* * *

* * *
Събрах всичките си тишини.
Дадох им смисъл. Вяра.
Думичка, две. И сълза.
Няколко щрихи
с усещане за безвремие. 
Поставих ги в сърцето.
Където любовта боли...

_{© Ванко Николов ©_Българионъ}° ^®˜☼