Поет

Поет
 ●
Да поискаш да се удавиш
в един-единствен стих.
Стих събрал в думите си
разпятие и изкупление,
където всяка капка поезия°
е пораснала капчица любов.
Когато влиза като острие
в сърцето и то никога повече
не може цяло да се събере.
Остава само една капчица кръв,
стекла се на върха на писеца
с който пишеш стихът.
Едва тогава можеш да
се надяваш, че ще станеш поет.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Приказка за есен

Приказка за есен
 ●
Няколко такта грапав блус
целуват парченцето поезия
в душата ми есенно топла.
Октомври сънува неразказана
приказка за есен, която пее
сърцето, останало по обичане.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Храм

Храм
 ●
Когато думите се скрият
между редовете, не търся,
не питам, не гоня.
Само по ръба
на тишината
усещам, чувствам
и откривам къде
болката на поезията
свива си гнездо.
За да ѝ дам душата си,
пристъпила на пръсти
в храма на поезията...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Октомври

Октомври
 ●
Пукота на съчки в огнището
стопля уютно и случващо.
А навън ръмящ есенен дъждец,
шепти по ръба на тишината.
Пръстите очертават силуети.
На една сълза разстояние.
До без дъх. В октомври. Там където
двама остават само по обичане...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Щипка есен

Щипка есен
 ●
сгънала на четири
спомена за лято,
поставя в джоба
зряло кестенче.
Тогава усещането
за криле в нас,
копнее небето
да погали...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Фрагмент от състояние

Фрагмент от състояние
 ●
Душата стои на
ръба на сърцето,
съпреживява
греха на тишината
и се стича в една
капчица поезия...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Думите

Думите
 ●
В късна доба
раждат се думите.
Безвремието е
техен дом.
Топлим ги с шепа
есен от онемели
от любов тишини,
горещи като огън.
След тях остава
само ехото от
гласа на ангелите.
И един стих...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}