©Размисли за произхода на българите
Науката история работи с тези и теории, които подлежат на критика, доказване или оборване.
Когато коментираш и правиш съвкупни заключения, те би трябвало да бъдат на база археология, история, извори(от съвременни на събитието летописци), лингвистика, генетика и антропология.
Всичко, което противоречи на доктрината на Златарски или просто се укрива, или се обявава за заблуда- сведенията на Квинт Курций Руф, Анонимният космограф, Св. Йероним, Орозий Павел, Павел Дякон, Д. Хоматиан, Л. Дякон, М. Аталиат, Й. Малала, Прокопий, Й. Цеца, Фулко, Й. Кантакузин...Нищо, че данните се подкрепят едни други, нищо, че антропологическите изследвания на проф. М. Попов доказаха, че сме европейци, това не трогва ни най-малко една определена група безсъвестни личности. Те решават да вярват единсвено и само на задъханите от омраза към българите Теофан и Никифор… И стават също българомразци, еничари…
През IV-ти век eдин анонимен римски хронограф споменава името на нашите предци в своя работа. Древният автор се е опитал въз основа на данните, с които е разполагал да опише произхода на познатите по онова време народи. Разбира се подобен документ не притежава прецизността на съвременните изследвания, но въпреки това сведението на Хронографа е от голяма важност за нашето минало защото показва, че пред 354-та година името българи е било добре познато. Като праотец на дедите ни е посочен Зиези – ZIEZI EX QUO VULGARES – Зиези, от който произлизат българите.
Не само от картата на Св. Йероним става ясно, че народ с име българи обитава Балканите още по време на Античността - IV- V век. Има и други данни за това, че дедите ни са живели не само в Източна, но дори и в Центрана Европа през IV- V век. Мавро Орбини дава следното сведение:
“…Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий, след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си върнала Сирмиум (Стремска Митровица, Сърбия, бел.м. ) “
Описвайки събития от 512-513 година, хроникьорът Йоан от Никиу дава интересни сведения. Разказвайки за бунтът на предвождащият българи Виталиан, старият автор споменава съвсем ясно името на страната ни – БЪЛГАРИЯ.
“ Той (Кирил) срещна Виталиан в битка, в която пазнаха много жертви от двете страни. Генерал Кирил се оттегли в град Одесус (Варна) и остана там, а пък Виталиан се върна в Провинция БЪЛГАРИЯ.“
Йоан от Никиу, Хроника, LXXXIX-75
По времето когато Отец Паисий е търсил данни за миналото на дедите ни, във Великобритания е било добре известно, че през IV век българите имат силна войска в Централна Европа, там където става битката между българи и лангобарди:
“ Агилмунд беше син на Айо, който според Проспер стана крал по време на консулството на Хонорий и Теодосий – 389 година. Според Павел Варнефрид той (Агелмунд) властва тридесет и три години и бе убит в битка с българите. Проспер поставя датата на смърта му по време на консулството на Мариниан и Асклепиодор – 413 година.“
“Agilmund was a son of Ayon, who became their King according to Prosper, in the consulships of Honorius and Theodosius 389 A.C. (Anno Christi), reigned for thirty three years according to Paulus Warnefridus, and was slain in battle by the Bulgarians. Prosper places his death in the cosulship of Marinianus and Asclepiodorus, A.C. 413.”
I.Newton, Observations upon the prophecies of Daniel, and the apocalypse of St. John, Vol. I, 1733, p. 39
Руснакът Александър Дмитриевич Чертков (1789-1858) пуска в ход измислицата, че българите на Аспарух, които през 680 г. създават държава на юг от Дунав, са една малка орда, която славяните асимилирали. Тази откровена лъжа, създадена от Чертков през 1842 г., е подета от руската пропаганда и догматично е наложена в историческата наука в Русия и България след 1878 г. Родоначалник на митовете, които в последствие се превръщат в наша официална история, водят началото си от Август Людвиг Шльоцер (August Ludwig von Schleuzer), който в своята история от 1771 г. пише, че българите сме турци дошли от поречието на река Волга.
Германски евреин с хазарски корени, Шльоцер учи в университетите във Виттенберг и Гьоттинген.В 1761 г. идва в Русия. В 1761-67 г. работи в Императорската Академия на науките, като става: Почетен член на Петербурската Академия (1765), Член на Обществото по история на древните руси (1804). Той е един от най-старите известни автори, защитаващи такава теза.
Въз основа на тази манипулация евреина Константин Йосиф Иречек изработва „Тюркската теория за произхода на българите”, която горещо прегръща Васил Златарски и налага в България.
Георги Раковски : " "Това племе или голям род, познато в елинската стара повестност под общото и обширно народно име пеласги, не е друго освен българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката на езика им. (Че гръцките описатели много странни речи писани с "б" са писали с "п" върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество други.)"
БЪЛГАРСКА СТАРИНА, МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, 1865 "Само пътем" !!! Раковски не само определя българите като балкански народ,ами даже прави лингвистичен разбор на понятието ПЕЛАСГИ!
“Както старите гърци са ни хвърляли в скитская яма, тии днешни европейски учени ни съпричисляват с фински и черменски и не знам йоще какви племена и качват ни по уралските диви и пусти гори!”
/Г. С. Раковски, Ключ българскаго язика, Съчинения, том IV, София,
· За титлата на българските владетели:
КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ** както доказа отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ има значението КНЯЗ В БОГА ( КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел ( владетел в Бога).
Никъде в изворите, в хрониките, по каменните надписи няма ХАН, нито КАН!
Титлата е KANAC BIГI. Канас У Биги - Княза от Бога. BIГI - БИГИ е падежна форма на Бог. Бога, Бага, Биги. Канас е княз
Канас = Кня(е)с(з) Ако премахнем гласните то става още по ясно - Кнс =Кнс(з).
А възникването на бог Тангра може точно да се датира - някъде началото на миналия(20-ти) век.
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼
Науката история работи с тези и теории, които подлежат на критика, доказване или оборване.
Когато коментираш и правиш съвкупни заключения, те би трябвало да бъдат на база археология, история, извори(от съвременни на събитието летописци), лингвистика, генетика и антропология.
Всичко, което противоречи на доктрината на Златарски или просто се укрива, или се обявава за заблуда- сведенията на Квинт Курций Руф, Анонимният космограф, Св. Йероним, Орозий Павел, Павел Дякон, Д. Хоматиан, Л. Дякон, М. Аталиат, Й. Малала, Прокопий, Й. Цеца, Фулко, Й. Кантакузин...Нищо, че данните се подкрепят едни други, нищо, че антропологическите изследвания на проф. М. Попов доказаха, че сме европейци, това не трогва ни най-малко една определена група безсъвестни личности. Те решават да вярват единсвено и само на задъханите от омраза към българите Теофан и Никифор… И стават също българомразци, еничари…
През IV-ти век eдин анонимен римски хронограф споменава името на нашите предци в своя работа. Древният автор се е опитал въз основа на данните, с които е разполагал да опише произхода на познатите по онова време народи. Разбира се подобен документ не притежава прецизността на съвременните изследвания, но въпреки това сведението на Хронографа е от голяма важност за нашето минало защото показва, че пред 354-та година името българи е било добре познато. Като праотец на дедите ни е посочен Зиези – ZIEZI EX QUO VULGARES – Зиези, от който произлизат българите.
Не само от картата на Св. Йероним става ясно, че народ с име българи обитава Балканите още по време на Античността - IV- V век. Има и други данни за това, че дедите ни са живели не само в Източна, но дори и в Центрана Европа през IV- V век. Мавро Орбини дава следното сведение:
“…Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий, след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си върнала Сирмиум (Стремска Митровица, Сърбия, бел.м. ) “
Описвайки събития от 512-513 година, хроникьорът Йоан от Никиу дава интересни сведения. Разказвайки за бунтът на предвождащият българи Виталиан, старият автор споменава съвсем ясно името на страната ни – БЪЛГАРИЯ.
“ Той (Кирил) срещна Виталиан в битка, в която пазнаха много жертви от двете страни. Генерал Кирил се оттегли в град Одесус (Варна) и остана там, а пък Виталиан се върна в Провинция БЪЛГАРИЯ.“
Йоан от Никиу, Хроника, LXXXIX-75
По времето когато Отец Паисий е търсил данни за миналото на дедите ни, във Великобритания е било добре известно, че през IV век българите имат силна войска в Централна Европа, там където става битката между българи и лангобарди:
“ Агилмунд беше син на Айо, който според Проспер стана крал по време на консулството на Хонорий и Теодосий – 389 година. Според Павел Варнефрид той (Агелмунд) властва тридесет и три години и бе убит в битка с българите. Проспер поставя датата на смърта му по време на консулството на Мариниан и Асклепиодор – 413 година.“
“Agilmund was a son of Ayon, who became their King according to Prosper, in the consulships of Honorius and Theodosius 389 A.C. (Anno Christi), reigned for thirty three years according to Paulus Warnefridus, and was slain in battle by the Bulgarians. Prosper places his death in the cosulship of Marinianus and Asclepiodorus, A.C. 413.”
I.Newton, Observations upon the prophecies of Daniel, and the apocalypse of St. John, Vol. I, 1733, p. 39
Руснакът Александър Дмитриевич Чертков (1789-1858) пуска в ход измислицата, че българите на Аспарух, които през 680 г. създават държава на юг от Дунав, са една малка орда, която славяните асимилирали. Тази откровена лъжа, създадена от Чертков през 1842 г., е подета от руската пропаганда и догматично е наложена в историческата наука в Русия и България след 1878 г. Родоначалник на митовете, които в последствие се превръщат в наша официална история, водят началото си от Август Людвиг Шльоцер (August Ludwig von Schleuzer), който в своята история от 1771 г. пише, че българите сме турци дошли от поречието на река Волга.
Германски евреин с хазарски корени, Шльоцер учи в университетите във Виттенберг и Гьоттинген.В 1761 г. идва в Русия. В 1761-67 г. работи в Императорската Академия на науките, като става: Почетен член на Петербурската Академия (1765), Член на Обществото по история на древните руси (1804). Той е един от най-старите известни автори, защитаващи такава теза.
Въз основа на тази манипулация евреина Константин Йосиф Иречек изработва „Тюркската теория за произхода на българите”, която горещо прегръща Васил Златарски и налага в България.
Георги Раковски : " "Това племе или голям род, познато в елинската стара повестност под общото и обширно народно име пеласги, не е друго освен българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката на езика им. (Че гръцките описатели много странни речи писани с "б" са писали с "п" върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество други.)"
БЪЛГАРСКА СТАРИНА, МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, 1865 "Само пътем" !!! Раковски не само определя българите като балкански народ,ами даже прави лингвистичен разбор на понятието ПЕЛАСГИ!
“Както старите гърци са ни хвърляли в скитская яма, тии днешни европейски учени ни съпричисляват с фински и черменски и не знам йоще какви племена и качват ни по уралските диви и пусти гори!”
/Г. С. Раковски, Ключ българскаго язика, Съчинения, том IV, София,
· За титлата на българските владетели:
КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ** както доказа отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ има значението КНЯЗ В БОГА ( КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел ( владетел в Бога).
Никъде в изворите, в хрониките, по каменните надписи няма ХАН, нито КАН!
Титлата е KANAC BIГI. Канас У Биги - Княза от Бога. BIГI - БИГИ е падежна форма на Бог. Бога, Бага, Биги. Канас е княз
Канас = Кня(е)с(з) Ако премахнем гласните то става още по ясно - Кнс =Кнс(з).
А възникването на бог Тангра може точно да се датира - някъде началото на миналия(20-ти) век.
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар