Евгений К. Теодоров, " - " Произход на някои легенди за Свети
Георги "
" Образът на конника Св. Георги се е наслоил върху този на Тракийския конник - воин и представата за конника - воин преизгражда житието на светеца. Така се появяват неговите многобройни чудеса , като остават на заден план моментите на неговото мъченичество. Под образа на Св. Георги стои именно образът на стопана, на хероса, на духа на прадеда закрилник. От всичките " чудеса " на Св. Георги, появили се към 10 - 12 в., получава най - голяма популярност, раздвижва с най - голяма сила християнския свят и се свързва най - пряко с особения подем на култа на светеца и с новата му иконография неговото " чудо " за победата над дракона и спасяването на царската дъщеря. Легендата е зародена в кръга на древни представи от култа на Тракийския конник ( тя е една тракийска легенда - убиването на ламята и спасяването на една девойка от физическа смърт ). Свети Георги в " Чудото с дракона " дарява на хората водата, като я освобождава за тях от тъмната сила, която им я отнема. Водата е основното съдържание на голяма част и от обредите ма Гергьовден - тъкмо на този ден водата бива дарявана на хората като източник на здраве, на живот, на плодородие. Една толкова близко свързана с обредите на Гергьовден и с образа на конника воин легенда не може да не е била създадена във връзка с Тракийския херос, чиито светилща са били до вода, в чиито оброчни релефи се срещат урни с изтичаща вода и който е дарявал плодородие. Подобно на Тракийския херос, Св. Георги се очертава в легендата като непобедим воин и конник. В жилите на Св. Георги от " Чудото с дракона " тече кръвта на Тракийския херос, затова и неговият образ тук се отделя рязко от образа на светците през 9 - 10 в. В легендата той не е мъченикили отшелник, който приема и понася смирено страданието като предопределеност, а воин, приказен юнак, изпълнен с готовност за саможертва и с волята да се спасят хората от страдание.От тази преизградена легенда, напоена с ренесансова жизненост, с вяра в силата на човека, лъха нещо ново и непознато и тъкмо това определя въодушевлението около култа на Св. Георги след 12 в. Можем да определем Легендата за убиването на дракона като произведение, заето от Българския фолклор. Изникнала от вярвания, предания и представи, свързани с култа на Тракийския конник, тази легенда е просъществувала векове, вплетена в по - широк план и в Българските народни приказки, както и в някои Български народни песни. "
Евгений К. Теодоров, " Древнотракийско наследство в Българскя фолклор ", С., 1999 г., Гл. " Произход на някои легенди за Свети Георги ", с. 219 - 238
" Образът на конника Св. Георги се е наслоил върху този на Тракийския конник - воин и представата за конника - воин преизгражда житието на светеца. Така се появяват неговите многобройни чудеса , като остават на заден план моментите на неговото мъченичество. Под образа на Св. Георги стои именно образът на стопана, на хероса, на духа на прадеда закрилник. От всичките " чудеса " на Св. Георги, появили се към 10 - 12 в., получава най - голяма популярност, раздвижва с най - голяма сила християнския свят и се свързва най - пряко с особения подем на култа на светеца и с новата му иконография неговото " чудо " за победата над дракона и спасяването на царската дъщеря. Легендата е зародена в кръга на древни представи от култа на Тракийския конник ( тя е една тракийска легенда - убиването на ламята и спасяването на една девойка от физическа смърт ). Свети Георги в " Чудото с дракона " дарява на хората водата, като я освобождава за тях от тъмната сила, която им я отнема. Водата е основното съдържание на голяма част и от обредите ма Гергьовден - тъкмо на този ден водата бива дарявана на хората като източник на здраве, на живот, на плодородие. Една толкова близко свързана с обредите на Гергьовден и с образа на конника воин легенда не може да не е била създадена във връзка с Тракийския херос, чиито светилща са били до вода, в чиито оброчни релефи се срещат урни с изтичаща вода и който е дарявал плодородие. Подобно на Тракийския херос, Св. Георги се очертава в легендата като непобедим воин и конник. В жилите на Св. Георги от " Чудото с дракона " тече кръвта на Тракийския херос, затова и неговият образ тук се отделя рязко от образа на светците през 9 - 10 в. В легендата той не е мъченикили отшелник, който приема и понася смирено страданието като предопределеност, а воин, приказен юнак, изпълнен с готовност за саможертва и с волята да се спасят хората от страдание.От тази преизградена легенда, напоена с ренесансова жизненост, с вяра в силата на човека, лъха нещо ново и непознато и тъкмо това определя въодушевлението около култа на Св. Георги след 12 в. Можем да определем Легендата за убиването на дракона като произведение, заето от Българския фолклор. Изникнала от вярвания, предания и представи, свързани с култа на Тракийския конник, тази легенда е просъществувала векове, вплетена в по - широк план и в Българските народни приказки, както и в някои Български народни песни. "
Евгений К. Теодоров, " Древнотракийско наследство в Българскя фолклор ", С., 1999 г., Гл. " Произход на някои легенди за Свети Георги ", с. 219 - 238
Няма коментари:
Публикуване на коментар