Бугри, катари, богомили
Тъй като в последните
десетилетия английската и френска изследователски школи по въпросите на
катаризма все по-усилено започнаха да отричат връзката на България и
българското богомилство с катарството, ще приложа няколко документа, които
недвусмислено ги опровергават. Впрочем това до неотдавна беше общоизвестно
знание, но “научката” е способна на невероятни обрати, когато в нея се намеси
политиката, а тя в историята се меси твърде често. _Френският монах Алберик разказва в своята подробна хроника от 1239 година: “На тринадесетия Божи
ден на месец май при Монт Вимер беше извършено голямо и угодно на Бога изгаряне
на булгари. И бяха изгорени на
огромна клада 183 булгари в
присъствието на наварския крал, на много барони от Шампань и на много епископи.”
Той пише, че “еретиците биваха осъждани на огнена казън”, и цитира указа
на краля: “Ако някой е заподозрян в
българска ерес, съдебната власт да го улови и да го изпрати на епископа,
и ако това се докаже, трябва да бъде изгорен... Къщите, наследството и
покъщнината, които принадлежат на бугри, да преминат в ръцете на краля.”
В Лобийските анали се съобщава: “Лето
1235-о. През тази година бяха открити
бугри и бяха изгорени.” Матей
Парижки допълва в хрониката си: “Тогава се появи един католически
проповедник и инквизитор, ревностен борец срещу еретиците; той се назоваваше Робер Бугр и жестоко преследваше бугрите; същият Робер, преди да
възприеме правата вяра и да стане неин верен служител, беше бугр.” В Соасонските летописи на манастира Свети Медар
е записано: “Лето 1236-о. Много голям брой еретици, които някои
наричаха булгари, а други -
пифили, бяха заловени в различни градове и села на Франция, Фландрия, Кампания,
Бургундия и останалите провинции. Поради усърдието на проповедника брат Робер
Бугр, бяха поставени на изпитания и разследване от архиепископи и прелати от
останалите църковни степени, накрая бяха обвинявани като еретици и бяха
предавани на светските власти. Някои от тях бяха хвърлени наново в затвора, за
да се разкаят, а други, които не пожелаха да се откажат от ереста, бяха
изгорени на клади и имуществата им бяха конфискувани от светските власти. Това
ставаше не само през тази година, но и преди нея в продължение на три
последователни години, и по-късно в продължение на пет и повече последователни
години. Наистина от мнозина се говореше, че безбройни множества еретици били
разпръснати по различните области на Галия.” В Анонимен автор - сборник от края на XIV век по църковна история на
френския духовник Никола Вение,
са запазени откъси от загубено
съчинение на неизвестен италиански летописец, писано в края на XII век.
Те съдържат сведения за връзката между богомилството и появата на катарите в
Западна Европа: “Както намираме написано от един стар автор, ереста на катарите е била пренесена от земите
оттатък морето, а именно от България: оттам тя се е разпространила из други
страни, където добила после голяма популярност - именно в земите на
Лангедок, на Тулуза и на Гаскон. Поради тази причина албигойците били наричани
също “булгри” (от българи) и
“котеро” (от катари). Споменатият вече автор, като говори за произхода на тази
ерес и за тези, които са я пренесли, си служи със следните думи: “На първо
място ереста на катарите започна да се разраства в Ломбардия. Най-напред
катарите имаха за епископ някой си на име Марко, под чиято власт бяха
управлявани всички ломбардци, тосканци и маркиани. Същият Марко имаше своя сан от България.”
В едно друго
съчинение, от XIII век, доминиканецът
Етиен дьо Бурбон обяснява произхода на ереста, както и имената, с които
са назовавани богомилите, именно валденци и албигойци, които се наричаха
патарени или българи, като допълва: Те се наричат българи, понеже главното им убежище е в България.
През 1201 г. Робер, монах в Сен Мариен д’Оксер,
отразява в хрониката си ереста, наричана българска, и говори за еретици,
наричани българи. Той изтъква в нея: По това време ереста на българите беше вече широко разпространена. В 1205 г. Матей Парижки пише за ереста на
патарените или българите. В 1207
г. Гийом дьо Нанжис нарича българи френските катари. В своя Антикатарски сборник (1228-1229 г.) Дуран дьо Хуеска нарича катарите във
Франция с латинската дума Bulgarenses
(българи).
Жак Бенин Босюе (1627-1704) е един от най-ранните
историци на еретичните движения във Франция. Той констатира, че еретиците на
Запад са известни с много имена: Всички
дошли от България; оттам те взели името, което се чувало най-често от
устата на народа - българи.
Зигел посочва: Богомилското учение дошло в Чехия чрез
валденството, което се развило под
влияние на богомилството. Антоан
Донтен установява: Латинският катаризъм води началото си от българското богомилство.
Жан Дюверноа, който добре познава катаризма,
обръща внимание на следния факт: България
става прародина и ковачница на основните идеи на движението..., играе важна
роля в средновековната история. Нейното място трябва да бъде посочено и
признато, а вниманието към нея - увеличено. “- За първи път катарите се
споменават като бугри в “Песен за
албигойския кръстоносен поход”, писана през 1210 г. В нея те са наречени
sels de Bulgaria, тези от
България. Това е на окситански език и се отнася за хората, живеещи в крепостта
Каркасон (Южна Франция - б. р.).” http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=590533
В своите изследвания
за катарите в Лангедок, Ели Гриф стига
до извода: Не съществува никаква трудност да се открие, че корените на
всички еретични групировки от Средиземноморието са свързани с голямата богомилска ерес, която от X век се е
загнездила на Балканския полуостров (особено в България), а след това в
Константинопол. Безспорно е сродството между източните и балканските богомили и
възгледите на “бугрите” и окситанските албигойци, както изтъква Пиер Дюрбан, автор на книгата Актуални
проблеми на катаризма. Той пише: XI и XII век видяха катаризмът да се
развива по цяла Европа с едно определено съсредоточаване в областите на
Средиземноморието... Източният полюс, или богомилският, изглежда в началото
най-значителен..., след това някои историци говорят предимно за западен
полюс... Първоначалното българо-балканско гнездо на катаризма е изместено след
1170 г. от Тулуза и от албигойската Окситания, които стават “главният полюс”.
............ Сицилия, Палермо и Ломбардия в Северна Италия стават главните
богомилски огнища на Запад. Там отиват да се обучават проповедници от Франция и
други страни, понеже там се намират главните еретически учители. Италианските
водачи отиват да се учат от българските богомили. Един от тях, епископът на
еретиците от Конкорецо, Назарий, сам заявява, че е научил еретичното учение от
епископа и по-големия брат от Българската църква. В Италия и Франция името
българин става синоним на еретик, тъй като българите са първоучители на
западните еретици. Бугр съществува и като нарицателна дума в съвременния
френски език. В нейния смисъл е запазено отношението на църквата към
богомилите. Едното значение на думата е свързано с понятието лош, покварен
човек (содомит- бел.моя), а другото (по-старото) има смисъл на добър, смел,
народен човек.
1167 г. е свикан
богомилски събор, на който присъстват значителен брой катари и албигойци. Във
френския град Сен Феликс дьо Кармон се събират най-видните богомилски водачи от
Западна Европа. За ръководител на събора е повикан от Константинопол папа
Никита, а по-късно след него, през 1169-1172 г. идва и българският богомил
Петър. Терминът папа е употребен в основния документ, за да се засвидетелства
върховната власт, която Никита притежава. Той извършва обредите утешение или
Духовно кръщение, т.е. признава съвършенството на отделните ръководители и ги
посвещава в ръководството на съответните общини. В протокола на албигойския
събор се изреждат отделните общини, наричани църкви, и се споменават имената на
техните ръководители, наречени епископи. Като ръководни за всички са посочени
Драговищката, Българската и Меленгийската църква - главните богомилски общини в
българските предели. Богомили от Италия и Франция се намират под тяхното върховно
ръководство. През 1223 г. в Далмация, Хърватско и България е избран богомилски
ръководител, когото наричат еретически папа - това е българинът Вартоломей.
и
пр. и пр......
Няма коментари:
Публикуване на коментар