асен Масларски – поппевец
31. Янко Бонев – водач на ложа
32. Костадин Паскалев, кмет на Благоевград
33. Емил Кюлев – банкер /покойник/
34. Светлин Русев – художник

ЛОЖА „Б*НАЙ Б*РИТ“ (ЛОЖА „КАРМЕЛ”/

1. Алфред Криспин – велик майстор, ръководител на ложата /покойник/
2. Соломон Паси – възстановител на ложата, президент на Атлантическия клуб, ексминистър на външните работи в правителството на НДСВ, син на проф. Исак Паси
3. Проф. Георги Бакалов – историк-византолог

МАЛТИЙСКИ ОРДЕН 
1. Йеромонах Христофор Събев – Фори Светулката
2. Д-р Константин Тренчев – президент на КТ „Подкрепа“

БИЛДЕРБЕРГИ
1. Николай Камов – бивш член на БСП, сега независим депутат
2. Валентин Златев – шеф на “Лукойл” за България и син на Васил Златев – кмет на Правец по Тодор-Живково време
3. Леа Коен – бивша посланичка на България в Швейцария, омъжена за швейцарец

РОТАРИ КЛУБ

1. Калчо Хинов – координатор на асистент-гуверньорите на Ротари клуб в България
2. Явор Милушев – актьор, съпруг на актрисата Цветана Манева, зам.-министър на културата в кабинета Станишев
3. Стефан Софиянски – бивш служебен премиер и кмет на София
4. Христина Ангелакова – оперна певица, бивш директор на Националната опера
5. Проф. д-р Александър Чирков – сърдечен хирург
6. Асен Ошанов – юрист, съветник на Симеон Втори
7. Вилхелм Краус – бивш министър на транспорта в кабинета Костов
8. Д-р Николай Балтаджиев – пластичен хирург
9. Стефан Драгостинов – композитор
10. Стоян Янев – бивш главен архитект на София
11. Радко Влайков – ексговорител на Външно министерство и зет на бившия финансов министър Муравей Радев
12. Панайот Денев – бивш шеф на БТА
13. Анелия Дошева – президент на Ротари клуб – София, шеф на продуцентска къща „Едита“
14. Проф. Огнян Герджиков, експредседател на Народното събрание
15. Виктор Кръстев – шеф на училище „Христо Ботев“ във Враца
16. Арх. Иван Иванов – президент на Ротари клуб – Стара Загора
17. Георги Сяров – вицепрезидент на Ротари клуб – Стара Загора
18. Здравко Личев- учител по немски език
19. Росен Михайлов – секретар на Ротари клуб – Стара Загора
20. Христо Механдов – Ротари клуб – Стара Загора
21. Митко Христакиев – Ротари клуб – Стара Загора
22. Николай Шопов – бизнесмен, бивш секретар на Ротари клуб – Стара Загора
23. Д-р Илия Попов – Ротари клуб – Стара Загора
24. Д-р Тенко Тенев – Ротари клуб – Стара Загора
25. Цецо Чатъшки – Ротари клуб – Стара Загора
26. Крис Данчев – съветник на Симеон Втори
27. Диляна Грозданова, директор на “Тв 7”
28. Д-р Венко Александров, депутат, личен лекар на Тодор Живков
29. Николай Василев, министър на държавната администрация в кабинета Станишев
30. Стоян Ганев – бивш външен министър в кабинета Филип Димитров
31. Стефан Савов – политик, бивш шеф на Народното събрание /покойник/
32. Георги Марков – бивш съдия в Конституционния съд
33. Борис Спиров – бивш зам.-кмет на София
34. Арх. Атанас Агура
35. Тодор Колев – актьор и шоумен
36. Проф. Крикор Азарян – режисьор
37. Христо Михайловски – бизнесмен, зет на ексвътрешния министър Йордан Соколов.
38. Николай Младенов – бивш СДС-активист

ЗОНТА КЛУБ

Дамска версия на Ротари клуб.

1. Д-р Табакова – председателка
2. Стела Банкова – бивша секретарка на премиера Георги Атанасов, независима депутатка
3. Елка Атанасова – учителка от Кюстендил, член на Контролния съвет на НДСВ
4. Марияна Костадинова – учредителка на клуба, председател на българо-израелското дружество във Велико Търново, бивш депутат от квотата на НДСВ
5. Мария Стефанова – журналистка, шеф на СЕМ.
7. Цветелина Узунова – прессекретар на НДСВ

АТЛАНТИЧЕСКИ КЛУБ – БЪЛГАРИЯ

1. Д-р Соломон Паси – почетен президент
2. Д-р Любомир Иванов – вицепрезидент
3. Бинка Пеева – бивша съпруга на Соломон Паси
4. Иван Кръстев – политолог
5. Иванка Петкова
6. Калина Калоянова
7. Милен Миланов
8. Филип Филипов
9. Станислав Даскалов – бивш външен министър
10. Валентин Церовски – бивш министър на строителството
11. Здравко Попов
12. Максим Минчев – пресдиректор
13. Филип Филипов – ковчежник
14. Августина Цветкова – програмен директор, член на партията „Съюз на свободните демократи“
15. Валентин Брайков – съветник
16. Иван Сотиров – НАТО, инфоцентър.
17. Ген. Борис Бонев – Агенция за космически изследвания
8. Ахмед Доган – член на борда на директорите, лидер на ДПС, депутат, ДС-агент с псевдоними Сокола и Сава
19. Асен Агов – член на ръководството на ДСБ, член на борда
20. Асен Поповски
21. Боб Хънтър
22. Ген. Богомил Бонев – бивш министър на вътрешните работи в кабинета Костов
23. Борис Спиров
24. Бойко Станкушев – журналист, коментатор в телевизия “Евроком”
25. Лорд Карингтън
26. Чавдар Червенков
27. Христо Друмев – шеф на НДК
28. Христо Стоичков
29. Станислав /Слави/ Трифонов
30. Димитър Димитров – член на борда на директорите
31. Мария Илиева – поппевица
32.. Димитър Луджев – бивш военен министър
33. Димитър Желев
34. Елена Поптодорова – посланичка на България в САЩ, единствена bg-носителка на почетен орден на “Сикрет Сървис”
35. Георги Иванов – космонавт, директор на авиокомпания “Ер София”
36. Лорд Жилберт – член на борда на директорите.
37. Ханс Бликс – член на борда на директорите.
38. Джордж Джулиан – член на борда на директорите.
39. Иван Гарелов – член на борда на директорите, бивш водещ на “Панорама” по БНТ, офицер от ПГУ на ДС
40. Иван Станчов – дипломат, бивш посланик в Лондон
41. Ирина Бокова – ексвъншна министърка, дъщеря на покойния главен редактор на официоза “Работническо дело” Георги Боков, сестра на Филип Боков – началник на кабинета на Сергей Станишев.
42.. Дженс Ротбол – член на борда на директорите
43. Джордж Фуентес – член на борда
44. Юлиана Тончева – журналист, член на борда
45. Хю Кенет Хил – член на борда
46. Клаус Ото Капел – член на борда
47. Лъчезар Цоцорков – член на борда
48. Леа Коен – член на борда
49. Луис Бувард – член на борда
50. Марияна Тодорова
51. Х. Мартин Ланкастър
52. Мартин Минков – журналист
53. Милчо Левиев – джазмен, композитор
54. Надежда Михайлова – ексвъншна министърка, бивша лидерка на синята партия
55. Николай Гигов – бизнесмен
56. Николай Павлов – преводач от английски, последен по ред съпруг на Леда Милева
57. Олег Недялков
58. Петер Картериер
59. Петър Стоянович – син на покойния кинокритик Иван Стоянович и актрисата Ани Бакалова
60. Петър Странчевски
61. Филип Димитров – бивш министър-председател на България
62. Род Муур
63. Шимон Перес
64. Симеон Сакскобургготски – има данни, че е член и на други ложи, може би и тази на Билдербергите, член на Малтийския орден от 1965 г. Присъства тайно на всички важни масонски срещи, като тази на 300-те масони в курорта “Златни пясъци”
65. Стефан Софиянски
66. Ген. Стоян Андреев – бивш съветник на президента Желю Желев и вуйчо на ексшефа на НСС Иван Чобанов
67. Светлин Русев
68. Светослава Тадаръкова
69. Тодор Кавалджиев – бивше “вице” на Петър Стоянов
70. Тодор Вълчев – банкер, бивш шеф на БНБ
71. Тончо Жечев – литературен критик, бивш шеф на Института за литература към БАН и съветник на Людмила Живкова, съпруг на театроведката Снежина Панова /покойник/
72. Тони Радков – богослов и журналист, бивш фотограф на Светия синод
73. Валентин Николов
74. Валентин Стоянов – тв-журналист, бивш говорител на президента Желю Желев, съпруг на тв-журналистката Емилия Иванова.
75. Венцел Райчев – преводач и шеф на консорциума от фирми “Планета 999”
76. Веселин Павлов, бивш министър на транспорта в кабинета Попов.
77. Виктор Вълков – бивш външен министър, член на приятелския кръг “Монтерей”, негов зет е бил Петър Увалиев
78. Владимир Грашнов – бивш шеф на “Мобилтел”/покойник/
79. Уилен Ван Екелен
80. Уилям Монтгомъри – бивш посланик на САЩ в България
81. Уилям Тафт
82. Йордан Радичков – писател /покойник/
83. Здравко Попов – бивш съветник на Желю Желев
84. Желю Желев – бивш президент, член на масонската ложа “Великият ориент на Франция”
85. Манфред Вьорнер /покойник/
86. Уилям Колби
87. Чавдар Петков – бивш шеф на НСС
88. Икуменически патриарх Вартоломей
89. Камен Величков
90. Ренета Инджова, банкерка, бивша министър-председателка на България, председател на партия “Демократичен Алианс”
91. Валентин Александров – бивш военен министър в кабинета Беров
92. Владимир Петровски
93. Александър Йорданов – литературовед, член на НИС на СДС, бивш шеф на Народното събрание, бивш посланик в Македония
94. Жан Виденов – бивш премиер, явочник на ДС с псевдоним “Дунав”
95. Николай Афанасиевич
96. Иван Костов – експремиер, лидер на ДСБ
97. Гавриил Попов
98. Алфред Кахен
99. Ген. Михо Михов – бивш шеф на Генщаба
100. Уилям Коен
101. Ген. Уесли Кларк
102. Георги Ананиев – бивш военен министър в кабинета Костов
103. Александър Божков – бивш син вицепремиер.
104. Адмирал Йозеф Лопес
105. Авис Бохлем
106. Лорд Карингтън
107. Тони Блеър

РИМСКИ КЛУБ

1. Проф. Тодор Вълчев – банкер
2. Георги Пирински – председател на Народното събрание
3. Андрей Луканов – бивш премиер /покойник/
4. Муравей Радев – бивш министър на финансите в кабинета Костов

За пантюркизма и неговата родина.

За пантюркизма и неговата родина.

В началото на 20 в., сред различни „руски” интелектуалци от татараски произход, най-ярък от които е Валидов (Зеки Валиди Тоган) се зараждат и първите идеи на пантюркизма, като движение за обединение на всички тюрки в една държава. От Татария, кълновете му поникват сред интелектуалните среди на младотурците в разлагащата се Османска Империя.
Опитите за създаване на „булгарско” самосъзнание преди всичко са свързани с личностите на бащата и синът Багаудин и Гайнан (Сардар) Ваисови и основаното от тях милленаристко движение (движение на избавлението), наречено още „ваисовского движение”. Издигнатите от тях идеи и деятелността на самата организация не получават поддръжка сред широките слоеве на татарското общество, независимо от привидното благородство на провозгласените цели. Ваисов иска въстановяване на „мюсюлманската държава Булгар”.

През 1980-1990 г. идеите на Б. и Г.Ваисови се възприемат и силно митологизират от последователите им в движението „Булгар Ал-Джадид”, или т.нар. „булгаристи”.

Основният спор е за произхода на съвременният татарски народ, за връзките му с останалите тюркски народности, самоопределящи са като татари. Но най-силен е въпроса за предците, от къде произлизат съвременните тюркоезични жители на Татарската република, от по-стария пласт на волжките българи, или са резултата на по-нова етногенеза, започнала в периода на монголското завладяване и Златната орда.

Булгаристите са склонни да умаловажат, игнорират и зачеркнат изцяло златноорденския преиод, който на практита е основен във формирането на националното съзнание, за сметка на ранносредновековния волжкобългарски период. Това което остро касае нас, българите е, че булгаристите акцентуират, върху изначалната тюркоезичност на волжките българи и на прабългарите като цяло, като преки потомци на атиловите хуни. Те обсебват прабългарският произход, в ущърб на историческата истина и в ущърба на Българската кауза като цяло! Техните идеи се популяризират в България, най-вече от писатели, журналисти, или просто от хора “патриоти”, лишени от елементарна историческа подготовка, но с хъс идеологизиращи историята, хора на които се привиждат милиони българи по света, като тази цифра достигна фантастичната стойност от 40 000 000 българи?!! В това отношение, някои безотговорни вестникари се самозабравиха. Появяват се съобщения че населението на Татарстан е провело референдум за промяна на името си – на Булгаристан. А всъщност става дума за референдума проведен в бившата Татарска АССР, за самоопределянето и като суверенна република, член на Руската федерация. Друг наш вестник (Народен будител, бр.3, 1998 г.) твърди че башкирите били българи. Забравя се факта че башкирите никога не са влизали в състава на Волжка България и имат доста по-изразена монголоидност от останалите полволжки тюркски народности, съизмерима с тази на казахите.
1. Булгаро-татарска теория. Започва да се оформя през 20-те години на 20 в., под влияние на сталинските схващания за автохтонността на народите в СССР и стадиалното развитие на езика, залегнали във вече отхвърлените концепции на Н.Мар. Според нея, волжките българи, които са тюркски народ, са в основата на съвр.казански татари. Волжките българи се оформят като народност през 7-8 в. Достигат апогея на културното си развитие в 10-12 в., след приема на исляма. Златната Орда, последвалия я период на Казанското ханство и Руското владичество, не оказват почти никакво влияние върху тях. Княжествата на волжките българи, в Златната орда, се ползвали с широка автономия. С разпада на Ордата от Татарстан  се оформили етносите на булгаро-буртасите, казано-булгарите, мишарите. Тази теория е наложена като официална под натиска на Сталин. Основни привърженици са: А.Халиков, М.Закиев, Г.Юсюпов, Т.Трофимова, Х.Гимади, А.Смирнов, Л.Заляй, Н.Калинин. Днес се защитава от „булгаристите” – Ф.Нурутдинов, Г.Халилов, а у нас, тяхната представителка Т.Ярулина, симпатизантите на възобновената „Българска орда”.

2. Татаро-монголска теория. Възниква в началото на 20 в. Нейните привърженици смятат че, Волжка България, няма отношение към сегашните татари. По време на Златната орда, населението е изтребено в голяма степен. Оцелелите се обособяват в покрайнините, съхраняват езическите си вярвания и дават начало на чувашите. Съвременните татари са кипчаки по-произход, използвани от монголите за ударни войскови формирования. Татарското самосъзнание започва да се формира в Златната орда, след 13-14 в., и в Руската империя, като татарин първоначално означава, потомък на завоевателите, а в последствие става сборно название на всички тюркоговорящи мюсюлмани от кипчакската езикова група, заменило по-старото понятие бесермен, басурман, означаващо тюркоезичен мюсюлманин. Чувашкият език, който е твърде различен от всички останали тюркски езици, е далечен потомък на по-старото волжкобългарско население. Основни представители са: Н.Ашмарин, В.Смолин, Р.Г.Фахрудинов, идеолога на пантюркизма – Зеки Валиди-Тоган, който до 1917 г. живее в Русия, под името Валидов, Р.Рахмати, чувашката историческа школа, башкирските историци и археолози.

Сблъсъкът между „булгаристите” и „татаристите” се разгоря особено след разпада на СССР и възстановяването на Татарската държавност, макар и в рамките на Руската федерация. До голяма степен той е политически, а не строго научен и отразява две тенденции в постсъветското татарско общество. Булгаристите, търсят своя „националистически мит” в славното минало, от който да черпят националното си самочувствие. Те фиксират древния период на Волжка България, тъй като понятието татари, по тенденциозната погрешна инерция, продължава да се свързва с низкокултурни, завоеватели, по думите на Г.Халилов. До голяма степен те приличат на македонистите от Скопие, които също търсят своя „националистически мит” в антична Македония, за да скъсат с българското си наследство.

Татаристите са по-прагматични, стоят на реалистични позиции. В етнонима татари те виждат, реалното самоназвание и самасъзнание на своя народ, като бъдещ притегателен център, за обединение на кипчакоговорящите тюркски народности от Поволжието, залагайки на общия златноорденски произход.

3. Тюрко-татарска теория. Нейните привърженици, търсят компромисно решение, между горните антагонистични теории. Те смятат че във формирането на тюрко-татарските корени, имат равен дял участие, етнокултурните традиции на І-вия Тюркски каганат, Хазария, Волжка България, Златната орда, Казанското ханство. Основен елемент е тюркския език, исляма, приемствеността в държавността, сходната битова култура. Но основен, ключов период, за татарската етногенеза се явявя златноорденското време, когато започва да се формира националното самосъзнание. Основни представители са: Н.А.Баскаков, Ш.Ф.Мумедяров, Р.Кузеев, М.Усманов, Д.Исхаков, Г.Губайдулин, А.Каппелер, Н.Девлет, И.Л.Измайлов. /ИИ-СТСЭК/

Може да направим следния извод: И трите течения смятат волжките българи, респ. прабългарите за несъмнено тюркски народ, независимо, каква роля му отреждат в татарската етногенеза.

Така че, всяко безогледно, емоционално и безкритично популяризиране и приемане на „булгаристката” теория, което се наблюдава сред част от българската общественост, предимно лаици, интересуваща се от прабългарския проблем, води до циментиране и утвърждаване на тюркската теория за произхода на прабългарите. А това е в сериозен ущърб за всички които подкрепят новите схващания за източноиранския произход. От друга старана, популяризирането на татарските булгаристи, подхранва сърбо-македонистките твърдения че „бугари са татари” и пантюркистките претенции, които представят османските турци, като далечни наследници на прабългарите и легитимира турското завладяване през 14 в.

Оказва се че от „милионите волжки българи”, едва 200 човека в Казан се самоопределят като „булгары”. Основните цели на съвремените булгаристи е също възраждането на исляма, като основа на „булгарската” култура, връщане на арабицата, свободен достъп и изучаване на Корана. А до ислямския фундамунтализъм ги дели една крачка! След което следва…”Поволжка Чечения” !!!

_{© Ванко Николов ©_Българионъ}° ^®˜☼