“Размисли за Българския език”- Асен Чилингиров
Четири въпроса към деня на “славянската” писменост
Асен Чилингиров
24 май, 2013
1. За кой славянски народ е създадена азбуката,
известна под названието кирилица?
В
тази азбука, както и в нейната предшественица, известна под названието
глаголица, има знаци/графеми за всички звуци от българския език –
включително непроизносимите от всички останали славяни звукове, известни под
названието “носовки”.
Тези
звуци нашият народ никога не е произнасял с носа си, а с гърлото и ги е
произнасял в течение на много хилядолетия по един и същ начин. Така че никога
нито един българин не е произнасял т. нар. “голяма носовка” като някаква си
дифтонга, обозначена от откривателя й като “он” – напр. “онгъл”. В същата тази
азбука (както и в латиницата) не е имало знаци за типичните в
западнославянските говори звуци, като напр. “рж”, “пш”, “крж” и пр.
В
българския език е имало, както има и сега щ, за което си има и
буква. А за приспособяването на българската литература към особеностите на
руския език през ХІ век, “голямата носовка”, произнасяна и тогава и сега от
нашия народ както сега се произнася буквата ъ, се заменя с буквата ы.
Това личи много добре на запазените руски преписи от ХІ век. Също за
нагаждането на руския език към българската литература се въвежда буквата э,
а на буквата “е-двойно / ят” се придава нов смисъл, различен от смисъла
й в българската литература, където се чете по различен начин при
източнобългарските и западнобългарските говори.
2. На езика на кои “славянски” народи светите братя
превеждат светото писание?
Ако
светите братя са били изпратени във “Великоморавия”, за да занесат там Светото
писание, защо го превеждат на български език, а не на чешки? За близо 150
години изследвания се доказа еднозначно, че в преводите на светите братя няма
никакви “моравизми”, както твърдяха първите им (чешки) изследователи, а така
наречените “моравизми” се срещат както на най-ранните, така и на по-късните
български преписи, възникнали по нашите земи и нямащи нищо общо с езика на
западните славяни.
3. В коя Моравия е бил изпратен като архиепископ
Методий?
В
изворите се казва изрично, че папа Адриан ІІ е ръкоположил за архиепископ
Методий на “овдовелия” архиепископски престол на (Долна) Панония. А това е
престолът със седалище Сирмиум (при Сремска Митровица), основан още в
апостолско време и след края на ІV век неспоменаван от “православната” църква,
която на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 година отлъчва всички
епископии в префектурата Илирик, заемаща западната и югозападната част на
Балканския полуостров заедно с епископиите и митрополиите в източните му
провинции Малка Скития (Добруджа), Вътрешна Дакия, Тракия и Хемимунт. А
архиепископският престол на Горна Панония, т.е. Моравия, е основан повече от
сто години по-късно.
4. Защо празникът на църквата “Света София” в Киев е
на 11 май и кога е построена тази църква?
Храмовият
празник на катедралата в Киев е установен с освещаването й преди 1000 и е
именно на празника на Светите братя.
За
да открие умишлено заличената в руските летописи година на освещаването на
Киевската катедрала, известният руски изследовател В.Н.Лазарев издирва в
календарите през кои години този ден е бил неделен, т.е. празник, защото такава
църква може да бъде осветена само на голям празник. И стига до абсурдни
резултати. А по стените на тази църква, също както и на много други стари
църкви и манастири в Киев са намерени и публикувани досега голям брой “графити”
на български език. И нито един на гръцки или руски. А художниците, изписали с
фрески стените на тази църква, са изписали стените и на български църкви.
Поредицата
от въпроси може да продължи до безкрайност с въпроси, засягащи напр. надписите
върху монетите на киевските князе от Х и ХІ век, или върху изображенията по
руски икони или ръкописи или пък покръстването на Великата княгиня Олга – чак
до приемствеността на руската средновековна писменост и култура от Византия…
Част
от насъщно нужните за изучаване на старата българска политическа, книжовна и
културна история книги на Асен Чилингиров могат
да се четат и теглятв електронен вид
тук.
А
току що Асен Чилингиров качи в библиотката Scribd.de и двете части на своя труд
за българския език, в който разглежда по-обширно материята, за която става дума
по-горе:
Няма коментари:
Публикуване на коментар